Инфлацията трябва да е над 3% три години, за да говорим за проблем, казва председателят на НСИ
- Господин Цветарски, вече няколко месеца годишната инфлация у нас е над 3%. Това не е ли тревожно?
- Нормално е, когато е имало дълъг период на липса на висока инфлация и дори наличие на дефлация, т.е. намаление на цените, да се появи компенсация на тази тенденция. Дали дефлацията е добро нещо за бизнеса, за хората, за икономиката? Едва ли - нещата са много по-сложни.
Инфлацията става опасна, когато се превърне в устойчива тенденция, същото се отнася и за дефлацията. Под “устойчива” се разбира
да продължи
над 3 години и
годишната
инфлация през
това време да е
винаги над 3%
Тогава тя става заплаха за устойчивостта на икономиката.
- Да, но НСИ не разглежда ли от време на време относителната тежест на различни стоки и услуги в потребителската кошница и не влияе ли това по някакъв начин върху изчисленията?
- Структурата на потреблението на домакинствата се променя непрекъснато и това налага относителните тегла да се преразглеждат. Ние в България правим това всяка година, в други страни членки – също, а някои ги преразглеждат веднъж на 3 или 5 години.
В момента колегите работят по съдържанието на кошницата за догодина.
- Кошниците не са ли три?
- Кошниците са две, а индексите са три. Имаме един индекс на цените, който е основното мерило за инфлацията и неговите данни са официални за страната. Всяка държава членка в ЕС включва в тази кошница данни за потреблението, което е характерно за нейното население.
Имаме също хармонизиран индекс, който отразява и потреблението на чуждите граждани, живеещи в България, и т.нар. институционални, колективни домакинства.
И третият индекс се основава на 100 социалнополезни и жизненоважни стоки и услуги. Теглата за изчисляване на този индекс представляват относителните дялове на най-нискодоходните 20% от домакинствата.
- Какво точно ще променяме сега в методиката?
- Методиката е единна за целия ЕС, установена с Регламент 2016/792 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС, променя се съставът на кошницата. Работи се още, но като гледам данните за потреблението на домакинствата, ще има промени по отношение дори на потреблението на храни и напитки.
Има видими промени в консумацията на българина, част от тях добри.
Потреблението на различните видове основни хранителни продукти – месо, млечни изделия, е относително постоянна величина. Но например се забелязва
видимо увеличение
на консумирането
на плодове,
и то на южни,
които са относително по-скъпи.
Средно на домакинство потреблението на плодове е било 43,5 килограма през 2010 г. и през следващите 7 години постепенно стига до 50,7 килограма. Това е повишение с почти 20%. Само за последната година то се е вдигнало с килограм и половина.
При южните плодове повишението е двойно в сравнение с 2010 г. А постепенно намалява потреблението на консерви, туршии, компоти.
Маргаринът от 1,9 килограма на домакинство на година през 2010 г. е спаднал наполовина. А консумацията на краве масло се е повишила и в момента
е равна на потреблението
на маргарин
А през 2010 г. консумацията на масло е била близо 10 пъти по-малка от тази на маргарин. За хляба да не говорим – вече всички знаят, че неговата консумация устойчиво намалява.
Т.е. най-малкото за последните 7 години българинът е започнал да се храни по-здравословно, по-добре.
- А с напитките и алкохола какви са тенденциите?
- Консумацията на безалкохолни напитки се увеличава за сметка на по-силния алкохол – вина, ракии, други концентрати. Само по себе си увеличението на потреблението на безалкохолни говори за разпускане на колана, защото това не е продукт от първа необходимост.
Увеличава се и потреблението на бира, а както знаем, в някои страни тя не се възприема за алкохолна напитка.
Не е добра обаче тенденцията при тютюнопушенето в натурално изражение. От 591 цигари годишно през 2010 г. сега е 636 цигари. Това е средно на човек.
- Измененията на консумацията как се отразяват в относителните тегла на различните стоки при изчисляването на инфлацията?
- При храните и напитките ще има изменения, но те ще са малки. По-важното е положението с луксозното потребление, защото то е достъпно за малцина. Такива са например екскурзиите до далечни дестинации, макар че, като вземем данните за туризма, пътуванията все повече се увеличават, и то в чужбина.
Измененията в техните цени обаче не бива да влияят върху данните за инфлацията, защото това все пак не е консумация на мнозинството.
