Още щом излезе “Фашизмът”, знаехме, че в България има личност, достойна за идни дни
Нашето предложение* аерогара София да се казва “Желю Желев"
е изпратено до
президента преди
половин година Писмото е искане за диалог по въпроса. Огласихме го сега, след като достатъчно дълго чакахме, за да получим подкрепа или възражения.
Разбрах, че аерогарата не бива да се нарича Желю Желев главно защото хъкъта-мъката, “ами така”.
Какви са възраженията срещу Желев - той е сложил началото на емиграцията от страната; той е виновен за ликвидационните съвети; назначил е Любен Беров за министър-председател; дал е пресконференция на прочутите “Боянски ливади”...
Няма да пропусна девиантните мнения, които са обединени от общото твърдение, че по външен вид Желев е много далеч от Ален Делон, а по обноски въобще не може да се сравнява с Евгени Минчев. До тези съществени забележки са проклятията, клетвите, псувните и изненадата, че от Първия координационен съвет на СДС все още има живи. Неприкрита е надеждата, че скоро ще измрем.
Представете си бурните шейсетте години на ХХ век. Четете, гледайте филми от тогава, подсказвам, че тогава на голямата сцена излизат “Бийтълсите”, човек лети в Космоса и каца на Луната. Слага се началото на трансплантациите. Край на колониалния режим. Има граждански вълнения по целия свят. Излизат хипитата. Тогава е Пражката пролет и инвазията на Варшавския договор в Чехословакия...
Трябва да освободите въображението си, защото повечето от вас са били малки или неродени през 60-те.
България гони 9
милиона жители, около 1,3 на сто са пътували в капиталистически страни, 5,47 на сто са пътували и в двата лагера. Значи около 7 на сто имат непосредствени впечатления от Запада. Под 1 на сто се справят добре с английски език... На западната ни граница е Титова Югославия, на южната са Кралство Гърция и агресивна Турция, на север е Дунав, на изток - Черно море. Сред населението се формира "обсаден синдром". Тодор Живков изрича, че сме "остров". Той е начело на властта, в ръцете му е БКП. Авторитарен режим, наречен "диктатура на пролетариата". Християнството е изхвърлено. Комунизмът е религията със своите светци - в челото е "светата троица" - Маркс, Енгелс, Ленин.
Общо взето, страната е изолирана от останалия свят. Будни хора има. Бедата е, че те са раздробени на малки групи от доверени. Страхът от подслушване и доноси е масов. За големия Свят България е най-верният съюзник на СССР, а населението е посредствено.
Сред тази блатна картина се появява един младеж -
първият висшист
в своето село
Веселиново,
Шуменско Родителите му са селяни. Идва в София, учи философия, става аспирант. И започва публично да говори недопустими неща. Обявява се против диктатурата, защитава свободата на научните изследвания и като капак атакува Ленин. Пише дисертация против неговото определение на материята.
Университетът е в шок, но умните преподаватели го подкрепят. В София се шушука - има там в СУ един будала, тръгнал да си чупи главата. Желев е изселен с въоръжена охрана и заселен в селото на жена си - Грозден, недалеч от Сунгурларе.
В тъмна България, където от време на време просветва, се появява лице, което започва систематично да атакува тоталитарната система. Той с това се занимава. Но го прави ловко. В Грозден написва книгата си “Фашизмът”. Срещу фашизма е разрешено да се пише.
В Грозден започват да го посещават хора отвсякъде. Домът му става като хан. Трудно се разбира кой кога идва, кога си отива. Я по-добре “да се послушат” преподавателите от СУ и да го допуснат да се върне в София.
Когато излезе “Фашизмът”, вече знаехме. В България има личност, достойна за идни дни! Случка - през 1982 година двамата с него вървим по ул. “Граф Игнатиев”. Срещу нас идва професор Филип Панайотов, усмихна се и каза: “За мен е чест
да се ръкувам
с бъдещия
държавен
глава!”
При първия му мандат той беше избран за президент от ВНС и с гласовете на БСП. Напомням го, защото той имаше признанието на всички...
Започна т.нар. възродителен процес. Чуха се откъслечни слухове за ставащото в Кърджалийско. Дойде у нас с Маруша и държа реч против начинанието на Живков. Трепереше от възмущение. Не съм го виждал в такова състояние. Тръгна да събира подписка против възродителния процес. След известно време разбрах, че постигнал съгласие от шестима души. Рече, малко сме. Всички ще ни вкарат в затвора. Да бяхме поне двадесетина... Знаех за “националиста” Николай Генчев. Не зная кои са другите трима. Предполагам. Но такива работи не се питат.
Когато инициира и създаде Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, до него застанаха най-авторитетни интелектуалци - Валери Петров, Радой Ралин, Блага Димитрова, Марко Ганчев, Георги Мишев, Христо Радевски... Десетки! Тогава вече писахме срещу възродителния процес.
Желю Желев беше самосъздала се личност. Селянче, учило на село, завършило гимназия в Шумен. Сам научава и ползва английски и немски. Като президент пред международни събирания произнасяше речите си на френски, които сам пишеше.
Водеше балканска политика със световен отзвук.
Откъде и защо
тръгна
признанието
на Македония? Въпрос за тези, които ще викат срещу него.
След президентството създаде и ръководеше Балканския политически круб - в него членуваха бившите ръководители на балканските страни и Турция.
Като президент той има ограничени пълномощия. Няма лостове, с които да контролира емиграцията, нито може да определи начините, по които ще се връща земята, Любен Беров е избран от Народното събрание след недоверието, гласувано на правителството на Филип Димитров по искане на Димитров. На “Боянските ливади” Желев каза мнението си за дейността на правителството. Нищо повече!
Желю Желев беше изключителна личност.
Неговото мото беше:
“Човек сам създава себе си! Това е най-важният труд, на който си струва да се посветиш!”
Мото, подходящо и за кацащи, и за излитащи.
* Предложението Летище София да се преименува на “Желю Желев” е издигнато от основатели на СДС и членове на първия НКС, сред които Петко Симеонов и Соломон Паси.