Имаме един некомпетентен кмет, хванат в деликатна ситуация за радост на служби, власт и медии
7 месеца след този цирк е добре пропагандата да намалее и съдът да не бъде натискан, за да вземе правилното решение
Парадокс: и с просто око е видимо, че кръгът, който най-силно говори, че у нас не се води борба с корупцията, е същият, който и най-силно брани Десислава Иванчева.
Ако сте забравили на 18 април 2018 г. кметът на столичната община “Младост” Десислава Иванчева, зам.-кметът на “Младост” Биляна Петрова и бившият кмет на “Младост” Петко Дюлгеров бяха обвинени за поискан подкуп от 500 000 евро и получена част от него 70 000 евро.
Има потърпевш свидетел - бизнесменът Александър Ваклин, има заловени 70 хиляди белязани евро - транш от искания половин милион. Има и “светнали” ръце, брадички и т.н. други органи.
Има и грандиозен,
унизителен цирк
за две жени
при залавянето им, но тази тема - по-надолу.
В четвъртък се случиха две неща. Шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов изпрати проверка как се администрират делата срещу Иванчева.
Пак в четвъртък омбудсманът Мая Манолова пусна снимки от килията на Иванчева и Петрова. Кадрите действително са потискащи.
Истината е, че отдавна за конкретен човек - Десислава Иванчева, не са се писали плакати като “Свобода за Деси!”, каквито имаше преди седмица на иначе скромно посетения съботен марш на инициативата “Правосъдие за всеки”.
За този проект се знае, че е близо до бившия правосъден министър Христо Иванов, а на съботния марш там бяха и сдружение “Боец”, в чиито ръце е видимо защитата на банкера Цветан Василев.
Казват, че съпричастност са проявили и служителите от групата на един бизнесмен-издател, но качеството на стотината маршируващи пред Съдебната палата им се е сторило ниско за високите стандарти, които те спазват в професията.
Иначе на фейсбук страницата на “Правосъдие за всеки” има и откровени въпроси по повод горещата защита на Десислава Иванчева: Не е ли редно първо да се произнесе съдът, преди да се казва, че подсъдимите са невинни?”.
И сред целия този шум, в който нормално е да се включат личният ПР на кмета на “Младост”(онзи с мръсната кофичка кисело мляко) и омбудсманът Мая Манолова, разпространила потискащите снимки от килията, липсва оглушителното мълчание на иначе много активния в социалните мрежи Георги Кадиев. Това е човекът, който откри и
създаде Иванчева
за политиката,
вземайки я
буквално от
кварталната
градинка
на “Младост”,
която тя бранеше от застрояване.
Вероятно свръхамбициозното момче на БСП бе видяло в Иванчева човека, който да издърпа новата му партия “Нормална държава” до парламента. 8 месеца след личната му победа над ГЕРБ в “Младост” Кадиев се дистанцира от Иванчева. Вероятно установил, че едно е да протестираш, друго е да умееш да управляваш.
Когато умният човек не умее второто, подбира качествен екип. Иванчева го потърси на единственото място, което познава - жилищния блок, където живее. Оттук и целият хаос, който бе създаден в “Младост”. Страдаха не толкова бизнесмените, колкото обикновените граждани.
Вече никой
не си спомня, че
Кадиев свали
доверието от
кметицата
заради сигнали за корупционни сделки през юли миналата година.
Или е по-удобно този факт да бъде забравен, защото сега към Иванчева има нови, по-сериозни очаквания - тя да се превърне в знаме на гражданската битка срещу корупцията.
Меко казано, ситуацията е следната - имаме един некомпетентен кмет, хванат в деликатна ситуация за радост на служби, власт и фоторепортери, които се наснимаха на скандални кадри през тези седем месеца.
Дефицитът от удари по корумпирани висши чиновници провокира глупавото престараване на тези, които трябва да хващат и доказват винати им.
Да държиш часове две жени на централен булевард, защото не може бързо да откриеш парите в един автомобил или се страхуваш, че ако няма камери, утре ще те обвинят в пъклен сценарий?
Както беше с бившия военен министър Николай Цонев, на когото не успяха да докажат раздаването на подкупи и остана само знаменателната прокурорска реплика: “Вие сте абсолютен престъпник!”. Днес освен, че има защо да мрази тази власт и да подкрепя протестите срещу нея, Цонев има да получава и 100 хиляди лева обезщетения за участието си в “телевизионния клип” “Антикорупция”.
Да оковеш двете жени и да ги разходиш пред тв камерите, е все едно да канонизираш кметицата и нейната заместничка за мъченици.
Българите не обичат престараването. Затова и ответната реакция беше “показна репресия”, “издевателство”, та чак и “изнасилване” (вярно, в преносен смисъл).
Самата Иванчева за последните 6 месеца е подала 109 жалби срещу условията в ареста.
109 жалби! Всеки нормален човек се потриса от гледки като пранги и мръсна кофичка, или пък от захабено клекало в тоалетна, но това все пак е арест. Неремонтиран и пренаселен с обвинени мъже и жени.
Затворът не е хотел, както си го представя един бутиков вестник с началничка, която дори в разсъмването на всеки ден не вижда нищо добро.
В крайна сметка се налагат няколко извода от гледна точка на обществения интерес:
1. Хуманното отношение към Десислава Иванчева трябва да бъде категорично гарантирано.
2. Съдът, който също не бива да бъде подлаган на натиск в едната или другата посока, трябва да обяви взела ли е тя подкуп, или не?
3. Бившата кметица на “Младост” обаче няма необходимите качества за знаме на гражданската битка срещу корупцията и затова маршовете и плакатите не събират повече от стотина съмишленици. Тънка е пръчката, за да издържи тежестта на тази важна битка.
4. От друга страна, не е лошо пропагандата да намалее, защото действа като разсейващ шум. Което може би е и целта му.