За традиционно враждебното отношение на българина към “онова място”
Два скандала белязаха изминалата седмица. Турската тоалетна, по-точно кенеф, в предварителния арест, в който са задържани кметиците Иванчева и Петрова. И модерното изкуство на българската художничка Ода Жон, която по стечение на обстоятелствата и за неин късмет живее в Париж.
С еднаква настървеност така наречената общественост обсъди и двете теми, като прескачаше от сюрреализъм към европейски предписания за арестите и от хлебарки в килиите към пърформансите по света с такава ловкост, че човек накрая губи нишката. Кое е реалното и кое изкуството? Да не би прокуратурата да твори, а Ода Жон да ни наказва? Или е обратното?
Някак си по-голямо съгласие имаше по темата за турската тоалетна, пардон кенефа, който се оказа в реда на нещата. И извън ареста хората ползвали такива, я у дома нужника на двора, я в болницата, я в казармата... Абе въобще няма българин, който да не е клякал в локвичка чужда урина и не е прецапвал фекалиите в “онова място”, за да удовлетвори природните си нужди, така че тия в ареста да не се правят на специални. И това не е някакво особено отношение към кметиците, а към нужника.
Всъщност българинът има традиционно враждебно отношение към тоалетната. Само допреди стотина години селяните се присмивали на гражданите, че “си вършат работата” у дома вместо в тоалетната на двора. А сто години преди това се наложило със сила да ги принуждават да си строят поне външни нужници, а не да клякат, където ги завари. Трябва да си признаем, че българинът си е традиционалист.
200 години по-късно
народът масово
припознава
подлези, бараки,
паркове и
шубраци
за тоалетна и тори ли, тори. Тоалетни помещения за хора извън домовете има рядко и в тях се прави всичко възможно, за да не влезе никой след последния ползвател. Сигурна съм, че “след мен и потоп” е лаф, намерен на стената в някой външен кенеф. Изписан със запетайки. От ония.
Дори и в средата на XX век отношението към тоалетната продължава да е неприязнено, присъствието ѝ сякаш е нежелано. В наредбата за устройство и поддържане на нужниците за обществено ползване, издадена от министъра на народното здраве през 1952 година, се казва: “На главни улици и големи площади с голямо движение да има по едно клекало, при 5000 души население - не по-малко от две.” Две тоалетни на 5000 души е горе-долу бройката, която си спазваме и до днес. Дори и някой буржоа да е построил повечко, като например в Софийския университет, прагматичният българин заключва две трети от тях, сигурно да не се хабят.
Историята на българската тоалетна не стига до тук.
Липсата на
тоалетна хартия
е първият и
основен белег
на социализма
И до ден днешен си знаем – ако тоалетната хартия по магазините изчезне и не се произвежда достатъчно, значи сме в криза. Ми така де, няма да харчим за лукс, точно когато сме бедни.
Едни от първите снимки, които подсказаха, че Венецуела се срутва под социалистическия си диктатор, бяха ония, на които хората тичаха от магазините към дома си, нарамили купища тоалетна хартия. Тя после изчезна, а след нея изчезна и храната.
Българинът като прагматик, който по онова време можеше от чорапогащник да направи ремък за колата, детско сукманче или цедка за извара, премина към вестници. Тоест към Вестника. Мисля, че “Работническо дело” никога не надмина рекордния си тираж от времената, в които нямаше хартия по магазините. Днес с тия онлайн вестници наследникът му “Дума” неслучайно така залиня.
Добре, че се освободихме от соца, та поне изобилие от средства за почистване в тоалетната има. Преходът се отрази ползотворно на нужника. Той, така да се каже, процъфтя. Особено по Черноморието. Чак планктонът разцъфтя според специалисти поради богата стомашно-чревна флора във водите край плажовете. Сигурно и на вас ви се е случвало, плувайки из Черно море, да се разминавате с вече преработена цаца с пържени картофи... Както се казва, толкова забогатяхме, че чак и говната ни тръгнаха наплаж.
С извинение. За съжаление, членството ни в ЕС ни принуждава да се отказваме от изконни традиции и да не клякаме, където ни дойде, да не изпускаме канализацията в морето и дори да мием веднъж-дваж на сезон тоалетните в обществени институции. С изключение на влаковете, арестите и болниците. Така де, там всички са пътници, ся па и ще им мием.