Тим Курт: Ще вложим нови 260 млн. лева в България през следващите 4 години

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7130582 www.24chasa.bg
Тим Курт СНИМКА: Пиер Петров

Заводът в Пирдоп е сред петте най-екологосъобразни медодобивни производства в целия свят, казва изпълнителният директор на "Аурубис България"

Пречистваме дъждовната вода, преди да бъде върната обратно в природата

Можем да използваме мед, добита преди 500 години, да я преработим и да получим метал със същото високо качество

Днес ние сме втората по големина компания в България. За нас не е от съществено значение дали ще сме номер едно или номер две, а да сме устойчиви

- Господин Курт, медодобивният завод в Пирдоп празнува своята 60-а годишнина. Каква е равносметката ви на ръководител на предприятието и какво бъдеще виждате пред него?

- 60 години са дълго време. “Аурубис” е стопанин на завода от 10 години, нашият успех сега е продължение на успеха на нашите предшественици. Това, разбира се, нямаше да е възможно без такъв ентусиазиран екип. Това се отнася и за сегашните, и за бившите ни колеги - вече три поколения. Не трябва да забравяме и че регионът, в който се намира компанията, спомага много за продуктивността на тази индустрия. 1,2 млрд. лв. са вложени в завода до Пирдоп и Златица за последните 20 г. Всички инвестиции, които сме направили през годините ние и нашите предшественици, допринасят за днешната картина. Винаги

мислим

дългосрочно и

планираме с

години напред

Част от проектите ни, които вече са започнати, ще продължат в следващите 15-20 г. Така е и с проектите, които планираме отсега занапред. Вече завършихме два големи проекта и ще се опитаме да превърнем в стандарт това, което вече сме постигнали - да увеличаваме продукцията, като влагаме в модернизация и опазване на околната среда. Гордеем се, че го правим на много високо ниво.

- Споменахте, че вече сте завършили два големи проекта. Кои са те?

- И двата са дългосрочни. Успяхме да модернизираме до най-високо ниво производствените си съоръжения така, че да не се възпрепятства поддържането на определен темп на продукция. Постигнахме повишаване на капацитета и трябва да докажем, че сме в състояние да го задържим дългосрочно. През 2016 г. извършихме голям капитален ремонт в Пирдоп - нещо, което се опитваме да правим на всеки десет години, за да може всичките ни съоръжения да са в изправност, модернизирани с най-актуалните към момента технологии и да работят безпроблемно до следващия голям ремонт. Подменихме изцяло 11 инсталации. Един по-малък, но също дългосрочен проект осъществихме и с нашите партньори БМФ на пристанището в Бургас - два терминала - за разтоварване и съхранение на медни концентрати и за сярна киселина. Първият от тях е в експлоатация от миналата година, а вторият беше открит през тази. Индиректните инвестиции на пристанището бяха за 23 млн. евро.

- Може ли да очакваме още нови инвестиции и за какво?

- Да, имаме нова инвестиционна програма за 260 млн. лв. за следващите четири години. Средствата са предвидени за модернизация на инфраструктурата на завода, екологосъобразни технологии и развойна дейност. Искаме да осъвременим цялата инфраструктура на завода в няколко стъпки - тръбопроводи, дренажна система, комуникации, някои сгради ще бъдат изцяло обновени.

- Както споменахте, част от проектите ви са с екологична насоченост. Тази година по време на българското председателство на Съвета на ЕС представихте две нови съоръжения.

- Да, през април показахме на аташетата по околна среда на страните-членки на ЕС, пречиствателната станция за дъждовни води в Пирдоп, както и новото ни депо и рекултивацията на старото.

Пречиствателната станция

за дъждовни води е нещо

уникално за България

Съоръжението е свързано с дренажната ни система, пречистваме дъждовната вода, преди да бъде върната обратно в природата.

Това е важно за нас и се стараем не само с този, а и с други проекти да осигурим и да поддържаме добри условия за живеене, хората от региона на Пирдоп и Златица, една голяма част от които работят при нас или в компании - наши партньори, да се чувстват добре и да допринасяме за една добра за живеене среда.

В днешно време нито една индустрия не бива да си позволява компромиси по отношение на опазването на околната среда.

Много сме горди с това, че заводът в Пирдоп е сред петте най-екологосъобразни медодобивни производства в целия свят. Това е едно изключително постижение, за което в продължение на години са влагани много средства - не само в технологии, но и в екипа ни, който е обучен да работи с тези съоръжения.

- Как виждате кръговата икономика и как може тя да се развие във вашата производствена сфера?

- Групата “Аурубис” има заложена като дългосрочна цел да генерира все по-малко отпадъчни продукти от производството. За нас е много сериозен приоритет всичко, което обработваме като суров изходен материал, да бъде превърнато в материали, които да намират приложения.

От медния концентрат се извличат мед и други цветни метали, от серните съединения се произвежда сярна киселина, работим за намиране на повече приложения на т.нар. фаялит - железния силикат, който има потенциал в строителството.

Днешните

отпадъци са

суровините на

бъдещето

Неслучайно част от новата ни инвестиционна програма за България е предвидена за развойна дейност - разработване и прилагане на технологии за максимална ефективност при извличане от изходните суровини.

