Речта на вицепремиера

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7120834 www.24chasa.bg

Протестът е справедлив, но състраданието е интересно за технолозите на възмущението

КАКВА е целта на комуникацията? Освен да обменим информация, да научим нещо, което досега не сме знаели, нейната цел е да се разберем помежду си, да опитаме да живеем заедно, в крайна сметка в сърцата ни да останат повече любов и доброта. На практика обаче се получава точно обратното: след всеки пореден “граждански порив за правда”, след всяка поредна “битка в името на велика кауза” ние

излизаме

по-озлобени,

с повече омраза един към друг.

Поредната “дъвка” на медии и социални мрежи е изказването на Валери Симеонов по адрес на протестиращите майки на деца с увреждания. Той каза така: “Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях”. Думите, които възпламениха обществото, са “кресливи” и “уж” и спокойно могат да бъдат махнати, без да се промени позицията на вицепремиера. Това е мнение на гражданина Симеонов, на каквото той има право като всеки гражданин на либерална демокрация. Дали сме съгласни, дали ни харесва, одобряваме ли, вписва ли се в представата ни за прилично и морално – това е съвсем друг въпрос, с който сега няма да се занимаваме.

Изказването на Симеонов обаче избледня на фона на онова, което се изсипа върху него във форумите и социалните мрежи. Най-скандализираните от изказването му, най-чистите моралисти, самите те използваха такива думи по негов адрес, че не можеш даже да ги цитираш. Хора, възприемащи себе си като интелигентни, културни, толерантни и позитивни,

успяха да

надминат

Симеонов по

hate speech

И най-изобретателни в сквернословието се оказаха дамите.

Какво ни носи това? Срещу какво воюваме: срещу грозното, жестокото, агресивното, вулгарното по принцип или срещу властимащите от позициите на властнямащи? Или конкретно срещу един от тях? Или понеже той е WC (вицепремиер), не му е позволено да говори и една десета от гадостите, които говорим ние, и то напълно безнаказано, защото няма от какво да подадем оставка?

Светът е коварен. Той иска винаги да заемаме позиция: това - да, това- не. Всъщност във всяко нещо има смесени истина и лъжа, правда и неправда. Ако протестиращите майки бяха само кресливи жени с уж болни деца, щеше да е лесно. Протестът обаче по същество е съвсем смислен и справедлив. Той

наистина иска

да промени една

възмутителна

система,

една бюрократична конструкция, която не позволява на хората да бъдат солидарни и състрадателни помежду си. Система, която поради бездушието на щатните си обитатели подлага на допълнително унижение човешки същества, вече предостатъчно наказани от съдбата си.

Тъй като обаче “целият свят лежи в зло” (1 Иоан 5:19), и справедливият порив на протестиращите майки се опорочава още в самото начало, сякаш отрова се пропива в чист извор.

Хората в неравностойно положение са слаби и беззащитни; чрез страданието си те очистват своите души, а нашите подлагат на изпитание. Естествено е тези хора да предизвикват жалост, състрадание и желание за помощ у всеки нормален човек, у когото егоизмът и самопревъзнасянето не са угасили и последната светла искра. Същото е и за майките, които са понесли кръста си, избирайки да се грижат за децата си с любов и отговорност, вместо да ги подхвърлят на “системата” с нейните компетентни и специализирани институции.

Състраданието е емоция с голяма енергия и затова е особено интересна за технолозите. И те не закъсняват.

Ето ги професионалните протестиращи. Преди няколко дни в телевизионна дискусия един отчаян левичар каза: “Хората протестират, защото никой не ги чува и никой не им обръща внимание”. За съжаление, е точно обратното: в над 90% от случаите хората протестират, именно защото очакват, че ще им се обърне предостатъчно внимание. Ако никой не им обръщаше внимание и действията им нямаха желания резултат, нямаше да протестират. Грешката на властта е, че понякога в желанието си да поддържа рейтинг прекалено много се поддава на организиран външен натиск. И това е едно от проклятията на комуникационното общество. Нали знаете: колкото по-прекрасна е светлата страна на дадено нещо, толкова по-ужасна е тъмната му страна. Във век, когато на практика цялото човешко познание е в мобилния ти телефон, хората ползват интернет почти изцяло за порно, игри и забавления. Във век, когато с помощта на медиите може да се чуе гласът на всекиго и всяка справедлива кауза да намери публика, веднага се създава стройна и хитроумна схема да се злоупотреби с това.

