Интернет е доктор Джекил и мистър Хайд, всеки сам трябва да си дава сметка кой е насреща му - добрият или лошият, казва медийният експерт
- Г-н Лозанов, от няколко месеца ръководите дирекция “Културни комуникации” в БТА - най-дълго съществувалата медия у нас с железни професионални стандарти, заради които никой не подлага новините ѝ на съмнение. В тази връзка как ще коментирате факта, че мотивите за убийството на Виктория бяха изопачени във фалшива новина и нещо още по-странно - тя беше разпространена в световен мащаб? Защо световните демократични и обективни медии се подлъгаха и препредаваха фалшивата новина?
- Действително, откакто фалшивите новини се превърнаха в основен медиен проблем, се видя, че БТА е била права да не се поддава на конкурентния натиск на нововъзникващите информационни платформи и да предпочита качеството на информацията пред други нейни особености като бързина, сензационност, комерсиалност и пр. Нека припомня, че
“качество на
информацията” в
сферата на
комуникациите е
синоним на истина
За убийството на Виктория Маринова е тъжно, че журналистическото му отразяване беше използвано за друго - да се даде тласък на разговора за корупцията в страната. Особено от световните медии, които явно чувстват дефицит на критическо говорене по темата. Но казвам, че е тъжно не защото няма такъв дефицит, а защото истината за смъртта на една млада жена, причинена по такъв вандалски начин, не може да бъде пренебрегната в името на каквато и да е цел и колкото и общественозначима да е тя. Така в крайна сметка и по отношение на корупцията се получи обратен ефект - започна да изглежда като че ли и тя е журналистическа измислица.
- Какъв е вашият коментар за отразяването на убийството у нас? За първи път подобна новина предизвиква неспирен публичен интерес вече дни наред, а казват, че за първи път подобно убийство се разкрива толкова бързо - на обществения натиск ли се дължи?
- Безспорно. Когато убийството и тук, и в чужбина се обвърза с корупцията като проблем в държавата, започна “обратното броене” за реномето на институциите и съответно на управляващите. За да не попаднат под подозрение, че прикриват корупцията, трябваше час по-скоро да покажат, че мотивите на убиеца не са били свързани с журналистическото ѝ разследване. Извадиха късмет, че се оказа така.
- Две медии, известни с разследванията си, предизвикаха обществено възмущение - сайтът “Биволъ”, който опита да се рекламира с убийството на русенската тв шефка, и предаването “Господари на ефира”, чийто репортер излъга, че е бит по време на журналистическо разследване. Тези провали ще доведат ли до срив на доверието към тях? Защо се случиха?
- Казусите са твърде различни. Журналистите от “Биволъ” търсят начини да увеличат обществената акустика на разследванията си, защото у нас тя поначало е слаба, положението е като с кучетата и кервана. Но да градиш подобна риторика върху едно убийство, не е добър вкус нито от професионална, нито от човешка гледна точка. Както беше казал Ролан Барт: “Всичко е език, само смъртта е събитие”.
В “Господари на ефира” става дума за една недопустима персонална изцепка и те правилно се разграничаха от въпросния разследващ репортер и го порицаха, както си знаят - със скункс. Трябваше обаче и да обяснят на зрителите как и защо е било възможно това да се случи и какво ще направят повече да не е възможно. На тяхно място бих използвал повода и за да се замисля до каква степен един развлекателен формат може да понесе най-тежкия медиен жанр - журналистическото разследване. Няма ли
риск игровият
момент да премине и
в разследванията
и да нанесе поражения върху авторитета им, на каквито станахме свидетели с инсценировката на репортера. Не без участието и на оператора.
- Предстои на второ четене да бъде приет законът за задължителното депозиране на печатни и други произведения, станал известен като закона на ДПС за изсветляване на собствениците в медиите. Вносителите му от ДПС казват, че ще включат в него и останалите медии - радиа, телевизии и интернет, а еврокомисарят Мария Габриел вече го похвали, като каза, че в Европа ще бъде приет добре, тъй като е важно да се знае кой говори през медиите. Ще постигне ли целта си този закон?
