Речта на вицепремиера

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7120834 www.24chasa.bg

Протестът е справедлив, но състраданието е интересно за технолозите на възмущението

КАКВА е целта на комуникацията? Освен да обменим информация, да научим нещо, което досега не сме знаели, нейната цел е да се разберем помежду си, да опитаме да живеем заедно, в крайна сметка в сърцата ни да останат повече любов и доброта. На практика обаче се получава точно обратното: след всеки пореден “граждански порив за правда”, след всяка поредна “битка в името на велика кауза” ние

излизаме

по-озлобени,

с повече омраза един към друг.

Поредната “дъвка” на медии и социални мрежи е изказването на Валери Симеонов по адрес на протестиращите майки на деца с увреждания. Той каза така: “Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях”. Думите, които възпламениха обществото, са “кресливи” и “уж” и спокойно могат да бъдат махнати, без да се промени позицията на вицепремиера. Това е мнение на гражданина Симеонов, на каквото той има право като всеки гражданин на либерална демокрация. Дали сме съгласни, дали ни харесва, одобряваме ли, вписва ли се в представата ни за прилично и морално – това е съвсем друг въпрос, с който сега няма да се занимаваме.

Изказването на Симеонов обаче избледня на фона на онова, което се изсипа върху него във форумите и социалните мрежи. Най-скандализираните от изказването му, най-чистите моралисти, самите те използваха такива думи по негов адрес, че не можеш даже да ги цитираш. Хора, възприемащи себе си като интелигентни, културни, толерантни и позитивни,

успяха да

надминат

Симеонов по

hate speech

И най-изобретателни в сквернословието се оказаха дамите.

Какво ни носи това? Срещу какво воюваме: срещу грозното, жестокото, агресивното, вулгарното по принцип или срещу властимащите от позициите на властнямащи? Или конкретно срещу един от тях? Или понеже той е WC (вицепремиер), не му е позволено да говори и една десета от гадостите, които говорим ние, и то напълно безнаказано, защото няма от какво да подадем оставка?

Светът е коварен. Той иска винаги да заемаме позиция: това - да, това- не. Всъщност във всяко нещо има смесени истина и лъжа, правда и неправда. Ако протестиращите майки бяха само кресливи жени с уж болни деца, щеше да е лесно. Протестът обаче по същество е съвсем смислен и справедлив. Той

наистина иска

да промени една

възмутителна

система,

една бюрократична конструкция, която не позволява на хората да бъдат солидарни и състрадателни помежду си. Система, която поради бездушието на щатните си обитатели подлага на допълнително унижение човешки същества, вече предостатъчно наказани от съдбата си.

Тъй като обаче “целият свят лежи в зло” (1 Иоан 5:19), и справедливият порив на протестиращите майки се опорочава още в самото начало, сякаш отрова се пропива в чист извор.

Хората в неравностойно положение са слаби и беззащитни; чрез страданието си те очистват своите души, а нашите подлагат на изпитание. Естествено е тези хора да предизвикват жалост, състрадание и желание за помощ у всеки нормален човек, у когото егоизмът и самопревъзнасянето не са угасили и последната светла искра. Същото е и за майките, които са понесли кръста си, избирайки да се грижат за децата си с любов и отговорност, вместо да ги подхвърлят на “системата” с нейните компетентни и специализирани институции.

Състраданието е емоция с голяма енергия и затова е особено интересна за технолозите. И те не закъсняват.

Ето ги професионалните протестиращи. Преди няколко дни в телевизионна дискусия един отчаян левичар каза: “Хората протестират, защото никой не ги чува и никой не им обръща внимание”. За съжаление, е точно обратното: в над 90% от случаите хората протестират, именно защото очакват, че ще им се обърне предостатъчно внимание. Ако никой не им обръщаше внимание и действията им нямаха желания резултат, нямаше да протестират. Грешката на властта е, че понякога в желанието си да поддържа рейтинг прекалено много се поддава на организиран външен натиск. И това е едно от проклятията на комуникационното общество. Нали знаете: колкото по-прекрасна е светлата страна на дадено нещо, толкова по-ужасна е тъмната му страна. Във век, когато на практика цялото човешко познание е в мобилния ти телефон, хората ползват интернет почти изцяло за порно, игри и забавления. Във век, когато с помощта на медиите може да се чуе гласът на всекиго и всяка справедлива кауза да намери публика, веднага се създава стройна и хитроумна схема да се злоупотреби с това.

