Акад. Ревалски: Заплатите в БАН на професорите с увеличението ще са като на учителите, на доцентите са по-ниски

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7139119 www.24chasa.bg
Акад. Юлиан Ревалски

Няма скандал и политика в спора на БАН с метеоролозите, казва председателят на БАН

- Акад. Ревалски, защо оттеглихте споразумението си с министерството на образованието и науката за извеждането на НИМХ?

- Не сме го оттеглили. Казахме, че ще преосмислим част от него, защото очакваме някаква реакция от страна на министерството. Изпълняваме всички точки до този момент - както по отношение на НИМХ, така и по отношение на министерството. Всички въпроси, които сега стоят в преходните и заключителните разпоредби в закона за бюджета сме внесли в Общото събрание да се обсъждат.

- Но миналата седмица ръководството на БАН заплаши с улични протести.

- В момента сме далече от такова нещо. Просто излагаме нашите аргументи. При всички положения ще трябва да имаме контакти с министерството.

- Обвиняват ви, че целият скандал не е заради чиста наука, а заради имоти.

- Категорично възразявам срещу това. Ние сме преотстъпили имотите за безвъзмездно ползване, за да си вършат работата. Само сме казали, че трябва да се направи една инвентаризация, за да се види кое е при тях и кое е при нас.

- Бившият шеф на НИМХ проф. Христомир Брънзов каза, че сте взели решение за закриването на института, защо?

- Институтът ще се закрие не сега, а в момента, в който министерството го поеме. Два института не могат да съществуват едновременно. Юридически трябва едното място да се закрие от датата, в което се поеме от МОН, а не сега, както се твърди наляво и надясно, че го закриваме, за да не може те да го вземат. Нямаме намерение да го закриваме, преди те да го вземат.

- Министърът намекна, че действията ви са политически мотивирани, така ли е?

- Не, не съм съгласен. Няма нищо политическо в цялата тази история, повярвайте ми.

- Какво доведе до развода ви с Националния институт по метеорология и хидрология?

- В основата беше това, че колегите от НИМХ не бяха доволни от разпределението на бюджета за 2018 г. Той беше разпределен по критерии, които са съгласувани с Министерството на образованието и науката. Тези критерии са насочени предимно към научна организация. НИМХ обаче не е типична научна организация, защото учените там са едва около една седма от общия персонал. Тяхното финансиране трябва да се прави по друг начин, по друг начин да се оценява оперативната дейност. Колегите не се съгласиха с нашето предложение и решиха, че искат да напуснат. Министерският съвет ги прие. Разбрахме се с Министерския съвет, че излизането ще стане по Закона за БАН. Взели сме всички необходими решения в Общото събрание, за да може институтът от 1 януари 2019 г. да функционира съвсем нормално извън системата на БАН. Със силно безпокойство обаче установяваме, че въпреки постигнатите договорености излизането на НИМХ от структурата на БАН е заложено в Преходните и заключителни разпоредби на Проектозакона за държавния бюджет за 2019 г., което ние категорично не приемаме.

- Изследване на “Алфа рисърч” от миналата седмица показва, че едва 35% от българите проявяват любопитство към науката, докато в ЕС процентът е 53, защо?

- Причините са комплексни, включващи и икономическото състояние на страната спрямо другите европейски страни. Няма как да пренебрегнем и проблема с образованието. Според изследвания много деца у нас имат проблеми с функционалната грамотност, със справянето с природо-математическите науки. Положителното е, че проучването показва, че сред младите хора и хората с висше образование интересът е доста по-голям, така че трябва да работим в тази посока всички - и учените, и медиите, и институциите, за да може да се засили интересът към науката.

на професорите с увеличението

ще са като на учителите,

на доцентите са по-ниски

Талант е да могат да се представят научните изследвания на популярен език, защото голяма част от тях са с такъв характер, че не е много лесно да бъдат обяснени. От година и половина БАН пое инициативата да представя институтите си по популярен начин. Така искаме да запалим младите хора по науката. От друга страна, проучването показва, че българите гледат на научната професия като на една високо престижна професия, която допринася за развитието на обществото.

- Обществото смята БАН предимно за научен център, по-малко са тези, които определят академията като експертно-консултативен център, защо?

- БАН е научна организация и е естествено хората първо да я свързват с научните изследвания. Същевременно обаче немалък процент смятат, че е сериозен експертен център. И ние го доказваме с нашата работа. Една от целите, когато искаме да развиваме кадрите в областта на науката, е именно когато на държавата ѝ е нужна експертиза, те да са на световно ниво, за да дадат правилните решения. Тук също има поле за повече популяризация на това, което правим.

- Смущава ли ви, че българинът не свързва БАН с духовността, а има учените за феодални старци?