Ако изчезне

телевизията,

ще изчезнат и

много “каузи”

(между другото ще изчезне и тероризмът – той се храни от това, че се говори за него), защото са решаващи не стотината души на площада, а стотиците хиляди и милионите пред телевизорите.

Ето ги и НПО. Каквото и движение да се извърши в обществото, какъвто и проблем да възникне, бързо се оказва, че има нарочно НПО, създадено и специализирано да го реши. НПО активистите знаят как да “опаковат” всеки протест – ще му измислят име, ще му измислят кауза, ще отпечатат “спонтанни” плакати, фланелки, шапки, балони, свирки, байраци и барабани; ще изпратят професионални лидери и оратори (които, разбира се, не са засегнати по никакъв начин от проблема, за който се протестира – имаше пресконференции, на които видяхме активистки – майки на съвсем здрави и прави деца, но подвизаващи се в разни близки до темата НПО).

НПО владеят изкуството на виктимологията: “Ако можете да установите някакво право и да докажете, че сте лишени от него, тогава придобивате статута на жертва”. Тогава НПО ще дойдат и ще ви спасят от вашите страдания. Или ако не ви спасят, ще накарат някой да плати за тях. Ние сме подложени на ежедневно спасяване – спаси бездомните, спаси Пирин, спаси София, спаси мечките, спаси прилепите, спаси океаните, спаси планетата... Всеки някого и нещо спасява, стига, разбира се, да е налице донор с подходящ проект.

Ето ги и политическите партии, не може да не се появят! “За протеста! – изтече изтърван есемес. – Чакаме се на паркинга на НС! Там ще са младежите на БСП и Тони Кутев.” И така, докато се обърнем – хоп! – борбата за благородна кауза се оказала най-обикновена борба за власт.

В момента всички са възбудени. Предстои да се обърне нова страница, което върви заедно с ново раздаване на картите. От месеци е в ход очевидна кампания за клатене на правителството, в която се включиха даже членове на самата управляваща коалиция (В. Сидеров), загрижени за персоналното си политическо бъдеще. Възбудата иде от предстоящата поредица избори.

Най-напред ще има избори за Европейски парламент. Всички знаят, че следващият Европейски парламент ще бъде твърде различен от сегашния най-малкото защото идеята за Европа на отечествата ще надрасне екзотиката на досегашните националистически формирования и ще се материализира в сериозна парламентарна група около Виктор Орбан. Това ще промени и ситуацията в България. Неслучайно социалистите (пък и други конформисти с изострени инстинкти)

припряно

подскачат и

искат да минат

за консерватори

и националисти – те имат нюх за вълната.

В светлината на европейските съвсем друго съдържание ще придобият и местните избори у нас, които ще се проведат няколко месеца по-късно. А знаем, че резултатите от местните избори са точен показател за тенденциите при бъдещите парламентарни избори. Затова който яхне правилната политическа вълна сега, той се прицелва в хоризонта на парламентарните избори. Залогът не е малък и борбата ще бъде люта. В нея ще бъдат употребени не само деца с увреждания, не само техните майки, ами не знам още какво...

Всичко това убива човещината и естественото състрадание. И горките деца, и горките им майки – най-вече онези, които мълчаливо си носят кръста и нямат сили да обличат черни фланелки на скелети пред МС, нито да участват в комисии и работни групи, – всички те стават жертва не веднъж, а два пъти: един път на горчивата си орис и втори път на фалша и лицемерието, тръгнали на поход за далавера под благородни знамена.

Няма да стане така. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Когато е засегнато чувството за справедливост

    33 годишният Валентин Маринов, който уби 18-годишния Алекс Ангелов от Бяла, първо бе осъден на 20 г. затвор, а след това присъдата му бе намалена на 3 г. Хората, които намират присъдата за несправедлива, се събраха вчера на протест в София. Тук е засегнато нормалното човешко чувство за справедливост - онова
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,