Колкото и пъти да се рециклира медта, тя не губи качеството си. Ние можем да използваме мед, добита преди например 500 години, да я преработим и да получим метал със същото високо качество. Най-големият завод за рециклиране на мед в света, този в Люнен, Германия, е част от “Аурубис”. Това е предимството да си част от голяма индустриална група. Ние се учим от колегите, те се учат от нас и се стремим и тук, в България, да въвеждаме все повече от базовите елементи на кръговата икономика.

- Доколко вашият завод допринася за българската икономика - какъв внос и износ осъществявате?

- Мисля, че в това отношение се представяме много добре.

Отговорни

сме за 9% от

износа и за

6% от вноса на България за 2017 г. За тези резултати допринасят както инвестициите в производствени технологии, които правим, така и международни фактори - като цените на медта, обменни курсове, състояние на пазарите. Върху втората група от фактори няма как да влияем, но първото зависи от нас и го правим.

- С кои страни работите основно?

- Първо, не трябва да забравяме, че България е част от пазарите. Една четвърт от суровия материал, медните концентрати, се доставя от компании в страната. В България реализираме 9% от катодната мед и 30% от сярната киселина, които произвеждаме. Турция е много интересен пазар за нас, географската близост също помага. Експортът ни затам, част от българския стокообмен със съседите, включва 25% от рафинираната мед и 35% от киселината на годишна база. Работим с компаниите от групата “Аурубис” в Италия, Германия и Белгия. Сърбия и Мароко са важни партньори заради продажбата на сярна киселина. Изнасяме медни катоди и за азиатския пазар, особено Китай.

- Очаквате ли ръст в тези цифри?

- Ако говорим за тонаж, очакваме по-скоро малък ръст, наша основна задача е да стабилизираме постигнатото ниво и да го поддържаме дългосрочно. Що се отнася за оборота, той зависи много и от международните пазарни фактори - валутните курсове, цените на металите.

- В момента компанията е втора по-големина в България, но според прогнози догодина тя може да заеме и първото място. Съвпада ли това с вашите очаквания?

- Знаете, че статистиката може да се тълкува различно. Да си най-големият, е нещо относително. Ако говорим за годишен оборот - да, днес ние сме втората по големина компания в България. За нас не е от съществено значение дали ще сме номер едно, или номер две в една или друга класация. Съществено е да запазим устойчивостта си, учим се от десетилетията история на завода, инвестираме дългосрочно.

- Добивната промишленост по принцип е енергоемка. Какво прави “Аурубис”, за да снижи консумацията на енергия?

- Намаляването на енергийната консумация е също много относително, зависи с какво се сравнява, но ще продължаваме да инвестираме и в тази област. Както споменах, модернизацията на инфраструктурата в завода е заложена в инвестициите ни. През 2016 г. инсталирахме своя парна турбина. Тя не е много голяма, но се стараем да търсим приложения и на отпадната топлина - това също е част от философията на кръговата икономика и допринася да сме енергоефективни.

Обмисляме в един

от проектите ни да

изпробваме

водни турбини,

също малки, но така вървим в правилната посока. Освен това обмисляме да подновим цялото осветление с LED, така че да пестим енергия. Осветлението не е най-енергоемката част, но заводът е с площ над 4 кв. км, имаме много осветителни тела и сме длъжни да го направим. Ще е успех за всички, ако регионът на Средногорието и нашият завод успеем да се присъединим към газовата мрежа.

- Какви инициативи сте подготвили по повод юбилея?

- През цялата 2018 г. отбелязваме 60-годишнината на завода с различни инициативи. Част от тях са традиционни, като годишния фамилен празник, на който се събираме със служителите и семействата им. Други са символично свързани с годишнината. Така например подпомагаме възстановяването на Златишкия метох – важно историческо наследство от времето на Българското възраждане, влагаме средства в консервацията на дърворезбата в църквата в Пирдоп – тя е уникална и догодина ще стане на 200 години.

Организирахме двудневен фестивал за планинско бягане и колоездене, като искаме да стане традиционен за Средногорието. Тези начинания са свързани, като тук също търсим устойчивост – искаме района на Пирдоп и Златица да става все по-популярен като място за културно-исторически туризъм и за отдих.

На 6 ноември ще бъдем домакини на Деня на металурга - добър повод да се направи равносметка на изминалите десетилетия и да обявим плановете си занапред. Опитали сме се да съберем цялата 60-годишна история на медодобивния завод в книга, която написа местен историк. Подготвен е и документален филм, в който много ветерани от завода разказват гледните си точки за изминалите десетилетия.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кон за кокошка - това са заменките за едни 80 млн. лв.

    Кон за кокошка - това са заменките за едни 80 млн. лв.

    Заменките на гори - това е една от грозните метафори на прехода, за която сега държавата ще си търси 80 милиона лева. И дано да успее! Защото по времето на правителството на тройната коалиция (2007 - 2009 г.) под формата на въпросните заменки бяха раздадени уедрени безценни парцели земя все по Черноморието, а и в други курорти срещу жълти стотинки
  • Деца растат нормално в семейства със споделени обич, уважение и отговорност

    Деца растат нормално в семейства със споделени обич, уважение и отговорност

    Разделени родители не бива да се провалят като партньори в отглеждането на синовете и дъщерите си НА Въведение Богородично отбелязахме Деня на християнското семейство. Живеем в епоха, в която ценността на семейството непрекъснато се размива и става все по-относителна. Над половината от създадените семейства се разпадат