През последните дни, в които вниманието на света е приковано към Турция заради убийството на известния саудитски дисидент Джамал Хашоги в генералното консулство на Саудитска Арабия в Истанбул, във вътрешната политика на Турция се случи неочаквано събитие, което предполага обрат на 180 градуса. Става дума за словесния дуел, който се разрази между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и лидера на крайните националисти Девлет Бахчели от Партията на националистическото действие (ПНД).
Разбира се, пререканията между политиците не са изключително явление. Този път обаче словесната престрелка не може да бъде подмината с лека ръка, тъй като именно благодарение на коалиционния съюз между ПНД на Бахчели и управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), Ердоган и неговата партия спечелиха президентските и парламентарни избори на 24 юни т.г. Тяхното съюзяване помогна на Ердоган и преди това - на референдума на 16 април 2017 г. по серия конституционни изменения, които позволиха преминаване към президентска система на управление в Турция.
Така, националистическият лидер Девлет Бахчели се оказа политикът, който направлява турската вътрешна политика, а ПСР е в известна степен зависима от ходовете, които ще предприеме националистическият лидер, коментира близкият до правителството анализатор Абдулкадир Селви.
Скрепеното с изборите единство обаче в последно време се пропуква. Първата крачка направи Бахчели. Преди няколко дни той публично заяви, че турските националисти се изтеглят от съюза с ПСР на местните избори, които са насрочени за 31 март 2019 г.
Изявлението на Бахчели поля като студен душ ПСР, но за редица познавачи на вътрешната политика не бе изненада. Симптомите, които подсказваха за напрежение между Ердоган и Бахчели, бяха забележими и по-рано и можеше да се допусне, че те би могло да предизвикат такъв обрат. Повечето анализатори обаче изключваха някаква по-остра конфронтация, като се имат предвид взаимната зависимост между двете партии.
КАКВО ТОЧНО СЕ СЛУЧИ?
Отначало Бахчели настояваше Ердоган да обяви амнистия за определени затворници. В затвора вече дълги години се намира един от известните бивши активисти на организацията "Сиви вълци" и на "Идеалистически огнища" (предшественици на днешната Партия на националистическото действие) - Аляаттин Чакъджъ, смятан за дясна ръка на Бахчели в миналото. Зад решетките са поставени и много други националисти, осъдени за различни престъпления, макар че някои от тях са сътрудничили тайно в миналото на разузнавателните органи. Бахчели поиска генерална амнистия, за да може те да излязат от затворите.
Ердоган обаче, в привичния му рязък стил, отхвърли искането с мотив, че сред затворниците националисти има мафиоти и контрабандисти на наркотици. Изявлението на държавния глава предизвика буря от негодувание сред националистите.
Последва още по-остър дуел във връзка с решение на Държавния съвет, който отхвърли искането на ПСР да бъде отменена клетвата за вярност и обич към родината, рецитирана в турските училища. Девлет Бахчели обаче публично се обяви против искането и защити решението на Държавния съвет, което върна клетвата в училищата. Критиците на Ердоган го обвиняват, че е поискал да забрани клетвата заради връзката й с Ататюрк, създател на модерната, светска Република Турция преди 95 години, обединител на турската нация. Клетвата, която завършва с крилатата фраза на Ататюрк "Щастлив е този, който се нарича турчин", обаче е давала повод за критики към страната в миналото относно правата на малцинствата.
"Оттук нататък всеки ще върви по своя път", заяви Бахчели пред камерите.
Ердоган изглежда наистина бе изненадан от този ход, коментираха местни наблюдатели. Говорителят на ПСР Йомер Челик остро нападна Бахчели, като в прав текст заплаши, че "Ердоган е червената линия на ПСР", която не бива да се пристъпва. Говорителят на ПНД не му остана длъжен, като заяви: "а нашата червена линия е лидерът ни Девлет Бахчели".
За пръв път в последните години двамата политически лидери публично застанаха един срещу друг - нещо, необичайно за турските политици, тъй като те добре владеят дипломацията на "затворените врати" при разрешаване на кризи. Засега обаче затворени изглежда остават вратите за диалог.
ЩЕ УСПЕЯТ ЛИ ЕРДОГАН И БАХЧЕЛИ ДА ПРЕОДОЛЕЯТ КРИЗАТА?
Този въпрос си задават анализаторите в Турция, като се има предвид, че разпределението на депутатските места във Великото национално събрание на Турция е еднакво важно и за двете партии на фона на предстоящите през март догодина местни избори. Засега Ердоган, който според близки до ПСР източници бил изненадан и притеснен от изявленията на Бахчели, запазва мълчание, вероятно обмисляйки следващите ходове.
Подготовката за местните избори изглежда ще изостри още повече кризата поради различия в системата за подбор на кандидатите. В потвърждение на това, едно твърдение, разпространено от турските медии в сряда, разтърси политическите кулоари - непотвърдената информация, че ПНД е определила за свой кандидат за кмет на Анкара Мелих Гьокчек. До преди време Гьокчек бе знакова фигура в ПСР, от най-приближените на Ердоган хора и беше кмет на турската столица в продължение на три мандата. Той обаче изпадна в немилост пред Ердоган заради отлива на гласове на предишните избори и президентът го отстрани от поста. Гьокчек, който произхожда от средите на националистите, продължава да има много симпатизанти в ПСР, особено сред онези, които по една или друга причина изпитват недоволство от Ердоган, но се страхуват да го демонстрират.
Явно е, че сметката на Бахчели е да привлече недоволните от Ердоган среди в ПСР към свои кандидати и така да запази позициите си на балансьор в турската вътрешна политика.
В изявление пред парламентарната група на ПСР Ердоган показа склонност да продължи коалицията с Бахчели, но не изключи и варианта за разпадане на техния съюз.
Близък до президента анализатор коментира, че "дори по някакъв начин Ердоган и Бахчели да успеят да скрепят коалицията, това няма да бъде лесно, защото стомната вече е счупена".
Висшата избирателна комисия обяви, че на 12 ноември ще започне подготовката за местните избори. Кандидатите трябва да подадат оставки до 1 декември. Ако междувременно не настъпят някакви промени, от януари 2019 г. официално ще започне предизборната кампания.
(БТА)