Може би е добре “единенците” да се
изяснят сега, за да не се харчи пак
нахалост обществена енергия
Дългото сиромашко лято тази година явно е оказало живително влияние на политическата флора и фауна.
Замириса на европейски, а може би и на предсрочни родни парламентарни избори и стари и нови кандидати да “оправят държавата” се активизираха и всеки според силите си яхна думата “единение”.
През септември един комитет с това име, начело с известния историк акад. Георги Марков, отиде в президентството и сложи на масата на президента Румен Радев своите възгледи и разбирания за единение и помирение на нацията.
Малко след това
държавният
глава направи
обръщение
към нацията да започне да се единява.
Не е ясно какъв точно ефект произведе обръщението, но въпреки есенната суша обилно наля вода в мелницата на политици и наблюдатели, които отдавна предполагат, че президентът си строи собствена партия.
През октомври Отечественият съюз направи конгрес, на който според председателя му Симеон Симеонов присъствали 10 партии и над 30 граждански обединения с леви и левоцентристки настроения. И всички подкрепили идеята за създаване на движение с името “Единение” като платформа за бъдещи общи действия.
В понеделник в Народния театър “Иван Вазов” ще се проведе национален събор за единение. Свикват го учени, интелектуалци, бизнесмени, общественици и др. - част от сдружение “Единение” с председател акад. Стефан Воденичаров, които обаче са нещо различно от комитета “Единение”, чиито хора ходиха при президента Радев.
Част от комитета са 32 граждански организации. Те да не са същите, които присъстваха на конгреса на Отечествения съюз?
В същото време обаче лидерът на комитета “Единение” акад. Георги Марков е член и на сдружението, което се събира в понеделник. И което категорично заявява, че на националния събор няма да бъдат канени президент, премиер, политици и партийни лидери.
Ами че той, часовниковият механизъм на разединението, вече цъка, цъка...
И нищо чудно съборът в понеделник да завърши с няколко сдружения, комитети, движения, алианси, фракции и всичките да носят името “Единение”?!
Добре е, че все пак “мероприятието” ще се проведе в камерната зала на Народния театър, а тя пряко сили
може да събере
не повече
от 130-140
“единенци”
Но пък дали в тайни квартири и тежкарски кабинети други общественици, учени, интелектуалци вече не ползват своята формация, която също носи гордото име “Единение”?
Йордан Радичков целуваше думите по муцунките и перото му раждаше шедьоври. Нашите умни глави (по Илф и Петров) са се вторачили в една дума и обричат идеята си на обществено недоверие.
А българският език е богат - я вижте само: Обединение, Единство, Сплотеност, Сговор, Съгласие, Дружност, Солидарност, Свързаност, Хармония... От Заедно пък един политик изкова нова дума - Заедност.
Шегата настрана!
Но не ви ли се струва, че сякаш се връщаме към времето от първите години на прехода, когато всичко в държавата се делеше и цепеше.
Имаше два синода, два синдиката, два писателски съюза, възобновените партии се цепеха на две и всяка половинка на още две. И семества се разделяха на две.
Нима и сега ще се случи същото? Нали умният човек не се спъва два пъти в един и същи камък?
Как духовните и учените първенци на нацията ще я “единят”, след като между самите тях още от самото начало на иначе доброто дело няма единение? Или е толкова изтъняло, че всеки момент ще се скъса.
Дали не е по-добре всички тези хора преди да се единят, да се разединят. Да, това е
парафраза на
известна мисъл
на Ленин
Но хората, на които народната съдба явно не е чужда, ще я прочетат умно и по новому.
По-добре е да се започне честно и начисто сега, вместо напусто да се хаби обществената енергия и след време да разберем отново, че се въртим в кръг като харманджийски коне...