Правда Найденова и Добри Данков: Да се учи приложна математика - децата да смятат прости неща, които са им нужни в живота

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7146071 www.24chasa.bg
Правда Найденова и Добри Данков

Нашият предмет става машина за пари - модерно е да си на състезания, но само 15% от учениците имат способности за тях, казват преподавателите

Още акценти

До пети клас родителите трябва да са активни в домашните, после учениците сами да се справят

Масовият успех ще дойде, ако адаптираме учебниците на Западна Европа и САЩ

Преди години учителят бе авторитет. Сега, ако кажеш нещо за детето на родителя, той започва да ти се кара

- Защо математиката е модерна?

Правда Найденова: От страна на родителите - да, но при децата…

- Не означава ли, че ценностите най-после си идват по местата и точните науки отново стават важни?

Добри Данков: По-скоро не. В момента математиката е конус - в началото има интерес (особено в 1-4-и клас), после постепенно намалява. Дори след 8-9-и клас остават единици, които се занимават. Положението трябва да бъде поне цилиндър - колкото има в началния курс, толкова и нагоре. В начален курс (1-и, 2-и, 3-и и 4-и клас) материалът по състезанията и изпитът за прием след 4-и клас не е съобразен с учебния материал. Затова учениците ходят допълнително на школи, а и състезанията станаха популярни.

- Да, наистина е престижно детето да ходи на състезания по математика.

Д. Д.: Спорно е колко деца го могат наистина, повечето не могат. Състезанията станаха машина за пари и това е най-неприятното.

П. Н.: С материала от училище е абсурд да ходиш на състезания.

Д. Д.: Всичко е платено през допълнителни уроци и школи. Даже самите състезания са с такси, които растат всяка година. Математиката е огромна машина за пари в момента. Миналата година имаше раздор дори за състезанието “Европейско кенгуру” - едно състезание с двама организатори. Получи се нещо като 2 синода. Преди 10-15 г. нещата стояха по друг начин. Сметнете - при национално състезание при 7 лв. минимум такса с участие на 9000-10 000 участници…

- Явно голям интерес към математиката от родителите. Оправдан ли е?

Д. Д.: - Трябва да се знаят реалните възможности на детето. Не всички ги имат. Не говоря за задължителния материал - при подходящо обучение би трябвало 90-95% от децата да го научат. Нещата оттам нататък са за 10-15% от децата. Това са децата с по-особен вид мислене, с нюх към тази материя. Като при музиката - всеки може ли да свири добре?

- Какво повече могат или имат тези деца?

П. Н.: По-развито въображение. Когато го нямаш отвътре, става с изключително много труд. Докато има деца, които само като чуят условието, са готови с решението.

Д. Д.: Бързо правят връзки, съобразяват бързо. При мен в момента определено има такива деца.

- Бихте ли сравнили математическите умения на децата преди 15-ина години и днес - тогава повече се ценеше доброто средно ниво, нали?

П. Н.: Да. Ходили сме на олимпиади, но не извънредно много и нямаше нужда от допълнително обучение.

- Сега е катастрофално - неграмотността се вижда най-лесно в социалните мрежи. И по математика ли сме станали по-зле?

П. Н.: С грамотността проблемът е видим. Засяга днешните родители. Сред тях има и амбициозни, но далеч не всички са. Или пък са амбициозни, но им липсва контролът - не проверяват дали детето си е написало домашното, не проверяват дали изобщо се е прибрало след училище.

- Това ли е най-важното за успеха?

П. Н.: Успехът е взаимен процес - трябва и родителите да работят в името на общата цел, не учителите да остават сами. Извън паралелките, които са подбрани с изпит и деца и родители са мотивирани, в останалите има единици с амбициозни и контролиращи родители.

- Защо е така - на родителите им липсва вяра, не откриват смисъл, че доброто образование е важно?

П. Н.: Може би да, нямат вярата.

Д. Д.: Според мен проблемът е, че програмата е много натоварена и децата нямат време да играят, а трябва да играят. Не всеки ще се развие във всички области. Не може да има учебници по история, в които аз самият да не разбирам нищо. Какво прави ученикът тогава? Материалът е интересен, но не е написан добре. Подобно е и по математика. Децата, които искат да се занимават насочено - дай им 10-15 часа седмично. За останалите изобщо не е нужна сложната математика. Заложеното в програмата е извън коментар, то е задължително. С малко часове плюс много материал нищо не се постига. Това е системен проблем от 20-ина години.

- Как да се вдигне средното ниво?

Д. Д.: Най-простото е да се вземат учебниците на западните страни едно към едно. Гледал съм ги, ходил съм на семинар, на който се дискутира англо-американската програма. В края на 80-те години на ХХ в. Западна Европа, САЩ, Австралия и други държави решават, че тогавашната им образователна система по математика не е добра - с тежките доказателства, със стриктно изписване на всичко. Олекотяват материала, правят обучението по-практически насочено и резултатите им са налице.

