Кирил Бошов: Преди да купува кола, всеки ще получава бързо и лесно информация за нейните малус характеристики

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7144282 www.24chasa.bg
Кирил Бошов

25% бонус и 400% малус е система, която е силно наложена в света.

Не виждам защо нещо, което работи на други пазари, да не може да работи и на нашия

Равният старт в “Бонус-малус” е възможността, която се дава на добрите шофьори да останат такива, а на “лошите” - да променят поведението си

Всяко бъдещо нарушение ще ви води в по-висока категория

Хайде, вие ми кажете колко дълбока емоционална връзка може да има между 17-те братовчеди на един загинал? Ако съд присъжда 50 000 лв., умножете го по 17 лица, казва членът на УС на Асоциацията на българските застрахователи

- Дълго чаканата система “Бонус- малус” става факт, господин Бошов. Защо се заложи на еднаква стартова цена на застраховките за съвестни водачи и за хора с много нарушения?

- Няма идеална система, още повече в държава, в която 20 години не е имало такъв механизъм, който е утвърден в много държави в света.

Защо се започва с равен старт? Приемете, че нито един водач не е бил информиран досега каква ще е системата. Убеден съм, че ако бяхме стартирали системата със задна дата, за да няма равен старт, щеше да има огромни протести как така наказваме водачи със задна дата. Идеята е да няма хора, които още при стартирането да си кажат: “Аз каквото и да направя, поведението ми на пътя няма да се изрази в сериозно намаляване на цената”. И да си продължат постарому.

Равният старт е възможността, която се дава на добрите да останат такива, а на “лошите” - да променят поведението си. Всяко бъдещо нарушение ще ви води в по-висока категория.

- Една кола не причинява нищо сама, в т.ч. и пътен инцидент. Защо не избрахте да се стимулира обратното - да се наказва водачът? Иначе, особено при смяна на собственост, се плаща и за чужди, и за свои грехове...

- Това е най-сериозният въпрос, който поражда и най-много вълнения. Аз разбирам хората, които не приемат този подход. Това можеше да се реши и по друг начин, ако задължителната “Гражданска отговорност” се продаваше на лице, а не на автомобил.

Ако искаме да променим нещо обаче, трябва да направим модел, а след това той да бъде надграждан с добра практика. Този все пак предлага решение, а има и предимства.

- Какви са те? На първо четене на проектонаредбата не се виждат.

- Гаранционният фонд ще осигури бързо и лесно получаване на информация, така че всеки, преди да купува кола, по нейния номер да види нейните малус характеристики. Тогава може да пресметне как ще се отразят на цената и да преговаря с предишния собственик за такава отстъпка, която да му компенсира по-скъпата полица.

Едновременно с това, ако аз като собственик допускам възможността някой ден да си продавам колата, ще се опитам да бъда по-дисциплиниран водач, за да не се отрази това на цената ѝ.

- Защо тогава не се направят промени в Закона за движение по пътищата и не се въведе предварително, както например е в Англия, вписване в талона на всеки, който може да кара колата, а не само на собственика? Тогава нямаше през цената на полиците да се решават и такива проблеми.

- Много е лесно да се каже: “Хайде да направим нещо като в Англия”. Не само в застраховането. По-добре е да направим нещо, което е за България, и да се опитваме да го приближаваме към Англия.

- Да, но сега системата е така направена, че е повече малус, отколкото бонус. Като че ли повече мислите за финансовото здраве на компаниите и за това как да се погрижите за лошите водачи, отколкото да стимулирате добрите...

- Цената на полицата е лимитиращ фактор. Тя има и други функции. Не е адекватна на рисковете и далеч не е толкова висока, че да можете да направите друга конструкция.

25% бонус и 400% малус е силно наложена в света. Не виждам защо нещо, което работи на други пазари, да не може да работи и на нашия.

Правилото навсякъде е малусът да бъде няколко пъти по-санкциониращ от бонуса. Има прагове дори на отстъпките в цената. Има и солидарна цена, трябва да се намери баланс между премиите за всеки и обезщетенията.

- Предвиждате много дълъг престой в един клас, това не е много стимулиращо, не мислите ли? На мен например ще ми трябват поне 8 години да стигна до 25% бонус от цената на полицата. Да не би замисълът да е такъв - никой да не стига до него?

- Ако се върнем на нещо, което е доказало, че работи в други пазари, логично е да мислим, че ще проработи и тук. В България пътните произшествия са два пъти повече от средното за държавите от ЕС.

Засега поне няма обстановка тук да се въведе обратната система - повече бонус, отколкото малус. Ако поработи 2-3 години, може и да се промени тази система. Много зависи от водачите и тяхното поведение оттук нататък.

- Не само от тях обаче. Има много примери, които показват, че едно произшествие, за което чрез полицата от догодина ще накажете водача, се дължи на лоши пътни условия например. Това не е ли несправедливо?

- Съгласен съм с това. За да работи добре системата, трябва да има правителство и местни власти, които да се грижат за добра инфраструктура. Пътната безопасност зависи и от поведението на КАТ. Оттук нататък поведението на институциите става все по-важно.

Най-важно е системата на КАТ да работи по правилата, защото, ако там няма честно определяне на нарушението, системата се изкривява. Ако не работим с верни и обективни данни - също. Освен това едно пътно произшествие може да бъде скрито.

