Доротея Тончева: Драмата на моята героиня е, че иска да стане цигуларка на Бога

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7142480 www.24chasa.bg

Голямата актриса е пред премиерата на новата пиеса на Стефан Цанев

- Знам, че репетирате “на 200 процента” новата пиеса на Стефан Цанев с дългото заглавие “Възражения на възрастна дама срещу художника, който й рисува портрет”. Как се чувствате?

- Заглавието вече е друго: “Цигуларката на Бога”. В пиесата става дума за драматичната съдба на една цигуларка със световна слава, за стремежа на човека на изкуството към съвършенство, към приближаване до Бога и какво трябва да пожертва човек от себе си, за да постигне това съвършенство.

“Нужна ти е нечовешка сила, за да се издигнеш над бита и над тълпата, трябва да станеш различен от другите хора, които правят полезни неща, но, за съжаление, си същият - и ти ядеш и се размножаваш...

Трябва да се освободиш от природната си, от земната си същност,

трябва да избягаш

от себе си,

да се издигнеш над себе си, трябва да станеш сам на себе си Господ: да се създадеш сам – друг! Това преображение, това освобождаване на духа от материята е болезнено. Самоубийствено. Постига се от малцина...” Има такава реплика в пиесата.

- А има ли семейно-автобиографични елементи в тази поема, както я е нарекъл авторът Стефан Цанев?

- Не, семейно-автобиографични елементи в пиесата няма. Автобиографични - може би да. Доколкото и двамата сме посветили живота си да създаваме “това красиво, но безполезно нещо, което нито се яде, нито се пие, нито се обува, нито се облича - наречено изкуство”. И това е реплика от пиесата. Извинявам се, но аз цялата съм в пиесата, премиерата чука на вратата, за нищо друго не мисля.

- В кой театър ще играете спектакъла?

- Проектът се пое от директора на казанлъшкия общински театър Димитър Кабаков, в София ще се играе на сцената на City Mark, бившето кино “Левски”. Предпремиерното представление е на 23 ноември, а премиерата - на 26-и.

Чест прави

на град Казанлък,

че има свой театър за разлика от другите наши големи градове, които разчитат държавата да им поддържа театрите. Да имаш свой театър - това е тест за интелигентност и духовност на ръководителите на градовете. Режисьор на спектакъла е Мартин Киселов, син на Младен Киселов, с когото съм работила много. Мартин е поел щафетата от баща си, той е свръхинтелигентен мъж, познаващ руската култура и театър (майка му Рут Киселова е латвийка, учила режисура в Москва), завършил е кинорежисура в Калифорнийския университет. Партньор ми е младият чаровен актьор Петьо Петров - тези млади хора ми помагат да полетя над сивото всекидневие.

- Как се роди вашата любов към театъра, кой я “запали?”

- “Откъде идва този първоначален повик: “Пей!”, “Пиши!”, “Свири!”, “Играй!” или “Рисувай!”, кой те отбива от широкия отъпкан път, по който крачи множеството, и те залутва по стръмната, тясна и криволичеща, осеяна с цветя и тръни, пътечка към самотния връх на изкуството?” Пак реплика от пиесата. На мен може би моята баба ми е казала: Играй. Тя беше възторжена театрална самодейка.

- Коя своя театрална роля смятате за връх в кариерата си?

- Може би тази, която в момента предстои да изиграя. Това е най-сложното и най-трудното нещо, до което съм се докосвала през живота си.

- Към театъра или към киното е по-голямата ваша страст?

- Страстта ми е еднаква към добрия театър и към доброто кино. Техниката на двете лицедействия е различна, но и в двете се изисква духовно всеотдаване.

- Имате 9 съвместни филма със Стефан Данаилов. (7 игрални и 2 сериала). Какво е да си партньор на може би най-големия чаровник на българското кино?

- За мен е било важно, че Стефан Данаилов е талантлив и перфектен професионалист. Чарът остава за публиката.

- Никога ли не трепна нещо повече от професионалната химия помежду ви?

- Този “жълт” интерес вероятно вълнува публиката, но ние сме професионалисти и разграничаваме личните си чувства от артистичните.

- Съпругът ви Стефан Цанев ревнуваше ли ви от тези толкова чести филмови близости с адаша му?

- Аз съм играла с почти всички големи български актьори

и Стефан Цанев, ако

е глупак, да се е

побъркал досега

- Има ли роля в българското кино и театър, която пропуснахте да изиграете и още съжалявате за нея?

- За пропуснати неща не съжалявам.

- Защо не станахте народна артистка? Във филма на Въло Радев “Черните ангели” героинята ви Катина имаше за прототип самата Митка Гръбчева. На фестивала във Варна през 1970 г. филмът получи специалната награда, както и наградите за режисура и операторска работа...

- Ами питайте тези, които не са ме направили... Сериозно, мен званията не са ме блазнили, любовта на публиката ми е достатъчна награда.

- Защо през последните десетина години българското кино ви забрави? Страдате ли от това?

- Страдам, разбира се. Но новото кино си има своите нови актьори. Това е нещо естествено.

- Какво е да си съпруга на един от най-големите български драматурзи, какъвто е Стефан Цанев? Потискащо ли е, или е вдъхновяващо? А може би емоцията е друга?

- Да, емоцията е друга. Ние двамата живеем един живот. Нямаме други интереси извън изкуството. Нямаме съперничество, нито завист - Стефан не се прави на актьор, аз не мога да напиша два реда. Радваме се един на друг.

- Как съжителстват два зодиакални Лъва, каквито сте вие и Стефан, вече толкова години? Колко всъщност?

- 42 години. Какво по-нормално от това да съжителстват лъв и лъвица? Горко на другите зверове наоколо...

- Вашият кум Недялко Йорданов подарява на всеки рожден ден на съпругата си Ивана стихотворение, което често след това се превръща в хитова песен. Вашият съпруг правил ли ви е подобни жестове?

- Не. Той е аскет в това отношение. Посветил ми е едно- единствено стихотворение.

- Семейният ви лъвски прайд е доста голям. Къде са сега дъщерите и внуците и с какво се занимават?

- Владеем цяла Европа. Евгения е в Москва, Анна в Рим, Ирина в Лондон, Яна в Хелзинки. Ние двамата здраво държим София.

Щастливи сме, че децата ни се търсят, поддържат връзка, гостуват си, при нас идват всяка година - кога поотделно, кога вкупом всичките, пък и ние ги обикаляме.

Ето стихотворението, посветено на Доротея

АКТРИСИ,

ВРЪЩАМ СЕ

ПРИ ВАС ОТНОВО

Здравей, септември мой,

гримиран като май!

Лекарствата се правят

от отрова.

Измислица е всеки рай.

И въпреки това -

напред към рая!

Простете ми, приятели,

и ти, народ.

Обръгна ми от реализъм –

не желая,

не искам да живея

делничния ви живот!

От сметки и проекти

до гуша съм преситен.

За трезвите ви щастия

не давам грош.

Сто пъти по-боли,

но предпочитам

да ме заколят

с бутафорен нож.

Скопихме се от истински

омрази.

Копаем си реален гроб. . .

Без мен!

Аз тръгвам към онази

измислена.

безсмислена

и слисваща любов.

Актриси, ето ме.

Качете ме на сцената.

И нека публиката

се тресе от смях.

Но колко

в сетния си час ще кажат

като мене:

“Обичах - следователно

живях!”

                                1977

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,