На всеки лицензиран татуист се падат 7-8, които рисуват вкъщи без контрол

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7128682 www.24chasa.bg
Йордан Стойков в студиото си СНИМКА: Личен архив

Едва 10% от клиентите питат какви са мастилата, казва собственикът на студио за татуировки Йордан Стойков

Татуистът Йордан Стойков завършва рисуване във Великотърновския университет през 2000 г., като специализира иконография. Седем години работи като учител по рисуване в математическата гимназия в Ловеч, успоредно с което през 2002 г. отваря студиото си “Дани тату” и започва да татуира. Предстои му да отвори студио и в София.

- Какво е общото и различното между това да рисуваш на платно и върху човешка кожа?

- При татуирането има много специфични неща, различни от рисуването. Трябва да се съобразяваш със самата кожа на клиента, какъв тип е, дали се разранява. Като цяло обаче рисуването много ми помогна.

В началото мои приятели, които татуираха от години, ми обясниха основните неща, ходя по татуфестивали и чета специализирана литература.

Около 1997 г. самият аз си направих татуировка при едно момче, което имаше студио и също учеше рисуване. Още тогава той ми обясни как стоят нещата със стерилизацията на инструментите. Иглите трябва да са еднократни, накрайникът също трябва да е стерилен. Много е важно дори кабелът на машинката да бъде чист и облепен с найлон, същото важи и за масата.

Що се отнася за начина на татуиране, той се променя. Стиловете са различни през годините. Машините се настройват за различен тип татуиране, така че да може иглата да влиза по-плитко или по-дълбоко в зависимост от това дали татуировките ще са по-леки, или по-тежки, дали ще са по-светлосенъчни, или по-наситени с цветове. Всичко това зависи от машините, от иглите, от гъстотата на боите и най-вече от татуиста. Затова татуирането, както и рисуването, е изкуство, което не може да се вкарва в определени граници или правила.

- Какви са изискванията за съдържанието на мастилата за татуиране и крие ли съставът им опасности?

- Повечето фирми, които произвеждат мастила на световно ниво, са американски. Мастилата, които аз купувам, са произведени в САЩ, но са внесени от оторизирани фирми-дистрибутори за Европа. Най-често те са германски. Благодарение на изискванията на ЕС на всяка боичка има указания, преведени на български език.

Контрол трябва да има, но той трябва да се налага още на фирмата производител. Защото невинаги татуистът може да прецени дали дадено мастило ще предизвика алергична реакция, или дали има канцерогенни съставки. Още повече че нежелани ефекти могат да се появят и след време.

Самите фирми трябва да правят тестове на продуктите си и проверка до какви химични или биологични процеси те могат да доведат. Татуистът няма как да направи толкова задълбочен анализ на съставките. Той обаче може да помогне, като подаде сигнал за евентуални алергични реакции към дадена боя. Това обаче е много индивидуално. Нежеланият ефект може да се появи само при конкретен човек или може да е свързан с грижите, които той е полагал за самата татуировка.

От татуиста зависи всичко, свързано с изображението, но относно мастилата единственото, което може да направи, е да информира органите, ако забележи проблем. Съставът на мастилата е отговорност на производителя, а контролът - на държавата.

- Какъв е контролът, който налагат институциите в България, и кой отговаря за проверките?

- Когато има информация за проблем с дадена боя на конкретен производител, Регионалната здравна инспекция (РЗИ) към Министерството на здравеопазването, в моя случай РЗИ-Ловеч, идва на проверка и пише протокол дали моето студио я използва. Ако установи, че е така, РЗИ иззема боята, за да се прекрати употребата ѝ. Подобен случай даже имаше със световноизвестна марка, използвана масово в продължение на поне 5-6 години. С протоколите, които ми издават, се контролира както самият обект по определени изисквания, така и начинът на работа. Проверките се извършват горе-долу веднъж месечно, но ако има проблеми с мастилата, проверки могат да се правят и по-често. Определено мога да кажа, че контрол има.

Проблемът в индустрията е, че на всеки един лицензиран татуист се падат около 7-8, които рисуват в домовете си или на места, където не се извършва този стриктен контрол.

