Кирил Бошов: Преди да купува кола, всеки ще получава бързо и лесно информация за нейните малус характеристики

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7144282 www.24chasa.bg
Кирил Бошов

25% бонус и 400% малус е система, която е силно наложена в света.

Не виждам защо нещо, което работи на други пазари, да не може да работи и на нашия

Равният старт в “Бонус-малус” е възможността, която се дава на добрите шофьори да останат такива, а на “лошите” - да променят поведението си

Всяко бъдещо нарушение ще ви води в по-висока категория

Хайде, вие ми кажете колко дълбока емоционална връзка може да има между 17-те братовчеди на един загинал? Ако съд присъжда 50 000 лв., умножете го по 17 лица, казва членът на УС на Асоциацията на българските застрахователи

- Дълго чаканата система “Бонус- малус” става факт, господин Бошов. Защо се заложи на еднаква стартова цена на застраховките за съвестни водачи и за хора с много нарушения?

- Няма идеална система, още повече в държава, в която 20 години не е имало такъв механизъм, който е утвърден в много държави в света.

Защо се започва с равен старт? Приемете, че нито един водач не е бил информиран досега каква ще е системата. Убеден съм, че ако бяхме стартирали системата със задна дата, за да няма равен старт, щеше да има огромни протести как така наказваме водачи със задна дата. Идеята е да няма хора, които още при стартирането да си кажат: “Аз каквото и да направя, поведението ми на пътя няма да се изрази в сериозно намаляване на цената”. И да си продължат постарому.

Равният старт е възможността, която се дава на добрите да останат такива, а на “лошите” - да променят поведението си. Всяко бъдещо нарушение ще ви води в по-висока категория.

- Една кола не причинява нищо сама, в т.ч. и пътен инцидент. Защо не избрахте да се стимулира обратното - да се наказва водачът? Иначе, особено при смяна на собственост, се плаща и за чужди, и за свои грехове...

- Това е най-сериозният въпрос, който поражда и най-много вълнения. Аз разбирам хората, които не приемат този подход. Това можеше да се реши и по друг начин, ако задължителната “Гражданска отговорност” се продаваше на лице, а не на автомобил.

Ако искаме да променим нещо обаче, трябва да направим модел, а след това той да бъде надграждан с добра практика. Този все пак предлага решение, а има и предимства.

- Какви са те? На първо четене на проектонаредбата не се виждат.

- Гаранционният фонд ще осигури бързо и лесно получаване на информация, така че всеки, преди да купува кола, по нейния номер да види нейните малус характеристики. Тогава може да пресметне как ще се отразят на цената и да преговаря с предишния собственик за такава отстъпка, която да му компенсира по-скъпата полица.

Едновременно с това, ако аз като собственик допускам възможността някой ден да си продавам колата, ще се опитам да бъда по-дисциплиниран водач, за да не се отрази това на цената ѝ.

- Защо тогава не се направят промени в Закона за движение по пътищата и не се въведе предварително, както например е в Англия, вписване в талона на всеки, който може да кара колата, а не само на собственика? Тогава нямаше през цената на полиците да се решават и такива проблеми.

- Много е лесно да се каже: “Хайде да направим нещо като в Англия”. Не само в застраховането. По-добре е да направим нещо, което е за България, и да се опитваме да го приближаваме към Англия.

- Да, но сега системата е така направена, че е повече малус, отколкото бонус. Като че ли повече мислите за финансовото здраве на компаниите и за това как да се погрижите за лошите водачи, отколкото да стимулирате добрите...

- Цената на полицата е лимитиращ фактор. Тя има и други функции. Не е адекватна на рисковете и далеч не е толкова висока, че да можете да направите друга конструкция.

25% бонус и 400% малус е силно наложена в света. Не виждам защо нещо, което работи на други пазари, да не може да работи и на нашия.

Правилото навсякъде е малусът да бъде няколко пъти по-санкциониращ от бонуса. Има прагове дори на отстъпките в цената. Има и солидарна цена, трябва да се намери баланс между премиите за всеки и обезщетенията.

- Предвиждате много дълъг престой в един клас, това не е много стимулиращо, не мислите ли? На мен например ще ми трябват поне 8 години да стигна до 25% бонус от цената на полицата. Да не би замисълът да е такъв - никой да не стига до него?

- Ако се върнем на нещо, което е доказало, че работи в други пазари, логично е да мислим, че ще проработи и тук. В България пътните произшествия са два пъти повече от средното за държавите от ЕС.

Засега поне няма обстановка тук да се въведе обратната система - повече бонус, отколкото малус. Ако поработи 2-3 години, може и да се промени тази система. Много зависи от водачите и тяхното поведение оттук нататък.

- Не само от тях обаче. Има много примери, които показват, че едно произшествие, за което чрез полицата от догодина ще накажете водача, се дължи на лоши пътни условия например. Това не е ли несправедливо?

- Съгласен съм с това. За да работи добре системата, трябва да има правителство и местни власти, които да се грижат за добра инфраструктура. Пътната безопасност зависи и от поведението на КАТ. Оттук нататък поведението на институциите става все по-важно.

