Двама са малко, трима са много

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7130613 www.24chasa.bg

Футболните олигарси се захапаха,

след като “Лудогорец” си върна

първото място, ЦСКА - емблемата,

а “Левски” - публиката

Малко неочаквано за широката и главно нефутболна публика баш преди края на първия полусезон в българското първенство собствениците на трите отбора, които оглавяват класирането, се захапаха здраво, макар и задочно.

Искрата даде телевизионно интервю на Гриша Ганчев (ЦСКА), последвано от думи на Спас Русев (“Левски”). Те предизвикаха остра реакция от страна на Кирил Домусчиев, последвана от нов коментар на Русев, изказване на спортния директор на разградчани Ангел Петричев и алегорична декларация в сайта на “червените”, подписана от самия Ганчев.

Всъщност конфронтацията между тримата “големи” беше очаквана и предвидима. Просто съвпаднаха няколко събития, които в крайна сметка доведоха българския футбол, а по-точно - вътрешното първенство, до обичайната му формула. А именно - двама са малко, трима са много. Разбира се, когато става въпрос за битката кой да стане шампион.

Дълги години у нас първенството се развиваше по описания в песента на “Травмай №5” начин:

“Питам аз през тоз сезон

кой ще стане шампион?

Сигурен съм - моят тим.

Той е трудно победим.

Днес сме ние шампион,

вие другия сезон.

Няма футбол затова,

че отборите са два.”

От създаването на “А” група (казвала се и Висша лига, а сега Първа професионална лига) до 2011 г. шампиони с редки изключения ставаха само ЦСКА и “Левски”. Изключенията бяха “Локо” (Сф), “Спартак” (Пд), “Ботев” (Пд), “Етър”, “Славия”, “Литекс” и “Локо” (Пд), като “червени” и “сини” даваха на някой друг титлата средно веднъж на пет години.

Именно през 2011 г. обаче се появи нов хегемон - “Лудогорец”. Той не само спечели всички титли оттогава досега, но и се представя стабилно в европейските турнири. През всичките тези седем сезона срещу разградчани битка за титлата обикновено водеше само единият от двата столични гранда, а другият в това време решаваше собствените си проблеми, най-често със собствениците и собствеността.

През тази есен обаче и “Левски”, и ЦСКА се стабилизираха както финансово-организационно, така и спортно-технически. Това им даде самочувствието да помислят най-после за разбиване на разградския монопол в първенството по отношение на първото място. Като се има предвид, че преди “Лудогорец” две поредни години шампион стана “Литекс”, то лесно може да се пресметне, че столичният футбол празнува догодина тъжен юбилей от 10 години без титла.

Това надигане на главите от страна на рекордьорите по титли и купи в българския футбол, разбира се, бе подпомогнато от самия “Лудогорец”. За първи път се забелязаха слабости именно там, където преди бяха най-силни - в клубната организация. Първо си тръгна старши треньорът Димитър Димитров, който не се примири с поставената му “шапка” във вида на бразилския специалист Пауло Аутуори. После и той си замина, като не се разбра дали наистина го направи от солидарност с уволнения главен скаут Методи Томанов, който го доведе в България, или просто предпочете офертата от колумбийския “Атлетико Насионал”. За капак очевидно се вижда

умора от

натрупаните

годинки при

титулярите,

както и известно пресищане с успехи на българската сцена. На практика последните три-четири трансферни прозореца за “Лудогорец” са пълен провал, което води и до странни и понякога негативни резултати.

В същото време ЦСКА реши може би най-важния въпрос за съществуването си - този с идентичността. Каквото и да разправят привържениците на вечния съперник, Гриша Ганчев успя да убеди по-голямата част от “червената” общност, че отборът, който играе на “Българска армия”, си е ЦСКА, а не някакво ГМО между “Литекс” и “Етрополе”. Последната точка бе поставена с макар и извършеното в последния момент, но все пак плащане на част от дълговете, което символично върна и правото на ползване на емблемата.

Всъщност Гриша Ганчев и Домусчиев си имат стара закачка именно по цесекарска линия, та не е чудно, че първият изстрел бе даден именно от бившия борец. Сегашният собственик на “Лудогорец” дебютира във футбола като член на управата на “червените” в ерата “Титан”. После той създаде футболния проект в Разград. Напоследък обаче слуховете го свързват с финансирането на алтернативния ЦСКА, известен като “числото” заради добавката 1948. Именно вторият клуб претендираше също да вземе емблемата и често буни водата на Ганчев с декларации за неправомерното включване на отбора му в първенството и получаването за ползване на стадион “Българска армия” и базата в “Панчарево”. С всичко това зад гърба си

Ганчев се

почувства

достатъчно

силен,

за да атакува директно не толкова “Лудогорец”, колкото персонално Домусчиев, като не пропусна да вкара класическата интрига с похвала към Спас Русев.

В същото време “Левски” най-после се отърси от кризата със строежа на сектор “А” на стадион “Георги Аспарухов”, довела до смяна на собственика и поредица от треньорски рокади. Дошлият с европейски аванси на голям специалист италианец Делио Роси в крайна сметка бе съпроводен до терминал 2 на летището с облекчение дори от най-верните си “сини” фенове. Донякъде изненадващо недотам известният словенец Славиша Стоянович стегна отбора, допуснал исторически срамното отпадане от лихтенщайнския “Вадуц”. Дори загубата от “Лудогорец” в Разград бе използвана мъдро от ръководството на клуба за възстановяване на най-ценния му капитал - публиката. За мача с “Верея” бе обявен символичен вход от 1 лев, което докара достатъчно публика, останала от своя страна напълно доволна от седемте гола във вратата на съперника. Отборът си има голяма звезда - Габриел Обертан, който подписа нов договор, нападател, който вкарва - Станислав Костов води при голмайсторите в Първа лига, млад капитан българин - Иван Горанов, който стигна и до националния отбор. Всички тези предпоставки дават на левскарите надежда, че

десетгодишната

суша откъм

трофеи

най-после е пред края си.

Трябва да се има предвид и че “сините” са с най-млад отбор от трите претендента за титлата. ЦСКА отстъпва с малко, докато “Лудогорец” е далеч по-възрастен, следователно - амортизиран.

Да не говорим, че разградчани тепърва трябва да възстановяват скаутското си звено, отговарящо за привличане на звезди от чужбина. Всичко това предвещава напрегнато първенство, като познавайки главните действащи лица, може да се предположи, че някои битки ще се водят извън терена. Не е изключено именно те да решат титлата.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо в други страни колите са повече, а катастрофите - по-малко

    Стряскаща статистика публикува Евростат - България е първа в Европейския съюз по смърт при катастрофи. У нас смъртните случаи са 64 на 1 милион жители, докато средното за ЕС ниво е 23 такива случая - почти три пъти по-малко. И то при условие, че в България броят на колите е най-малък на глава от населението сред европейските страни.