- Как ще се справите с “пазарлъците на пътя” за определяне на тежестта на едно нарушение, което носи различни точки? Такива пазарлъци са неизбежни.

- Ние няма как да се справим. КАТ трябва да работят съвестно. Да има контрол и над тях. А хората да изискват честно отношение, защото е в техен интерес.

- За онези ПТП-та, за които по закон е разрешено при инцидент водачите да се разберат сами на пътя, как ще се отрази нарушението в досиетата?

- Информацията се отразява от гаранционния фонд през изплатените обезщетения.

- Очаквате ли да се заобикаля системата, ако например аз като собственик си изнеса фиктивно колата, да речем, в Македония и след това я внеса обратно с нов номер и с чисто малус досие? Или да си регистрирам еднолична фирма за семейни коли, за да скрия малус точки на съпруга си например?

- Може би ще има единични опити, но няма икономическа логика в тях. Заради някаква отстъпка от цена на полицата да се правят такива неща?! Те се правят по други причини, най-често за прикриване на ПТП, управляване на автомобил на друга територия.

Това е свързано със сериозен разход и не си струва да се прави, за да получите със 150 лв. по-евтина застраховка. При семейните фирми делението на лични и на фирмени е малко по-сложно.

Там се създават такива възможности, да. Но ние сме в период между първо и второ четене на наредбата и тази дискусия, която сега тече и през вас, медиите, е много полезна. Нищо няма да се получи от системата, ако няма качествена и добра информация.

- Много скандали и разнопосочни тълкувания предизвика искането ви, внесено от депутати, да се сложи таван на обезщетенията за неимуществени вреди, тоест за претърпени болки и страдания. Само заради решението на съда, който разшири кръга на наследниците, ли го направихте?

- Решението на съда само преля чашата, която отдавна е пълна. Това е проблем на сектора, който си стои от години и не се решава.

Къде е справедливият лимит на т.нар. болки и страдания? Вие знаете ли? Защо, когато съдът трябва да реши, а нещо се е случило в Монтана, Добрич и София, оценката например е различна. Много е трудно болка и страдание да бъдат оценени по правилен начин. Не само у нас, в целия свят е така. Терминът “по справедливост” е силно разтегливо понятие. По-лесен е, когато има натрупана съдебна практика.

Или когато има работеща методика. А тук - случва се пътнотранспортно произшествие със смърт и наследниците нямат ясен критерий. Явяват се едни адвокати, които започват да съветват най-общо така: “Искате ли да вземете едни пари?”. Наследниците се съгласяват. Минава се през съд, защото и на застрахователите им е трудно да оценяват болки и страдания при лиса на методика. Нищо не ни стимулира да търсим споразумение със засегнатите наследници.

- Така е било и досега, защо точно сега се иска лимит? И защо точно тези суми са записани в предложението, внесено от шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова?

- Преди тълкувателното решение, което разшири кръга на тези, които могат да претендират, всичко беше все още в нормални граници.

Ако помните, един премиер беше казал, че всички сме братовчеди. И се оказа, че всички наистина сме такива. Официално.

Особено ромски наследници, които вече подават искове за стотици хиляди. От датата на решението досега 720 такива дела има само в Софийския градски съд. Всяко пето от тях е “братовчедско дело”. И тъй като преди това решение с друго решение бе постановено, че всеки може да търси претенции в своя регион, ако пресметнете за 28 региона, ще се окаже, че претенциите ще са поне три пъти повече. А средният размер на заявените досега претенции е 100 000 лв. Съдът ще каже, че това нищо не означава, че ще го определи като сума.

Хайде, вие ми кажете колко дълбока емоционална връзка може да има между 17-те братовчеди на един загинал? А съдът присъжда 50 000 лв., умножете го по 17 лица и се получава една сериозна сума.

Затова предложихме това решение. Да, чувам упреците към нас - какви сте вие, че си позволявате да остойностявате човешката скръб? Така е, но ако тя отива не при потърпевшите хора, при които трябва да отиде, а при едни други хора? Затова предложихме въпросните суми. И 6-месечен срок, в който да се направи методика, която да оценява по ясни и сравнително обективни критерии икономическите загуби. Колкото и скръбта да не може да се измери в цифри, трябва да се говори за това. И трябва да се направи. След въвеждането на лимити може би е възможно някакво леко вдигане на предложените суми, но трябва да останат подобни. До разработването и приемането на методиката.

CV

Притежава магистърска степен по счетоводство и контрол от УНСС

През периода 1997-2000 г. е прокурист на Евробанк

От 2000 г. заема различни длъжности в “Евроинс”

От 2006 г. е председател на управителния съвет на “Еврохолд България”

Член е на УС на Асоциацията на българските застрахователи

Част е от борда на директорите на българския офис на глобалната предприемаческа организация Endeavor

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кадрите свършват, бизнесът отсега да обучава нови

    Всички блажени времена някой ден свършват. Ще ви го каже всеки, прочел (поне) няколко умни книги. Така и в туризма идва краят на хубавите дни, в които и туристите бяха бол, и кадрите, които ги обслужват, лесно се намираха. Нищо, че заплатите им бяха едно нищо и никакво. Те и затова кадрите се разбягаха,
  • Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

    “Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо