Патриотични приказки: Котаракът в чизми и фуражка

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7168439 www.24chasa.bg

Или как едно хитро коте направи от обикновен воденичар цар

След смъртта си през 1989 година един воденичар оставил на тримата си синове всичко на всичко: една воденица с голям външен дълг, едно магаре, което ни се води, ни се кара и винаги избира грешните на власт, и един котарак. Подялбата направили бързо. Не викали нито ООН, нито армия, защото и без това скоро щели да изядат бедната бащиния. Най-големият получил воденицата, вторият — магарето, а за най-малкия останал само котаракът. Той не можел да се помири, че му се паднал такъв нищожен дял.

— Братята ми ще се сдружат тайно и ще карат магарето да работи без пари, мелницата ще прави брашно само за тях, а за мен остана само този котарак - почесал се по фуражката третият брат. Той бил обикновен пилот, но много му се искало да зареже самолетите и той да казва на магарето накъде да върви и на мелницата кога и за кого да работи. А оставен без партия и само с котарак щял да умре от глад.

Котаракът, като чул тези думи, вместо да се засегне, му казал с важен и сериозен глас:

— Не съжалявай, господарю, дай ми само една торба и ми направи чизми, за да мога да обикалям електората, и ще те направя президент на мелницата.

Господарят на котарака му повярвал – все пак това бил котарак, роден и учил в чужбина, който умеел да пише засукани речи. Дал му една торба, купил му едни чизми и го пуснал навън. Котаракът отишъл в онази част на гората, където имало най-много зайци. Не след дълго уловил цели пет. Изприпкал с тях при царя на далечна страна. Поклонил се ниско и казал:

— Товарищ, Ваше Величество, господин маркиз Румбурак — така котаракът намислил да нарича господаря си — ме натовари да ви поднеса от негово име тези зайци. Трогнал се Негово Величество Товарищ и благодарил на госта. Не след дълго котаракът му донесъл патици, после яребици, последвали няколко сърнички. Понеже и други котараци носели подаръци на Негово Величество Товарщ, гората край воденицата се опразнила от животни, а дългът на мелничарите растял. "Всичко това ще се оправи, когато моят господар се ожени за царевната и наследи царя. Тогава той ще си седи на трона по цял ден, а аз ще управлявам цялата земя", мислил си котаракът.

Един ден котаракът научил, че царят щял да излезе на разходка по брега на реката с дъщеря си, и казал на господаря си:

— Ако се вслушаш в моя съвет, ще бъдеш щастлив през целия си живот! Трябва само да се разведеш с жена си и да влезеш гол във вира край пътя.

Маркиз Румбурак направил всичко, което го посъветвал котаракът му. Минала край вира каляската с царевната и котето замяукало:

— Помощ, помощ! Маркизът се дави!

При този вик царят подал глава от вратичката на каляската и като познал котарака, който толкова пъти му бил носил дивеч, заповядал на слугите си веднага да се притекат на помощ на господин маркиза. Слугите спасили момъка и му дали да облече най-хубавите дрехи на царя. Царевната го харесала много, а царят го поканил да се качи в каляската и да се разходи с тях.

Котаракът бил във възторг, понеже всичко се нареждало тъй, както го бил намислил. Тръгнал той напред и като видял селяни, които косели една ливада, им казал:

— Ей, добри косачи, ако не кажете на царя, че ливадата, която косите, принадлежи на господин маркиз Румбурак, край с вас! Царят не пропуснал да попита чия е ливадата, която косят.

— На господин маркиза —р отвърнали всички. Същото се повторило с житните ниви, ябълковите градини и свинефермите.

— Хубав имот имате — казал царят на маркиз Румбурак.

В това време котаракът пристигнал в хубав замък, който принадлежал на една човекоядка. Тя била известна с това, че може да се превръща в каквото й е угодно – парламентарен лъв, парламентарна мишка, председател на парламента и дори кандидат за президент. Котаракът нахлул право при нея и се провикнал: "Всеки може да се превръща в царствено животно, каквото е лъвът. Но никой не може да стане мишка!" Засегнала се човекоядката, махнала с ръка и хоп, превърнала се в парламентарна мишчица. Котаракът това и чакал, отворил уста и я погълнал. В този момент пристигнала каляската. Кралят се възхитил на двореца и дал на маркиза дъщеря си за жена.

Оженили се, царевната се разхождала с каляска с охрана по забранените улици, котаракът пишел засуканите си речи и все така казвал на маркиза какво да прави и всички били щастливи. Край.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Учителят, без който не може да има знание

    Каквито и прекрасни идеи да има, за да бъде българското образование съвременно и качествено, това е мисия невъзможна без истински учители. Днес може да не работи формулата на възрожденците какви да са учителите (по много причини), но със сигурност трябва да бъде открита нова и работеща платформа. Няма да се лъжем - някой трябва да обърне
  • (Не)правилен рап

    За да те слушат, не е нужно да се облечеш като клоун и да прекараш гласа си през двеста филтъра ПРЕДИ няколко минути изслушах новия албум на Ицо Хазарта “Неправилен рап” и побързах да го разпратя на всичките си близки приятели, придружен с низ от несвързани главни букви, изразяващи детското ми щастие. И то наистина е детско.