- Промяната на относителните тегла не дава ли възможност за известно манипулиране на инфлацията?
- Първо, ние променяме дяловете всяка година не по мое или нечие чуждо решение, а въз основа на данните за реалното потребление от наблюдението на домакинските бюджети. То се провежда на анкетен принцип сред 3000 домакинства в цялата страна. Това е скъпо, но важно удоволствие (задължение) и бих искал да благодаря на домакинствата, които допринасят за това.
Но да манипулираш данни, е твърде сложно нещо.
Ако говорим за инфлацията – това са записите на над 70 анкетьора, регистриращи около 38 хиляди цени в над 6000 обекта. И това е документирано, как да го променим в желаната посока?
Всъщност въпросът е по-скоро
защо да го
правим
За да докараме по-ниска инфлация? Или по-висока? Да, но за някои дефлацията е също трагедия, дори по-голяма, на кого точно да угодим?
Във всеки случай не ми е оказван такъв натиск. Пък и да ми е оказван, аз няма как да окажа натиск върху толкова много хора, които анкетират.
- Разбрах, че населението в България живее все по-добре, макар че мнозина се съмняват.
- Не съм казал, че живее по-добре, а че се храни по-здравословно.
Ние в статистиката се занимаваме със средни величини, но е важно
за каква част
от населението
по-добрият
живот е
валиден
Дали подобряването на условията на живот засяга по-големи групи от населението, или по-малки.
За да видим това, разпределяме населението в няколко групи в зависимост от доходите им, когато са 20-процентови ги наричаме квинтили и наблюдаваме разпределението им.
И там тенденцията не е много благоприятна. Това е
глобален проблем,
засягащ
целия свят
Неравенството се увеличава навсякъде и не може да не сте чели, че напоследък все по-голяма част от световното богатство се държи от все по-малък брой хора.
България е на първо място в ЕС по показателите, които очертават неравенството.
- Кои са тези показатели?
- В ЕС е възприет т.нар. коефициент на Джини, който за България за 2017 г. е 40,2% при средна стойност за ЕС 30,3%.
Този показател показва до каква степен има отклонение от въображаемата теоретична права линия на равномерно разпределение на доходите в дадена държава. Реалната крива на подоходното разпределение е винаги под 100%, като винаги има една най-ниска точка, която в нашия случай е 40,2%.
- При неравенството не е ли важна тенденцията? Имате ли исторически данни, които да показват дали и доколко това неравенство се увеличава през последните 3 десетилетия например?
- Увеличава се, и то съвсем отчетливо. От 35,9% през 2008 г. през 2017 стига 40,2%. Докато средното за ЕС ниво е относително константна величина - между 30 и 31%.
Ако погледнем данните по страни, има само няколко държави, които се доближават до нашите стойности. Това е Литва, където е 37,6%. В Турция, която все пак не е в ЕС, има по-голямо неравенство – през последните години индексът там се движи между 41 и 42%. Дори в една Сърбия има близко до нашето неравенство, но все пак по-ниско – 38,6%.
- Имате ли исторически поглед върху този коефициент?
- Имаме, разбира се – само през 2009 и 2010 г. той е бил по-нисък, а оттогава само се увеличава.
Но данните за предните десетилетия не са много надеждни, защото навремето това наблюдение се правеше само през домакинските бюджети, докато сега се извършва върху еквивалентния разполагаем доход на домакинството, при което се отчита по-добре структурата на самото домакинство..
Ако продължаваме да го изчисляваме само през домакинските бюджети, този индекс на неравенството у нас през 90-те години беше 30%, а през 80-те – още по-нисък по обясними причини. Тези данни обаче не бива да се сравняват директно, защото това са две различни методологии.
Има и още един показател – “Отношение на най-високодоходните 20% към най-нискодоходните 20%”, който, за съжаление, също е твърде висок у нас– неговата стойност е 8,2 пъти. Така че номиналното увеличение на доходите у нас е налице, но трябва да се държи сметка и за неравенството, което расте с тревожни темпове.
CV
l Роден е на 19 юни 1958 г. в Плевен
l Завършил е УНСС
l Специализирал е в САЩ, Малта, Русия
l В продължение на 3 години е бил маркетинг директор на “Мобилтел”
l В НСИ е бил последователно директор на дирекция “Регионална статистика”, съветник на председател на НСИ, зам.-председател и председател от юни 2014 г.
l Има научни публикации у нас, във Великобритания и САЩ