Ако изчезне

телевизията,

ще изчезнат и

много “каузи”

(между другото ще изчезне и тероризмът – той се храни от това, че се говори за него), защото са решаващи не стотината души на площада, а стотиците хиляди и милионите пред телевизорите.

Ето ги и НПО. Каквото и движение да се извърши в обществото, какъвто и проблем да възникне, бързо се оказва, че има нарочно НПО, създадено и специализирано да го реши. НПО активистите знаят как да “опаковат” всеки протест – ще му измислят име, ще му измислят кауза, ще отпечатат “спонтанни” плакати, фланелки, шапки, балони, свирки, байраци и барабани; ще изпратят професионални лидери и оратори (които, разбира се, не са засегнати по никакъв начин от проблема, за който се протестира – имаше пресконференции, на които видяхме активистки – майки на съвсем здрави и прави деца, но подвизаващи се в разни близки до темата НПО).

НПО владеят изкуството на виктимологията: “Ако можете да установите някакво право и да докажете, че сте лишени от него, тогава придобивате статута на жертва”. Тогава НПО ще дойдат и ще ви спасят от вашите страдания. Или ако не ви спасят, ще накарат някой да плати за тях. Ние сме подложени на ежедневно спасяване – спаси бездомните, спаси Пирин, спаси София, спаси мечките, спаси прилепите, спаси океаните, спаси планетата... Всеки някого и нещо спасява, стига, разбира се, да е налице донор с подходящ проект.

Ето ги и политическите партии, не може да не се появят! “За протеста! – изтече изтърван есемес. – Чакаме се на паркинга на НС! Там ще са младежите на БСП и Тони Кутев.” И така, докато се обърнем – хоп! – борбата за благородна кауза се оказала най-обикновена борба за власт.

В момента всички са възбудени. Предстои да се обърне нова страница, което върви заедно с ново раздаване на картите. От месеци е в ход очевидна кампания за клатене на правителството, в която се включиха даже членове на самата управляваща коалиция (В. Сидеров), загрижени за персоналното си политическо бъдеще. Възбудата иде от предстоящата поредица избори.

Най-напред ще има избори за Европейски парламент. Всички знаят, че следващият Европейски парламент ще бъде твърде различен от сегашния най-малкото защото идеята за Европа на отечествата ще надрасне екзотиката на досегашните националистически формирования и ще се материализира в сериозна парламентарна група около Виктор Орбан. Това ще промени и ситуацията в България. Неслучайно социалистите (пък и други конформисти с изострени инстинкти)

припряно

подскачат и

искат да минат

за консерватори

и националисти – те имат нюх за вълната.

В светлината на европейските съвсем друго съдържание ще придобият и местните избори у нас, които ще се проведат няколко месеца по-късно. А знаем, че резултатите от местните избори са точен показател за тенденциите при бъдещите парламентарни избори. Затова който яхне правилната политическа вълна сега, той се прицелва в хоризонта на парламентарните избори. Залогът не е малък и борбата ще бъде люта. В нея ще бъдат употребени не само деца с увреждания, не само техните майки, ами не знам още какво...

Всичко това убива човещината и естественото състрадание. И горките деца, и горките им майки – най-вече онези, които мълчаливо си носят кръста и нямат сили да обличат черни фланелки на скелети пред МС, нито да участват в комисии и работни групи, – всички те стават жертва не веднъж, а два пъти: един път на горчивата си орис и втори път на фалша и лицемерието, тръгнали на поход за далавера под благородни знамена.

Няма да стане така. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,