3 седмици, в които сменихме гръмките лозунги с истинска помощ за подсъдимите граничарите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7143658 www.24chasa.bg

Процесът в Турция е факт, който не можем да игнорираме, затова бе необходимо подкрепата от емоционална да се превърне във фактическа

Новината, че четирима български гранични полицаи са подсъдими в Турция за инцидент в наши териториални води от преди 10 години, шокира, възмути и разгневи българското общество. Дни наред самите те, техни роднини и колеги, както и съвсем непознати хора коментираха ситуацията, водени преди всичко от емоцията си и собствената си представа за справедливост.

Всъщност новина няма, защото информацията за процес в южната ни съседка се появи за първи път през февруари 2017 г.

"Защо Турция иска съд за четирима наши граничари 9 г. след смъртта на бракониер" е една от последните ми публикации в "24 часа" преди да стане ясно, че ще бъда кандидат-депутат. С журналистите от бургаската редакция на вестника имаме десетки публикации за инцидента през 2008 г. Затова когато вече като народен представител получих заедно с останалите колеги от Бургас покана за среща с Михаил Цонков, Николай Костов, Николай Петков и Живко Петков се почувствах в "свои води".

Лесно може да се провери, че Цонков и колегите му са получавали широка обществена, политическа и институционална подкрепа през цялото време - от датата на самия инцидент до прекратяване на производството няколко години по-късно, както и след актуализирането на темата в началото на 2017 г.

Факт е обаче, че тя бе получи подреден и целенасочен вид, с конкретна ангажираност от три министерства през последните седмици. Вероятно защото с информацията за изпратен обвинителен акт срещу четиримата и съдебна поръчка от Турция за снемане на обяснения от тях дойде осъзнаването, че случващото не е свързано само с нашето законодателство, както и не само с тясното прилагане на европейските правни норми.

Съответно за решаване на казуса няма да е необходима просто подкрепа на думи, а реална помощ - с консултации, логистика, включително и финансово осигуряване на адвокатска защита в южната ни съседка.

Затова още преди да приемем с колегите поканата на насрочения за 13 октомври разговор с граничарите, подготвихме среща между тях и представители на Министерството на правосъдието. Съдействието на кмета Димитър Николов помогна Цонков, Костов, Николай Петков и бащата на Михаил - Пенчо Цонков, да застанат очи в очи още същия ден с Биляна Белякова, шеф на дирекцията "Международно правно сътрудничество и европейски въпроси" и Димитър Терзииванов, експерт в дирекцията. И това стана първата от поредица стъпки, за да могат четиримата български граждани да дишат по-спокойно и да с уверени, че зад гърба им стои солидна подкрепа.

Виждах как лицата им се променят, докато слушаха тълкуването защо подписаната спогодба с Турция е от 1976 г. - за взаимно признаване на присъди, в техния случай е неприложима. Според спогодбата една от двете държави няма право да води дело срещу някого, ако другата го оправдае или осъди. До 13 октомври в този документ бе концентрирана надеждата за бързо решаване на казуса.

На това се базираха и коментарите, че няма логика Турция да води отделно производство след като веднъж разследващ орган в България е постановил, че престъпление няма и съответно няма нужда от съдебен процес, а след това съдът в Страсбург е потвърдил, че разследването у нас е проведено перфектно и е отхвърлил жалба на роднини на загиналия Ялчин Ерджан.

Надеждата за бързо прекратяване на процеса в Турция се стопяваше с всеки следващ аргумент на експертите. Първо стана ясно, че спогодбата няма тежест, тъй като на практика в България съдебен процес не се е водил и съответно няма постановена оправдателна присъда. Второ, в обсега на спогодбата не попадат случаите с военна подсъдност, както беше през 2008 г.

Прекарах почти целия този 13 октомври с граничарите и затова станах свидетел на преодоляването на първоначалния шок и формирането на нагласа, че предстои дълга битка, за сериозен процес, макар и задочен, в тяхно отсъствие, който може да продължи и години.  