- Вероятно една част от хората свързват духовен център с религията. Ние сме един от духовните центрове по отношение на просвещението. Според анкетата на “Алфа Рисърч” огромната част от българите, когато искат да разберат света, смятат, че това трябва да стане чрез науката. И това е положително. Почти 70% казват също, че постиженията на БАН са повод за гордост и национално самочувствие. Над 60% смятат, че България ще стане по-богата, ако се отделят повече пари за наука. Правителството има всички основания да отговори на тази оценка на българите. Когато се задава въпросът с какво се свързва науката в България, 70% отговарят с БАН. При цялостната оценка за доверието в институциите БАН стои на първо място. Това е голямо признание за нашата работа. Огромен процент от населението ни смята, че науката трябва да е приоритет в България, както е в ЕС.

- Колко печели БАН от един проект?

- Проектите варират в голям диапазон. Единият от двата центъра за върхови постижения, които тази година бяха одобрени по линия на ОП “Наука и образование за интелигентен растеж”, е за 70 млн. лв., другият е за 30 млн. По други два центъра за компетентност имаме по около 13 милиона. Тези проекти са за период от 6 г. Около 80% от средствата обаче са само за инфраструктура и нейното поддържане. По тях работят големи консорциуми между институти на БАН и висши училища и само част от тези средства ще бъдат за БАН в следващите 6 години.

- Български учени напоследък регистрират световни пробиви, защото работят с чуждестранни партньори ли?

- Когато става въпрос за световни научни пробиви, голямата част от тях се получават в най-престижните световни научни центрове. Ние сме малка страна и е трудно да се сравняваме със страни като САЩ, Китай или с големите европейски страни. И българските учени постигат успехи. Държавата трябва да гледа на научните институции в България, както се гледа в тези развити страни. Пробиви в науката не стават без инвестиции в наука. Инвестициите в наука, ако се сравнят с тези в образованието и здравеопазването, са значително по-малки. Трябва да има добро и устойчиво институционално финансиране, а ние търсим проектното финансиране. Около 40% от нашия бюджет от проекти. Това, което се очертава като проектобюджет за 2019 г., за БАН не е достатъчно, за да компенсира недофинансирането от последните години. Заплатите на нашите учени ще останат ниски в сравнение с други категории персонал в страната.

- Значи колко?

- С това увеличение началните заплати на професорите ще са на ниво, сравнимо с началните заплати на учителите, доцентите, главните асистенти и асистентите ще получават по-малко. Ако искаме да имаме наука и да се запазят кадрите, нещата трябва да се променят и учените в БАН, Селскостопанската академия и във висшите училища да станат приоритет на правителството. Ние сме предложили на МОН и на МС принципна схема за финансирането на БАН и ако бъде приета, ще реши проблема. Инвестиции в инфраструктура има, трябва да се намерят и за хората. Иначе ще си загубим кадрите, а възстановяването им в областта на науката е най-дълго. За да станеш учен, освен че трябва да завършиш магистратура, трябва да се защити докторат и минават поне 5-6 г. след защитата, за да се утвърдиш като учен. Възпроизводството на научния потенциал е един много дълъг процес - 15-20 г. Наличието на учени е елемент от националната сигурност.

- Ще има ли учени, които ще работят на студено тази зима?

- Няма да го допуснем.

- Заработи ли БАН по-успешно с бизнеса?

- Имаме подобрение, но има какво още да се прави. Все още не сме достатъчно свързани с бизнеса за решаване на конкретни задачи. Имаме около 120 иновативни разработки, които ще представим пред бизнеса, за да видим къде ще има интерес за допълнителна работа, за да се стигне до прототип, който да бъде въведен в производство от бизнеса.

CV

* Директор на Института по математика и информатика на БАН от 2012 г. до 2016 г.

* Професор е от 2001 г.

* От 2008 г. е член-кореспондент, а от 2015 г. - академик

* Ръководител на 5 изследователски проекта с Националния фонд за научни изследвания и координатор на 7 международни проекта

* Преподавал е в Софийския университет във Факултета по математика и информатика и е бил гост-изследовател и гост-професор в Италия, Канада, Гърция, Германия, Франция и др.

* Има 55 научни публикации, цитирани над 500 пъти, като над 480 пъти от чуждестранни автори

* Избран е за председател на БАН на 1 декември 2016 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Когато партийните кавги изместят смисления дебат

    България, оказа се, е сложила прът в колелата на Истанбулската конвенция на европейско равнище. Защото, когато една от държавите изрази несъгласие и няма единодушие, няма как ЕС да прилага конвенцията. Все пак различни държави, които вече са я ратифицирали, могат да си я прилагат.  Така че не бива да се правят трагедии - около Истанбулската
  • Колко струва човешкият живот

    Трябва методика за определяне на имуществените вреди и издръжката на децата на загиналия да е гарантирана МАКСИМАЛЕН размер за неимуществени вреди е добре да има само ако се създаде методика за определяне на имуществените вреди и застрахователят да ги покрива до определен размер, гарантиращ издръжката на децата на загиналия.