Нашата система уж се реформира, но си продължава по стария начин, с тежките доказателства. Може, но за деца с интерес. Масовото трябва да е чисто приложно - да могат да си сметнат колко тапети им трябват за стаята, как да си попълват данъчните декларации, да смятат лихвени проценти и т.н. Трябва да се научат да смятат простите неща, с които ще живеят.

- А не как се пълни басейн от няколко тръби - кошмарът на поколения при изпитите след 7-и клас?

Д. Д.: Зависи как се обяснява. В учебниците просто е зле обяснено. Ако детето си нарисува басейна и наистина си го представи как се пълни, веднага ще схване. Трябва да се усещаш какво става, но никой не те учи на това - дават ти формула, получаваш някакво уравнение и го решаваш.

- Добре, колко деца могат да “се усещат” какво става в задачите?

Д. Д.: Поне 70% могат да разбират текстови задачи. Ако обясниш добре, и повече. Много неща са възможни, но да почнеш навреме. Не може да дойдат преди 7-и клас и да се чудя откъде да започна.

- Не всяко дете става за медалист по математика, но какво е нужно, за да е добър ученик и да се справя с лекота до 12-и клас?

Д. Д.: Първо, трябва да учи системно - без домашни не може. Второ, трябва малко да се олекоти програмата спрямо даваните часове, или да се увеличат часовете по тази програма. Просто трябват още 2 часа за упражнения.

П. Н.: Децата имат нужда от по-активното участие на родителя докъм 4-и клас, но в 5-и клас вече трябва да го правят сами. Учат, пишат домашното. В 5-и клас вече децата трябва да имат изграден навик за учене. И на моите деца така обяснявам - аз имам работа, и ти имаш работа - да учиш. Разбира се, че е възможно да се справят добре в училище без частни уроци. А за да обърнеш внимание в клас на всяко дете, децата трябва да са не повече от 20.

Д. Д.: Детето няма нужда някой да го наблюдава. Тази работа трябва да се върши в училище. Ако в училище си свършиш работата, детето вижда как се решават задачи. Но как се върши работа с 4 часа седмично при този материал? С допълнително часове за упражнение материалът влиза в постоянната му памет. А не някой да му стои на главата и да му казва, че греши. Като получи грешен отговор вкъщи, отваря си какво е работило в клас - търси си грешката. Ако не я намери, на другия ден казва на учителя, че не може да реши дадена задача. Излиза на дъската и я пише - докато я пише, обикновено само разбира къде греши. Всъщност е просто, но детето трябва да има мотивация само да седне и да го направи вкъщи, без мама и тате с чатал на врата. При целодневно обучение работата трябва да се върши в училище, а не вкъщи да пише домашно.

- Опишете печелившата стратегия на родителите - какво е нужно за отличен успех?

Д. Д.: При нормално протичане на часовете в училище трябват по 1-2 часа седмично допълнително за упражнения. От втори клас нататък. Нужни са повече часове за упражнение, а не да се наблъсква толкова много нов материал. Ако това е осигурено, няма проблем детето да изкара над 80-85 точки на изпита в 7-и клас. Няма смисъл да ходят на уроци извън това. Тази година почти всички задачи бяха стандартни по учебника, само една имаше за 4 точки. Дори без нея резултатът е отличен, ако е овладян материалът в час и си писал домашното.

П. Н.: Дори за математически паралелки резултат от 90 точки е достатъчен. За изпит след 5-и клас за математическа паралелка обаче изпитът е такъв, че детето трябва отрано, още 2-и клас, да се обучава допълнително.

Д. Д.: Влизането в такава паралелка обаче е безсмислено, ако няма да ставаш състезател по математика. Много родители се объркват в 5-и клас с това кандидатстване.

П. Н.: О, да, много. И става тормоз и за детето, и за цялото семейство.

Д. Д.: Да влезеш в такава паралелка е едно от най-лесните неща. Да кажем, 50% от децата мога да ги подготвя за този изпит. Страшното идва, като се изсипят 10-12 часа математика седмично и когато детето няма желание и способности, идва срив, от който всички се чудят как да излязат. Родителят трябва да има правилна преценка. Способностите личат от 2-и - 3-и клас. Още докато обясняваш условието, детето вече е направило логическите връзки и е готово с решението. Тогава има смисъл да проявиш амбиции като родител и да го развиваш. Вариант е, ако детето няма тия способности, но родителите искат да му поразбутат мисленето, пак да го занимават допълнително, но без болни амбиции за състезания. Все пак допълнителното обучение развива мисленето, защото учебниците са направени така, че да се правят автоматични сметки, без да се мисли. Уча децата да мислят и свеждам материала до прости неща.

