45 години по-късно един принц й разказал за бананите в магазините и тя се събудила
Знаете, че българките сме шести по красота света, нали? А българите са четвърти по футбол. Общо сме втори по акъл след евреите и първи сме се сетили да бомбардираме от самолет. Само в едно ни нямаше досега – в разказването на приказки. Е, с изключение на тая за светлото бъдеще, ма тя толкова се проточи, че публиката заспа. Красива е, ама спи. Затова и приказката „Спящата красавица“ си е автентично нашенска, а братя Грим просто са я записали и понемчили, за да цивилизоват варварския си народ, дето както знаем с бира се напива, а не изтрезнява.
Та ето как звучи истинската патриотична „Спящата красавица“.
Имало едно време един цар и една царица, които от много време искали да имат дете, но все не им се раждало. Един ден, чудото най-после се случило и царицата родила момиче. Младата принцеса била толкова красива, че царят от радост не можел да си намери място.
В нейна чест за кръщенето й организирали голямо празненство. Дошли Иван и Андрей, и още пет православни орисници и й организирали най-масовото православно кръщене в историята на царството. Тъй като били специални гости, кралят наредил да им приготвят по едно златно ковчеже, в което имало рекламни пакети за най-големите телевизии, звезден хонорар, и малко рубини и диаманти. Докато гостите се радвали на угощението, вратата се отворила с трясък. Била стара и прегърбена фея, носеща червени одежди, в косата й блестяли петолъчки, а в ръката си носела сърп и чук. Царят веднага поръчал да й донесат златно ковчеже и на нея, но те вече били раздадени и за момент осмата вещица останала с празни ръце. Тя много се обидила и решила да прокълне малката принцеса. За щастие до нея стояла млада и добра орисница, която усетила намеренията й и се скрила зад завесите.
Всички орисници станали от масата и се наредили да отправят своите пожелания на детето. Най-младата пожелала принцесата да бъде най-красива, заклинанието на следващата било да има добра и щедра душа, а третата - да прави всичко с лекота. Иван и Андрей й пожелали един ден да роди поне още един милион красиви български момиченца и още толкова красиви български футболистчета, които те лично да кръстят. Дошъл редът и на старата орисница, която се навела над детето и рекла: „Нека царската дъщеря да се убоде на съветски калашник и да умре!“ В този момент, добрата орисница, която се била скрила зад завесите излезнала и извикала: - Успокойте се всички! Принцесата няма да умре, а ще изпадне в дълбок и дълъг сън, който ще трае 45 години. И когато те минат, само целувка от истинска любов ще може да я избави.
За да защити дъщеря си, царят заповядал да се унищожат всички калашници в царството. Минали се години и нищо не се случило. Но един ден, младата принцеса се разхождала из двореца, когато забелязала нещо много интересно. В една малка стаичка стояла възрастна жена с червеноармейска ушанка, която си чистела калашника. - Какво правите, другарке? - попитала принцесата – Тренирам разглобяване и сглобяване, ваша чест! Може да пробвате и вие ако искате.
Но в момента, в който момичето хванало калашника, спусъкът му се забил в пръста й и тя паднала на земята. Никой не можел да я свести, нито орисниците, нито завършилите на Запад интелектуалци, нито църквата. С грозен кикот от нищото се явила червената орисница с петолъчките в косите и заповядала да обезглавят безполезния елит. След това се обърнала към царя и извикала: „Сега тук всичко е мое. Нареди на народа си да ми праща по един тон доматени консерви седмично.“
Положили принцесата на меко легло, обсипана от злато и сребро. Тя спала, и спала, но красотата й останала непокътната и изглеждала като ангел. Сънят й постепенно превзел и всички останали в царството и те също захъркали сладко, докато в несвяст слагали домати в консерви, участвали в манифестации и организирали ленински съботници в чест на магьосницата със сърпа и чука. Годините си минавали и царството се обвило в трънак, рози и балкантуристки шевици. Малцина чували за него. Един ден, 45 години по-късно, млад принц на натовски самолет кацнал в гората. Видял замъка, влязъл в него и открил спящата красавица. Опитал се да я събуди. Разказал й колко е хубаво извън гората, показал й даже пълни с банани магазини, тя поруменяла от приказките му, а той не се сдържал и я целунал. В този момент, девойката се събудила и му се усмихнала: - Чаках те да дойдеш! Какво ти отне толкова дълго време?
Това станало преди 29 години. От тогава всеки ден в царството се будят по няколко души, някои напускат гората, други остават да будят все още заспалите, червената орисница спряла да получава доматите си, но била твърде стара и слаба да си отмъсти и само от време на време пращала по някой президент да приспива отново народа с речите си. Смелият принц обаче се оженил за красавицата, годините минавали и един ден всички в царството се събудили.