Димитър Ганев: Властта все още има полезни ходове да излезе от кръговата отбрана

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7156703 www.24chasa.bg

Предсрочен вот е по-малко вероятният сценарий

Ескалация на протестите би притиснала силно властта

Избори сега ще родят подобен на сегашния парламент, но с ДПС трета сила

Очаквам по-ниска избирателна активност на евровота през май догодина в сравнение с този през 2014-а

Когато протестите бяха “горе”, от елита, улицата не реагира. Гражданското недоволство по улиците изби едва когато проблемите слязоха долу при масовия човек

Вътрешните противоречия в БСП не бива да се подценяват - може да са с блокиращ ефект за червения вот

- Докладът на ЕК за България е за голям напредък и за отпадане на мониторинга през 2019 г., а по улиците в градовете ни шестват протести. Как осмисляте това противоречие, г-н Ганев?

- Европейският дневен ред не е задължително да съвпада с текущите ни български проблеми. Българското председателство на Съвета на ЕС показа високо ниво на доверие и добра комуникация между правителството и европейските структури. Отчетеният напредък е пряко следствие от това доверие. За българите обаче проблемите, свързани с бедността, ниския стандарт на живот, покачващите се цени на комуналните услуги и горивата се приемат за доста по-съществени от проблемите в съдебната система и организираната престъпност, без да ги подценяваме. Ето ви едно доказателство за това –

тези, които се

занимават с

проблемите на

малкия човек

като Мая Манолова,

са първи по рейтинг,

а тези, които се асоциират най-много с дневния ред на Европейската комисия, са в дъното на класацията – Атанас Атанасов, Христо Иванов и другите представители на това пространство.

- Кой стои зад протестите, впрочем доста добре организирани по фейсбук, и каква е целта им? Споменават се политически сили със и без потенциал, хора, близки до престъпни босове, джип кубче с руска регистрация...

- От началото на това управление се трупа напрежение вследствие на множеството скандали. Нямаше как то да не намери израз в някакъв тип протести. Но скандалите в последната година и половина бяха свързани по-скоро с елита, с тези горе. Ставаше дума за корупция, за различни гейтове – “НДК гейт”, “суджук гейт”, “Хасково гейт”, оставка на здравния министър заради конфликт на интереси, оставка на председателя на Народното събрание и прочее. Не съм сигурен, че съм в състояние да изброя всички.

Случващото се през последните няколко месеца обаче бе продукт на социално напрежение, свързано с проблеми на масовия човек или с други думи – проблемите слязоха долу. Това бяха проблемите и исканията на майките на деца с увреждания, увеличаването на цените на комуналните услуги, а сега и цените на горивата. Когато протестите бяха “горе”, това създаваше обществено напрежение, но нямаше реакция по улиците. Гражданското недоволство по улиците изби едва когато проблемите слязоха долу. Отново бих се върнал тук към първия въпрос – кои са истински важните проблеми за хората. Това без съмнение са именно социалните теми.

И, разбира се, че има заинтересовани икономически и политически кръгове, които се

възползват от това

социално недоволство Възможно е част от тях да подтикват към граждански бунт хората или да има организация, която логистично да подпомага протестите.

Властта обаче не бива да се заблуждава, че тези протести са напълно организирани. Защото общественото напрежение го имаше и би било голяма грешка, ако се престорим, че не е било така.

- Могат ли да обърнат ситуацията към предсрочен парламентарен вот всички реалности, за които говорихме дотук?

- От днешна гледна точка предсрочните избори изглеждат по-малко вероятният сценарий, без да го изключваме. Властта все още има ходове, които да я поставят в позиция тя да задава дневен ред и да не бъде в непрекъсната кръгова отбрана. Ключът, от който зависи дали властта ще се дестабилизира, са именно протестите и най-вече това дали те ще добиват все по-голяма масовост и дали ще устоят във времето. Ескалация на протестите би притиснала силно властта.

- Каква власт би се родила, ако този сценарий се сбъдне?

- Първо, трябва да имаме предвид, че

една оставка на

кабинета не води

задължително

до предсрочни

парламентарни избори

Има аритметични варианти за формиране на ново правителство в рамките на това Народно събрание, въпреки че политически изглеждат доста сложни. Но ако влезем в хипотезата на предсрочни парламентарни избори, трудно бихме могли да правим категорични прогнози как би изглеждала следващата власт. Нов вот създава сам по себе си нова политическа ситуация, която може да промени електоралните нагласи. Не трябва да изключваме и появата на нови политически субекти, които да разместят и по-сериозно предпочитанията на хората.

