Коментар на седмицата №3: Да живее 10 ноември, или за вредата от елитните училища

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7158201 www.24chasa.bg

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №3 и е събрал близо 46 000 прочитания.

Демократичният идеал изисква да се дава еднаква база знания на всички деца - независимо дали са бедни, или богати

Двама от най-изявените учители по математика предложиха тъй да се променят учебните програми, щото, учейки математика, зрелостниците да придобиват практическите умения сами да сметнат лихва с капитализация и площта на тапетите, ако им се налага да правят ремонт. Тези двама математици, вероятно от любезност, използват термина практическа насоченост. Истината е, че учебните програми са пълни с безполезни неща. Те не просто са практически не най-сгодни, а напълно ненужни житейски. Всъщност от малките ученици се искат университетски знания, което отблъсква много от ученето. Но тези университетски знания са трудни и за самите учители и тъй като не ги разбират, те просто не ги предават на децата. Например съвсем малки деца - 3-и - 6-и клас учат синтаксис. Знание, необходимо само за професионални изследователи на българския език. В 3-и клас е необходимо само и единствено да те научат на пълен член.

Тъй като в събота бе 10 ноември, датата, на която падна Тодор Живков от власт и се сложи началото на възстановеното демократично управление у нас, да кажем, че в доста области на живота 10 ноември не настъпи изобщо. Мухлясалият тоталитаризъм продължава да си съществува и учебното съдържание е негова среда.

Един, може би най-добрият, учител по биология у нас казва, че целта на училищното образование по биология трябва да е детето да се научи да се пази - когато е сред природата и когато се храни или върши нещо друго житейско.

Всичко останало трябва да е обект на друго ниво в образованието. Детето трябва да запомни опасните животни в България. Ако случайно срещне усойница, да знае, че това е риск за живота му и да може да я различи от големия стрелец или някакъв друг смок.

Да знае, че с мечка шега не бива, да научи какво се случва с тялото на човека, когато се храни с въглехидрати, мазнини или белтъчини. Да знае, че дори да яде много хрущяли, това не прави ставите му по-здрави, защото, каквото и да погълнеш, то се свежда до глюкоза и аминокиселини. Така че, ако някой тръгне да му продава лекарство за стави, направено от хрущяли на акула, да разбере, че става дума за банална измама. Нещо като да оставиш 18 хиляди лева под един чемшир в парка.

Вместо тези простички знания от децата се иска биохимия на ниво, на което доскоро даваха Нобелова награда.

Това е така, защото 10 ноември никога не застигна образователната номенклатура, която за да оправдае безсмисленото си съществуване, продължава да прави уроците трудни и неадекватни. Миналата седмица вестник “24 часа” с помощта на “Виваком” направи нещо уникално. Събра на едно място ученици, главно отличници, да кажат какво очакват от дигитализацията на образованието. Казвам, че събитието бе уникално, защото за първи път в такъв мащаб се чу мнението на потребителите на образователни услуги. Чест прави на министъра на образованието Красимир Вълчев, който застана зад идеята. За да можеш да решиш един проблем, първо трябва да го формулираш. Бях там и се потресох, защото всички участници говориха за това, че всъщност не могат да изкласят, без да ходят на частни уроци, защото учебното съдържание ги затруднява неимоверно и те виждат в дигитализацията шанс да им стане по-разбираемо. Всъщност средното образование има за цел да подготвя участници в някакви олимпиади и всякакви конкурси и е фокусирано върху възпитаниците на т. нар. елитни училища.

Демократичният идеал изисква да се дава еднаква база знания на всички деца - независимо дали са бедни, или богати, с амбициозни родители или гледани от баби, докато техните майки са на гурбет, умни или тъпи, харесващи математика или не, живеещи на село или между столичните улици “Ангел Кънчев” и “Христо Ботев”. Разказвам всичко това, за да подчертая, че с учебните програми се извършва масово изключване на големи групи от населението от образованието. Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън наричат подобно общество екстрактивно и според тях в забелижителната им книга “Защо се провалят нациите” това е главна причина за световната бедност.

Общества, които осигуряват включването на всички свои членове в икономическата активност, преуспяват и обратното, тези, които поддържат система на привилегии и неравенство, се провалят. Системата на българските елитни училища е пример за такава екстрактивност, рудимент от комунистическата епоха, която създава бедност.

Накрая ще си позволя да не се съглася с нашия президент Румен Радев, който провидя възраждащ се тоталитаризъм и безсмисленост на прехода към демокрация, започнал на 10 ноември 1989 г. Ако нямаше 10 ноември, вероятно нямаше, уважаеми читатели, да прочетете тази колонка поне по три причини.

- Нямаше да съществува такъв велик вестник като “24 часа".

- Вероятно аз щях да работя в родната ми Силистра, защото имаше софийско жителство.

- Нямаше да съм прочел книгите, които съм прочел, за да мисля, както мисля сега, защото имаше Главно управление “Българска книга и печат” и сигурно цензурата нямаше да ги допусне до разпространение.

Така че аз лично съм много благодарен на това, че 10 ноември се случи и получихме свободата, която имаме. Не бива да не го оценяваме. Това събитие бе част от Горбачовата “перестройка” и не бе вътрешна революция, може би бе дворцов преврат, но то даде свободата, която ни се полагаше.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Хаосът от Брекзит идва след 72 дни

    Високомерието на англичаните към континента и тежките спомени за величието на империята този път изиграха лоша шега на Великобритания, която е на път да хвърли страната в хаос само след 72 дни. Това е крайният срок, който премиерът Борис Джонсън даде за Брекзит. И макар че само 34% от англичаните са съгласни на излизане от ЕС без сделка с Брюксел,
  • Да “застреляме” погромите от 90-те, за да няма и стрелби

    През седмицата потрошено заведение прикова общественото внимание. Версията - дълг за пари. Идват ли след погрома и стрелбите и какво не се прави, когато някой ти е длъжник?                                                        Отговорите във видеозавещанието на седмицата с Мартинов