Радев се държи като общественик и опозиционер, не като държавен глава
С изказването си президентът Румен Радев се възползва от датата 10 ноември, която е сред символно най-натоварените дати в последните години, тъй като с нея дойде времето, в което живеем сега. А то е точка от дългия, комплексен и сложен път на обществена трансформация в България.
Но ако погледнем назад, всъщност президентът не прави нищо ново. Само преди два месеца, точно в началото на новия политически сезон, той поиска фундаментално, ценностно ревизиране на днешното време. Още тогава коментирах за “24 часа”, че той ще играе роля по оста “народ-елит”, разказвайки се като новия в елита, “играещ” за народа.
Държавният глава маркира тези големи теми, за да има по-голяма тежест политическото му изказване. С нея се опитва да вмени ролята си на институционален коректив като президент, но всъщност чрез своите обръщения я нарушава. Така единствената му роля си остава да вменява, че недъзите на системата са в резултат единствено и само на сегашното управление. По същество това си е политическо опозиционно изказване, присъщо по-скоро за реториката в парламента, а не е междуинституционален спор или конфликт.
За мен е очевидно, че президентът ще продължи да използва значими и символно натоварени дати за България и българите от календара, за да персонализира политически дивиденти. Ще ги използва освен за извършването на общественополезна дейност и за натоварена с опозиционерност политика. Така цели по-силен ефект от включването му. А като нарушава добрия тон, очаква реакция от изказването си. Например когато заявява: “Повече от всякога свободата на словото е застрашена”, така цяла една седмица медиите ще обсъждат това, че се е изказал по адрес на свободата на словото. Казва: “Изборите не са честни", но в крайна сметка преди около 2 г. тъкмо той стана президент чрез избори, не беше назначен, нали? С подобно изказване той хвърля сянка и върху собственото си избиране.
Р
адев обяви също така, че няма многопартийност, нито плурализъм, а пък е излъчен и подкрепен от политическа сила, различна от сегашната коалиция между ГЕРБ и Патриоти. С други думи, виждаме залитане в опит да се консолидира обществена енергия за алтернатива, като не се говори за нещо пряко, а изказването се прави с цел да се поддържа социалният огън, с дискурс, подсилващ големите обществени проблеми, за да се държи общественото внимание будно. Тази разходка по календара е, струва ми се, тъкмо това.
А иначе големите проблеми, институционални, демократични, наслагвани през годините, които всички знаем, че ги има, да се приравнят и направят тъждествено равни на сегашното управление. През тази призма целта на президента е да разкаже за себе си като общественик, а не като функционираща част от тази политическа система като президент и държавен глава вече 2 години.