- Постигането на по-голяма прозрачност на собствеността в медиите у нас е трудна задача, която сама по себе си няма как да не бъде похвалена. Проблемът възникна около един от вносителите на законопроекта - Делян Пеевски, тъй като да си собственик на медии и да пишеш закон за медиите, най-малкото е предпоставка за конфликт на интереси. Много наблюдатели възразихме срещу това и може да се предполага, че сме повлияли на решението на Пеевски да се оттегли от медиите си и да прехвърли собствеността им на журналистите. И формален акт да е, публичната ни среда поне “по документи” ще изглежда по-прилично.
- Всъщност тези скрити собственици не са ли основно онлайн - непрекъснато се появяват някакви сайтове, никому неизвестни, които пускат определени неща без автор и после безмълвно изчезват? Както навремето имаше вестници без редакционни карета и засегнатият от публикация не знаеше срещу кого да заведе дело. На кого помага тази нелоялна конкуренция спрямо традиционните медии?
- Интернет е доктор Джекил и мистър Хайд, има две лица, неразривно свързани помежду си - добро и лошо, на неудобните истини и на фалшивите новини. Не виждам за момента друг изход, освен всеки да се спасява поединично, като си дава сметка кой му е насреща - Джекил или Хайд. И да не забравя, че интернет не е медия, а
безкраен
информационен
битак,
в който можеш да попаднеш на всичко. Там дъмпингът на информацията е такъв, че фактически бавно, но безмилостно унищожава традиционните медии. Този процес е икономически и може да бъде овладян само от регулаторите в тази сфера като КЗК, разбира се, след подходящи законови промени.
- Трябва ли сайтовете да бъдат включени в Закона за радиото и телевизията?
- Трябва да се включат не сайтовете - това е твърде общо казано, а тъй наречените нови или онлайн медии, но пък дефинирането им продължава да е непосилна задача от правна гледна точка. А трябва да се включат, защото водещ европейски принцип е регулацията на съдържанието да е технологично неутрална. Тоест не може едно и също съдържание само заради това, че се разпространява с различни среди, да е в различна регулация.
- На медийна дискусия в парламента в края на септември присъстваха и генералните директори на БНТ и БНР. `Те, както и другите участници очакваха, че ще се обсъждат промени в Закона за радиото и телевизията, макар че това не се случи. Същевременно обаче на професионални сбирки в по-тесен кръг отново се обсъжда темата за обединение на обществените радио и телевизия. Трябва ли това да се случи? Спомням си, че преди години вие бяхте поддръжник на тази теза.
- Обединението не е мантра, а радикална реформа на обществените медии и е важно как точно ще се направи. Моята идея беше те да се обединят административно, а програмно отделните им канали да получат пълна самостоятелност, така че от две медии - БНР и БНТ, да станат много повече, но с общо административно и технологично обслужване. За да може плурализмът на съдържанието да получи нови измерения и защита, а генерални директори по модела, наследен от соца, вече просто няма да има. Виждам обаче, че амбициите са в обратната посока - една
здрава ръка, която
да държи
цялата власт
Това вече ще е краят на обществения характер на тези медии, от които вече толкова години се опитваме да изгоним държавата.
- От тази есен на пазара вече има списание “Култура” и вестник “К” - истинският наследник на вестник “Култура”, който не се печаташе през лятото поради липса на средства. Вие обаче вече не сте част нито от едното, нито от другото издание. Защо? С тъга ли се разделихте с вестник “Култура”?
- Мога да бъда част само от вестника, защото именно с него съм свързан през последните 30 години. Оттеглих се обаче от активна редакторска работа, защото имам някои лични проблеми, които ми пречат да я изпълнявам пълноценно, и не бих си позволил да бъда в тежест на екипа, особено в момент, когато има финансови затруднения. Иначе вестникът до голяма степен ме е формирал, нося го у себе си, от което оттегляне няма.
- Продължавате ли да правите предаването си “Необичайните заподозрени” по “България он ер”?
- Продължавам и установявам с радост, че то вече има неголяма, но твърда аудитория, която си оставаше същата дори когато на “гърба” му вървяха мачовете от световното първенство по футбол. Опитвам се да следвам три рядко срещани в медиите ни критерия, които съм научил от вестник “Култура”, сега “К” - независимост, либералност, интелектуалност.