Колко струва човешкият живот

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7141080 www.24chasa.bg

Трябва методика за определяне на имуществените вреди и издръжката на децата на загиналия да е гарантирана

МАКСИМАЛЕН размер за неимуществени вреди е добре да има само ако се създаде методика за определяне на имуществените вреди и застрахователят да ги покрива до определен размер, гарантиращ издръжката на децата на загиналия.

Ако например родителите на едно малко дете загинат при катастрофа, колко ще му помогнат 40 хил. лв. за неимуществени вреди, които ще му присъдят? Дали 200 лв. на месец, докато навърши пълнолетие, ще му стигнат.

От друга страна, промените в Кодекса за застраховането се предвиждат максимални суми, които, като се съберат, могат да достигнат и едно немалко число. Например, ако бащата в едно четиричленно семейство загине в катастрофа и ако този баща има двама живи родители и примерно една сестра, общата сума само за неимуществените вреди към близките му може да достигне 115 хил. лв. И ако съдът наистина определи и реалните имуществени вреди (включително пропуснатите ползи) за децата и съпругата, тази сума може да нарасне с няколкостотин хиляди лв. Например, ако бащата е получавал по 3 хил. лв. на месец и половината от тези пари е давал на семейството си, и ако децата са примерно на около 2 г.,

само

имуществените

вреди ще бъдат

поне 288 хил. лв.

Заедно с неимуществените сумата само при един загинал ще стига до 403 хил. лв. Но това е, ако имуществените вреди се определят по начина, по който се определят в повечето щати на САЩ и в около половината от европейските държави. Става въпрос да се изчисляват всички причинени вреди и пропуснати ползи. Нещо, което сега не се прави в пълнота от българските съдилища.

А би следвало те да мислят преди всичко за имуществените вреди, а след това за неимуществените. На първо място имуществени ще са парите за лечение, което не се покрива от здравната каса. Най-важното е един пострадал човек да се възстанови. На второ място, трябва да се осигури издръжка на децата, за да живеят нормално, да получават необходимите грижи и добро образование. И чак след това идва обезщетението за неимуществени вреди.

Да, при акцентирането върху имуществените вреди за смъртта за добре печелещите мъже на средна възраст се получават много повече пари, отколкото за смъртта на дете. Тази несправедливост може да се изправи частично, като се предвиди таванът за неимуществените вреди за дете да е по-висок, отколкото за родител, а не еднакъв, както е сега. Освен това не са еднакви страданията на децата, когато са малолетни и родителят им загине, в сравнение със случая, когато децата на загиналия са зрели хора. Това също следва да се отчете в законодателството или в съдебната практика. Не бива законите да се правят набързо, за да се спаси положението.

В голямата част от държавите по света размерът на обезщетението, което съдът ще присъди при смърт, е по-голямо от сумата, която ще плати застрахователят. Той плаща до определен таван съобразно застрахователния договор. В почти всички държави се изисква да има задължително минимално покритие от застрахователя по “Гражданска отговорност”. Така той ще плати в случай на смърт при катастрофа например 50 хил. евро. Но съдът ще присъди обезщетение съобразно своята практика – например 150 хил. евро. В този случай

виновният за

смъртта ще

трябва да

доплати

100 хил. евро

Естествено – ако разполага с тази сума. Като не се плати сумата, виновният ще е длъжник цял живот, а пострадалият ще го преследва със съдебни изпълнители цял живот.

С промените в Кодекса за застраховането се предлагат и промени в Закона за задълженията и договорите. Като се предвижда съдът да определя обезщетение за неимуществени вреди не по-голямо от това, което застрахователят е длъжен да плати. Така виновният няма да има допълнителни разходи. Това е чудесно разрешение за големите фирми, които са собственици на превозните средства, чийто водач е виновен за катастрофата. Чудесно е и за по-заможните. В различните щати на САЩ и в европейските държави има различен подход при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди. В някои от тях има лимити и обикновено те са общи за всички пострадали, а съдът разпределя обезщетението между близките. В почти всички съдебната практика отдавна си е изработила доста точни критерии. ВКС би следвало да отчете навреме тази световна практика - преди десетилетия, а не чак сега да връща с тълкувателно решение възможността за искове на някои категории близки с 5 г. назад. Но както се казва –

по-добре късно,

отколкото

по-добре

Това, което следва да се направи, е да се определи методика, по която застрахователите да изплащат имуществените вреди. Но и за тези вреди следва да се предвиди каква ще е максималната сума, която всеки застраховател е длъжен да заплати, за да е валидна гражданската му отговорност. Това е и начинът задължителната “Гражданска отговорност” да се запази в достъпни размери. Като този размер следва да осигурява необходимата издръжка на децата, които зависят от загиналия. Едновременно с това, както навсякъде по света, трябва да има опции за по-високи цени на “Гражданска отговорност”, които да покриват пълния размер на имуществените вреди.

Въпрос на случайност е дали загиналият ще е мултимилионер, или беден човек. Ето защо няма да е справедливо, ако загине един мултимилионер и трябва да се плащат много милиони като имуществени вреди. Поради това и имуществените вреди, които присъжда съдът, също би следвало да се ограничат до определен размер в Закона за задълженията и договорите. Няма проблем тези суми да са по-високи от максималното имуществено обезщетение, което застрахователят е длъжен да плати.

При всички случаи няма как гражданската отговорност да остане в досегашните си размери. Шофирането означава и отговорност. Но и не бива да има повече от 50-60% увеличение, защото никое правителство няма да допусне милиони хора да се бръкнат примерно за двойно или тройно по-голяма сума за “Гражданска отговорност”. Истината обикновено не е в крайните решения.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,