Всъщност процесът в Турция е факт, който не можем да игнорираме. Доказателство за това е именно съдебната поръчка, изпратена от Тежкия наказателен съд в Къркларели през Министерството на правосъдието до районния съд по местоживеене на обвиняемите - Бургаския. За страничен наблюдател изглежда странно, дори нелогично български магистрати да снемат обяснения от подсъдими в Турция наши сънародници, но място за възмущение и удивление няма - това е стандартна международна процедура.

Разбира се, българският съд е в правото си да реши дали да изпълни искането и за Турция да заминат при това с доказателства - същите, на базата на които разследването тук е било прекратено. Или да откаже и съответно магистратите в Къркларели да получат определение в рамките на няколко страници. Спомням си как още през февруари 2017 г. първите импулсивни реакции бяха: откъде накъде ще отговаряме на Турция?

Дори имаше и заглавия с обвинения към българките съдии, че не са отразяли веднага претенциите на комшиите. Въпросът обаче не е кое изглежда по-нахакано, а кое действие, поставено в контекста на международните правни норми, е по-правилно и полезно за нашите граничари. Защото вдигането на шум е необходим етап и концентрира общественото внимание, но те само по себе си то няма да помогне на Мишо Цонков и колегите му да излязат от сложния лабиринт.

Затова последваха още срещи - на българските им адвокати - както със споменатите експерти от правосъдното министерство, така и с техни колеги от МВнР, а на 19 октомври заедно с Ивелина Василева като народни представители от Бургас разговаряхме със зам.-министрите на външните работи Тодор Стоянов и Георг Георгиев.

В този ден граничарите ни получиха координати на турски адвокати с информация за всеки един от тях. Защо е необходимо това? Според законодателството на южната ни съседка те могат да бъдат представлявани в съда единствено от адвокат с турско гражданство. Т.е. възможните варианти са два - или да разчитат на служебен защитник, който на практика не познават или да направят собствен избор, за да имат адекватна информация какво се случва по време на процеса. И пак уточнявам - независимо от техния избор, делото върви.

На срещата двамата зам.-министри и представители на дирекция "Консулски отношения" поеха ангажимент консулството ни в Одрин също да следи процеса, включително и да присъства на съдебни заседания.

От 1 ноември Михаил Цонков, Николай Костов, Николай Петков и Живко Петков са спокойни, че имат и финансова подкрепа за водения срещу тях процес. На среща в МВР, на която участвахме с депутата Димитър Бойчев, министър Младен Маринов не само емоционално подкрепи четиримата, още същия ден те получиха консултация каква документация е необходима, за да получат средства от фонда за подпомагане на служители. Министерството има готовност да инициира и допълнителна кампания, за да не бъдат ощетени двама от обвинението - Мишо и Николай Петков, които вече не са служители на системата.

За 9 ноември е насрочено заседанието на Бургаския районен съд, на което ще стане ясно дали магистратите ще изпълнят исканата от Турция съдебна поръчка. Без значение какво ще решат, нашите съграждани вече знаят, че ще бъдат представлявани в Турция и от упълномощен защитник.

Сега вече никой не се сеща за първоначалната истерия, че четиримата могат да бъдат предадени на турските власти. Битката за тях е на друго ниво, а целта е да бъдат така защитени, че да се чувстват сигурни не само в България, но и във всяка друга страна.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Когато партийните кавги изместят смисления дебат

    България, оказа се, е сложила прът в колелата на Истанбулската конвенция на европейско равнище. Защото, когато една от държавите изрази несъгласие и няма единодушие, няма как ЕС да прилага конвенцията. Все пак различни държави, които вече са я ратифицирали, могат да си я прилагат.  Така че не бива да се правят трагедии - около Истанбулската
  • Колко струва човешкият живот

    Трябва методика за определяне на имуществените вреди и издръжката на децата на загиналия да е гарантирана МАКСИМАЛЕН размер за неимуществени вреди е добре да има само ако се създаде методика за определяне на имуществените вреди и застрахователят да ги покрива до определен размер, гарантиращ издръжката на децата на загиналия.