Висшият съдебен съвет (ВСС) предложи на парламента вмешателството в работата на магистратите като злонамерени атаки и натиск да стане престъпление в Наказателния кодекс, за което “24 часа” първи съобщи в неделния си брой. Идеята бе изтълкувана като репресия върху журналистите. Потърсихме мнението на един от водещите юристи у нас - конституционния съдия Константин Пенчев, който 7 г. бе начело и на ВАС.
Лично аз щях да бъда много внимателен, ако трябва да обмисля подобен въпрос и да гласувам такъв текст в НК. От една страна, едва ли в момента има нужда от някаква специална защита за магистратите. От друга, винаги може да се приеме, че подобен текст е атака срещу медиите и срещу правото на информация, което е конституционно право. Въпросът е много деликатен. Факт е, че през последните месеци имаше няколко случая на неприятни медийни атаки срещу съдии - наричаха ги предатели, изменници и с други обидни квалификации. Дори една медия, която беше осъдена, реагира много страшно срещу съдията, което не е редно. В края на краищата и медиите могат да бъдат осъдени. Не бива да забравяме, че всеки носи отговорност за думите и публикациите си.
Така че има случаи, при които ВСС трябва да вземе категорично отношение, че магистратите не бива да се нападат лично, когато извършват своята конституционна функция да правораздават. Много неправилно е да се минава към лични заплахи и обиди към магистрат, постановил някакво решение. То може дори да е неправилно, но затова има и следващи инстанции.
Това е начинът да се борим с неправилните решения и присъди, а не чрез лични нападки.
Но това е въпрос и на медийна регулация. Навремето имаше етична комисия. Помня, че като омбудсман съм я сезирал за публикации в медиите за езика на омразата и бяха взели отношение. Тоест етични правила трябва да се спазват, но по пътя на саморегулацията и на отговорността на самата медия.
ВСС също не бива да допуска обиди срещу магистрати, които да оказват влияние върху работата им. Но не съм сигурен, че точно в НК може да се реши проблемът, даже мисля, че е малко пресилено.
Не бива да се забравя, че всеки български гражданин даже и да не е страна по делото, има право да коментира съдебен акт. Аз съм против максимата, която дълго време витаеше, че съдебните актове не се коментират, а се изпълняват. Напротив, всеки има право да си каже мнението. Няма спор, че решението или присъдата трябва да бъдат изпълнени, но това не значи, че не може да се изрази недоволство.
Въпросът е, че всеки коментар трябва да спазва съответните граници, тоест ако той е обиден, ако има лични нападки, трябва да се носи наказателна или гражданска отговорност - за обида, за заплаха и т.н. Затова и не съм убеден, че има нужда от засилена защита спрямо магистратите. По-скоро необходимостта е самите медии да спазват етични правила, добрия тон, а ВСС да реагира остро върху персоналните нападки, които могат да окажат влияние върху съда, защото да обвиниш един съдия, че е предател, е недопустимо. Очевидно е, че и този човек също живее с хора и неговото дете ходи на училище, така че той малко или много може да се повлияе и да не посмее да постановява решения по съвест и по закон.