Средната класа вече държи 26 млрд. лв. на депозити

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7144414 www.24chasa.bg

Оживлението на пазара на имоти също е фактор за ръста на влоговете в банките

В обявената тези дни статистика на БНБ за депозитите за последното тримесечие откривам знаци, че средната класа у нас се разширява. Важни индикатори за това са ръстовете на депозитите между 20 000 и 50 000 лева, които са около 11,3 милиарда лв. и тези между 50 и 200 хиляди, които са около 14,8 милиарда лв. Общата сума, която тези две групи формират, е 26 милиарда лева, което е повече от половината от спестяванията на домакинствата. Това е сериозен знак за разширяване на броя на хората с

доходи поне

2 до 3 пъти над

средната заплата

за страната. Нещо повече - самите доходи растат в най-добре развиващите се сектори - онези, които плащат най-добре на хората.

При депозитите между 20 и 50 хиляди лева увеличението е осезаемо - между 7 и 9%. Горе-долу толкова е и увеличението на депозираните в тях суми.

Като числа - от 370 хиляди тези депозити са се увеличили с около 27 хиляди за година.

Наличието на такива депозити е знак за по-дългосрочна предвидимост, т.е. предпоставка за по-сериозен ремонт, за покупка на ново жилище или поне първоначална вноска за него.

Вторият сегмент са депозитите между 50 и 200 хиляди лева. Те са около 166 хиляди, като там също е видим ръст от 10-11% и на броя на депозитите, и на сумите. В тази група вероятно влизат хора, които получават над 3 хиляди лева на месец. Вероятно част от тях са собственици на среден бизнес и доходите им не са от заплати, а от стопанска дейност. Със сигурност част от този доход собственикът държи на личен депозит.

Не е задължително групата на притежаващите големи депозити да се е разширила. След фалита на КТБ доста хора проявяват благоразумие и са разпределили депозитите си на няколко от по 200 хиляди, за да са сигурни, че системата за гарантиране на депозитите ще покрие всичките им наличности. Или с други думи, част от хората в тази група не са средна класа, а богати хора, които

разпределят

парите си на

няколко

по-малки

депозита

Част от данните на централната банка обаче не можем да отдадем на промяна в структурата на доходите на българските домакинства.

От една страна, промените на финансовите пазари през последните години доведоха до промяна в таксите на банките. Разходите по това да имаш банкова сметка с текущите фиксирани банкови такси карат хора с по 3-4 банкови сметки, дебитни карти и различни депозити да закрият част от тях. Този процес се вижда при най-малките салда - тези под 1000 лв. Статистиката на БНБ показва, че такива сметки намаляват като дял.

Много важен фактор е и оживлението на имотния пазар. В България доста хора са собственици и на апартаменти, и на земи. Наемите нарастват, започна и да се строи активно. Немалко хора вероятно са продали имоти през последната година, а парите от тях най-често са на влог в банките, тъй като другите сегменти на финансовата ни система (например акции, ценни книжа) са по-малко развити.

Доста активното раздвижване в тази насока е видно и по рекордните разрешения за строеж в страната. Но този ефект е еднократен. Ако някой продаде имот за половин или един милион, безспорно е заможен, но не защото бизнесът му е станал по-успешен.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Да конфискуват и ограбеното от ало измамниците

    Тежък удар понася българската мафия с телефонните измами. Дано наистина и прокуратурата да е събрала достатъчно доказателства, така че съдът най-после да им постанови такива присъди, каквито заслужават.  А че те заслужават сурови наказания - спор няма. Защото ограбват по няколко милиона лева годишно от наивни пенсионери.
  • Светият синод: Защитата на детските права не означава омаловажаване на семейството

    В проекта за национална стратегия за детето липсват мерки за превенция на киберзависимост и информационна безопасност* СВЕТИЯТ синод подкрепя инициативата на Министерския съвет на България чрез усилията на експертите от Държавната агенция за закрила на детето да се разработи, предложи за обществено обсъждане и приеме от държавните институции