П. Н.: Иначе, първо децата започват да плачат, после майките идват да плачат на нас. Преподавателят вижда много рано кои са способни по математика - по бързината, с която възприемат новия материал.

- Защо преди години можеше и да сме над 30 деца в клас, но да е тихо и учителката да обхваща всички, а сега не?

Д. Д.: Защото учителят беше авторитет. Сега, ако кажеш нещо за детето на родителя, той започва да ти се кара. Много рядко ми се случва лично на мен, но често е така. Повечето ми колеги се оплакват какви скандали вдигат различни майки.

- Кои са предимствата и слабостите на съвременните деца?

Д. Д.: По-бързо да съобразяват.

П. Н.: Много неща знаят от малки.

Д. Д.: Образованието трябва да прави така, че с този огромен поток от информация да можеш да свързваш 2 и 2, а не да учиш наизуст. Образованието трябва да става приложимо.

П. Н.: Трябва и да се учат да отсяват коя информация е достоверна. Днешните деца са по-информирани със сигурност, но не и по-умни.

Д. Д.: Какво значи по-умен? Имат повече информация, но училището продължава да не ги учи как да правят нещата, които трябва. В 7-и клас научават автоматично това, което им трябва за прословутото кандидатстване, но без да мислят, и приключват с математиката. Реално липсва истинска реформа в образованието - как да накара децата да си намерят информацията и да се опитат да си направят връзките между фактите.

Трябва да помислим дали възрастните, които вземат решения и пишат учебниците, могат да правят това. В учебниците по математика 90% от сегашната “реформа” са връщане на обстоятелствата отпреди 2004 г., когато беше предишната “реформа”. Да, има някои нови неща, но основното е само смяна на местата на съответните теми. И така е направено сега, че след 10-ина години пак да може да се сменят местата им автоматично.

- С децата как се отнасяте - като с възрастни ли?

П. Н.: Да. Предварително обявявам правилата. Който е без домашно, го пише 3 пъти. И че за 3 пъти без домашно пиша двойка.

Д. Д.: В 5-и клас бях им казал, че ако са без домашно, на следващия ден идват с 5 пъти написано домашно. Ако нямат - двойка. Малко след началото на годината вече нямаше пропуски. Сега съвременните деца работят в екип - един прави нещо, другите преписват. Това укрепва отношенията им, научават се да работят в екип. Никой не може да се скрие, ако не знае нещо - на контролното веднага се вижда.

- Учебниците и програмите гарантират ли резултати по математика? И те са обект на критика, като се видят резултатите от PISA например.

Д. Д.: Проблемът е, че не се дават часове за работа с формата PISA, той е различен. Не отразява това, което се преподава в училище у нас, а отразява повече четене с разбиране, отколкото реалните математически способности. Четенето с разбиране е най-големият проблем при децата. Аз отделям някакви часове, но мога, защото имам по 10-12 часа седмично с един клас.

П. Н. Да, докато в обикновено училище имаме по 4 часа седмично - за какво по-напред? Само един час да пропусне детето, вече е проблем.

Д. Д.: В частните училища имат средно по 7 редовни часа всеки ден и по 2-3 допълнително, които може да са по математика, български, чужд език. Това помага в действителност.

- А какви са плюсовете на държавното образование?

П. Н.: За децата не виждам особени плюсове, за учителите - също. Хората намират недостатъци и в частните училища. Тази година имам дете, което е сменило 3 частни училища и вече е частна ученичка, в 7-и клас. Аз я готвя по математика, друг е избрала по български...

Д. Д.: При нас е доста по-свободно откъм време. По-малко са излишните изисквания и натоварване.

 

Масовият успех ще

дойде, ако адаптираме

учебниците на

Западна Европа и САЩ

Преди години учителят бе

авторитет. Сега, ако кажеш

нещо за детето на родителя,

той започва да ти се кара

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо политиците развалиха пейзажа на 24 май

    Политици се наредиха преди професорите в празничното шествие на 24 май и ядосаха ректора на Софийския университет Анастас Герджиков, който определи поведението им като безобразно. Прав е ректорът - култура и духовност не се наливат насила. Да се изтъпанят най-отпред на шествието по случай най-българския, най-светлия,
  • (Не)правилен рап

    За да те слушат, не е нужно да се облечеш като клоун и да прекараш гласа си през двеста филтъра ПРЕДИ няколко минути изслушах новия албум на Ицо Хазарта “Неправилен рап” и побързах да го разпратя на всичките си близки приятели, придружен с низ от несвързани главни букви, изразяващи детското ми щастие. И то наистина е детско.