Работя от много години, но със сигурност не съм татуирал толкова много хора, колкото някои колеги в София. Работата в Ловеч ми дава свободата и времето да правя по-големи и сложни неща.

- Клиентите често ли се интересуват от състава на мастилото?

- Едва около 10% от моите клиенти питат за мастилото. Най-често това са хора, които са или много запалени по татуировките и са проучвали нещата, или са недоверчиви заради предишни проблеми с татуировки. Проблеми се появяват по-често с цветните бои, към които кожата е по-чувствителна и всеки пигмент може да даде различен резултат. При тях по-често се появяват алергии. При черното не се забелязват чак такива нежелани ракции, но това е строго индивидуално.

- Какви са тенденциите при възрастта на хората, които се решават да си направят татуировка?

- През годините има промяна както в клиентите, така и в рисуването. Преди 10-ина години татуировки по-често си правеха определени хора, свързани с музикалната индустрия или подобни сфери на работа. Сега към тази стъпка се решават всякакви хора, на всякаква възраст, без значение от сферата им на занимание. Най-често обаче при мен идват хора на средна възраст, като те предпочитат много големи и изпипани татуировки. Ако клиентът е под 18 г., то задължително с него трябва да има родител или настойник. Като цяло не се препоръчва да се правят татуировки на лица под 18 г., тъй като кожата е все още млада, предстои тя да се променя, а татуировката е нещо, което с времето се разваля, не се подобрява.

- Важи ли при вас правилото, че клиентът винаги е прав? Бихте ли рисували изображение, което не ви допада или не сте съгласен с него?

- При нас клиентът на първо място е длъжен да се съобразява с условията на студиото. Относно самата татуировка не се ограничавам със стилове и съм винаги отворен за свежи идеи, които могат да се доразвият. Ако нещо обаче не ми допада, споделям мнението си и го обсъждам с клиента. Ако пък идеята изобщо не ми допада, дори не се наемам да я реализирам. В изкуството няма правила, но има естетика. Има също и места от тялото, на които кожата не е подходяща за татуиране. Такива са тези, на които кожата често се сменя като по пръстите на ръцете. В такива случаи всеки път обяснявам, че татуировката ще стои по различен начин, мастилото ще изглежда по-бледо, а може да има и проблеми при зарастването.

- Какви са методите за премахване на татуировки?

- Използват се различни типове лазери, от много евтини до много скъпи. За най-добри и качествени резултати е важно това да се направят повече сесии, за да не се получат изгаряния. Важно е обаче да се знае, че почти никога една татуировка не може да изчезне напълно. При процедурите с лазер боята де факто не изчезва, а се пръска и се разсейва. Ако е направена професионално и е наситена с хубави цветове, премахването става по-трудно. Червеният цвят например почти не може да се изчисти. Често след избледняването с лазер хората си правят нови по-свежи татуировки отгоре. Дали процедурата ще се прави в студио за татуировки, или в козметичен център, не е от голямо значение. По-скоро въпросът е дали трябва да се изисква медицинско образование. Все пак, щом опитният татуист има право да нарушава целостта на кожата, то би трябвало да има право да използва и лазер. Възстановителните процеси не са напълно еднакви, но са сходни.

Дори и при най-добрите грижи е възможно организмът му да не реагира добре и да получи възпаление. Ако гарантирам на клиент, че няма да има проблеми, е все едно да му продам кола и да му гарантирам, че като излезе на улицата, няма да я блъсне.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Когато партийните кавги изместят смисления дебат

    България, оказа се, е сложила прът в колелата на Истанбулската конвенция на европейско равнище. Защото, когато една от държавите изрази несъгласие и няма единодушие, няма как ЕС да прилага конвенцията. Все пак различни държави, които вече са я ратифицирали, могат да си я прилагат.  Така че не бива да се правят трагедии - около Истанбулската
  • Колко струва човешкият живот

    Трябва методика за определяне на имуществените вреди и издръжката на децата на загиналия да е гарантирана МАКСИМАЛЕН размер за неимуществени вреди е добре да има само ако се създаде методика за определяне на имуществените вреди и застрахователят да ги покрива до определен размер, гарантиращ издръжката на децата на загиналия.