Най-важно е системата на КАТ да работи по правилата, защото, ако там няма честно определяне на нарушението, системата се изкривява. Ако не работим с верни и обективни данни - също. Освен това едно пътно произшествие може да бъде скрито.

- Как ще се справите с “пазарлъците на пътя” за определяне на тежестта на едно нарушение, което носи различни точки? Такива пазарлъци са неизбежни.

- Ние няма как да се справим. КАТ трябва да работят съвестно. Да има контрол и над тях. А хората да изискват честно отношение, защото е в техен интерес.

- За онези ПТП-та, за които по закон е разрешено при инцидент водачите да се разберат сами на пътя, как ще се отрази нарушението в досиетата?

- Информацията се отразява от гаранционния фонд през изплатените обезщетения.

- Очаквате ли да се заобикаля системата, ако например аз като собственик си изнеса фиктивно колата, да речем, в Македония и след това я внеса обратно с нов номер и с чисто малус досие? Или да си регистрирам еднолична фирма за семейни коли, за да скрия малус точки на съпруга си например?

- Може би ще има единични опити, но няма икономическа логика в тях. Заради някаква отстъпка от цена на полицата да се правят такива неща?! Те се правят по други причини, най-често за прикриване на ПТП, управляване на автомобил на друга територия.

Това е свързано със сериозен разход и не си струва да се прави, за да получите със 150 лв. по-евтина застраховка. При семейните фирми делението на лични и на фирмени е малко по-сложно.

Там се създават такива възможности, да. Но ние сме в период между първо и второ четене на наредбата и тази дискусия, която сега тече и през вас, медиите, е много полезна. Нищо няма да се получи от системата, ако няма качествена и добра информация.

- Много скандали и разнопосочни тълкувания предизвика искането ви, внесено от депутати, да се сложи таван на обезщетенията за неимуществени вреди, тоест за претърпени болки и страдания. Само заради решението на съда, който разшири кръга на наследниците, ли го направихте?

- Решението на съда само преля чашата, която отдавна е пълна. Това е проблем на сектора, който си стои от години и не се решава.

Къде е справедливият лимит на т.нар. болки и страдания? Вие знаете ли? Защо, когато съдът трябва да реши, а нещо се е случило в Монтана, Добрич и София, оценката например е различна. Много е трудно болка и страдание да бъдат оценени по правилен начин. Не само у нас, в целия свят е така. Терминът “по справедливост” е силно разтегливо понятие. По-лесен е, когато има натрупана съдебна практика.

Или когато има работеща методика. А тук - случва се пътнотранспортно произшествие със смърт и наследниците нямат ясен критерий. Явяват се едни адвокати, които започват да съветват най-общо така: “Искате ли да вземете едни пари?”. Наследниците се съгласяват. Минава се през съд, защото и на застрахователите им е трудно да оценяват болки и страдания при лиса на методика. Нищо не ни стимулира да търсим споразумение със засегнатите наследници.

- Така е било и досега, защо точно сега се иска лимит? И защо точно тези суми са записани в предложението, внесено от шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова?

- Преди тълкувателното решение, което разшири кръга на тези, които могат да претендират, всичко беше все още в нормални граници.

Ако помните, един премиер беше казал, че всички сме братовчеди. И се оказа, че всички наистина сме такива. Официално.

Особено ромски наследници, които вече подават искове за стотици хиляди. От датата на решението досега 720 такива дела има само в Софийския градски съд. Всяко пето от тях е “братовчедско дело”. И тъй като преди това решение с друго решение бе постановено, че всеки може да търси претенции в своя регион, ако пресметнете за 28 региона, ще се окаже, че претенциите ще са поне три пъти повече. А средният размер на заявените досега претенции е 100 000 лв. Съдът ще каже, че това нищо не означава, че ще го определи като сума.

Хайде, вие ми кажете колко дълбока емоционална връзка може да има между 17-те братовчеди на един загинал? А съдът присъжда 50 000 лв., умножете го по 17 лица и се получава една сериозна сума.

Затова предложихме това решение. Да, чувам упреците към нас - какви сте вие, че си позволявате да остойностявате човешката скръб? Така е, но ако тя отива не при потърпевшите хора, при които трябва да отиде, а при едни други хора? Затова предложихме въпросните суми. И 6-месечен срок, в който да се направи методика, която да оценява по ясни и сравнително обективни критерии икономическите загуби. Колкото и скръбта да не може да се измери в цифри, трябва да се говори за това. И трябва да се направи. След въвеждането на лимити може би е възможно някакво леко вдигане на предложените суми, но трябва да останат подобни. До разработването и приемането на методиката.

CV

Притежава магистърска степен по счетоводство и контрол от УНСС

През периода 1997-2000 г. е прокурист на Евробанк

От 2000 г. заема различни длъжности в “Евроинс”

От 2006 г. е председател на управителния съвет на “Еврохолд България”

Член е на УС на Асоциацията на българските застрахователи

Част е от борда на директорите на българския офис на глобалната предприемаческа организация Endeavor

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,