В случая обаче можем да говорим единствено от днешна гледна точка, тъй като на терена нямаме официална заявка за нова партия. Данните на изследователски център “Тренд”, към който принадлежа, и сондажите на други колеги са много подобни. Показват, че има

малка дистанция

между ГЕРБ и БСП,

която все още е в полза на ГЕРБ. Данните сочат, че ще имаме четирипартиен парламент с немного по-различна структура от тази в момента. С една забележка - ДПС ще бъде трета политическа сила. Ако си спомняте, “Обединени патриоти” на последните парламентарни избори бяха на фотофиниш с тях с една десета от процента напред. Сега вероятно тази подредба ще бъде обърната. ДПС ще се окаже пред тях заради отсъствието на сериозен опонент в етническото поле, какъвто бе ДОСТ, и заради ерозията на “Обединени патриоти” вследствие на тяхното участие във властта.

- През 2019 г. ни чакат евровот и местни избори - проблемът според повечето политолози е колко ще е ерозията в подкрепата за властта. Вие какъв знак очаквате да дадат тези два вота?

- За мен големият въпрос на предстоящия евровот е избирателната активност. Традиционно изборите за Европейски парламент са с най-ниска избирателна активност. За справка -

през 2014 г. действителните

гласове на евровота

бяха 2,2 млн.

Читателите на “24 часа” сами могат да си направят сравненията колко по-ниска е от всеки един друг вот у нас.

В този смисъл, ако на следващите европейски избори не се появи нов политически субект на терена, избирателната активност може да се окаже още по-ниска в сравнение с тази през 2014 г.

По принцип нов политически играч винаги повишава избирателната активност, тъй като мобилизира хора от партията на негласуващите да гласуват. Спомнете си - през 2014 г. имаше три нови политически субекта - Реформаторския блок, “България без цензура” на Николай Бареков и АБВ.

Освен това изборите за Европейски парламент през 2014 г. бяха с голям залог и имаше огромно политическо напрежение около властта – протести и прочее. В крайна сметка обаче стигнахме до 2,2 млн. пред урните.

Ако на майските евроизбори през 2019 г. нямаме нов субект, по всяка вероятност ще играят т.нар. твърди ядра. В една такава битка социологията, която днес показваме, няма да бъде напълно валидна, защото заявеното участие е много по-високо от реалното гласоподаване, което ще има на изборите за Европейски парламент.

Има и още един важен момент - БСП, или по-точно председателят на партията Корнелия Нинова пое доста консервативен курс в последната година и половина с видима дистанция от Брюксел и от Партията на европейските социалисти.

В интерес на истината забелязвам, че вследствие на този курс и нагласите на

симпатизантите на

БСП добиват все

по-евроскептични нюанси Ако този курс се запази, след 6 месеца може да се окажем в ситуация, в която БСП да излезе като една евроскептична партия, а ГЕРБ - като една неевроскептична партия.

Неслучайно казвам неевроскептична, защото и ГЕРБ има нюансирано мнение по доста европейски въпроси, като наказателната процедура срещу Унгария например. И тук, ако се постави дилемата “за” или “против” Европа, недвусмислено

ГЕРБ ще имат

по-голяма

възможност

за привличане

на периферия,

защото положителните нагласи към ЕС у нас доминират. Това сме го мерили буквално преди месец.

И на трето място, едно от нещата, които социологията не може да отчете - БСП е със сериозни вътрешни проблеми. Вътрешната опозиция на Корнелия Нинова не трябва да се подценява. Това може да създаде организационни проблеми. Представете си как би работила за Корнелия Нинова структура на БСП в Пловдив, където областен председател е Георги Гергов. Или си представете такава структура във Видин, където влияние има Михаил Миков. Също така си представете структура на БСП във Варна, където Гуцанов и Красимир Янков водят война помежду си. Такива вътрешни проблеми могат да имат блокиращ ефект - нещо, което социологията също не може да регистрира.

Колкото до местните избори -

ГЕРБ е много добре

представена в местната

власт и със сигурност

ще бъдат

победители

в тях по брой областни кметове, защото и в момента ги държат, а това е предимство.

Рискът за ГЕРБ на местните избори е вторият тур, когато може да се получи така, че да се гласува на принципа “всички срещу ГЕРБ”. И тогава и лява, и дясна, и каквато искате опозиция да гласуват срещу кандидата на ГЕРБ, само и само да не победи техният кандидат.

Димитър Ганев е роден във Варна през 1986 г.

Завършва френската езикова гимназия в родния си град

Бакалавър и магистър по политология в СУ “Св. Климент Охридски”

Доктор по политология

Интересите му са свързани с проблематиката на българския преход

Има над 100 коментари и статии в периодичния печат

l Съосновател е на изследователски център “Тренд”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Всеки има право да се връзва на глупости, но в здравето няма демокрация

    Антиваксъри изпратиха открито писмо срещу ваксините до президента Румен Радев и кого ли още не. С основен аргумент, че задължителното ваксиниране не било демократично. Мили антиваксъри, в здравето на всички ни няма демокрация. И не трябва да има. Защото хич не е демократично неваксинирани хора да сеят зарази