Боил Банов: Съвместно с Лувъра ще направим остров на изкуствата край Созопол

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7180529 www.24chasa.bg
Боил Банов СНИМКА: Десислава Кулелиева

Интерактивна библиотека, специализирана за култура и изкуство, във фоайетата на НДК - това е другата напредничава идея на министъра

Старото военноморско училище край Созопол ще стане център на археологията и подводната археология

Би било отвратително да налагаме в обществото това, което ни харесва, за сметка на това, което не ни харесва

- Г-н Банов, полезни ли са скандалите в културата? Преди дни българската художничка Ода Жон откри своя изложба и провокира гостите с храна, подредена върху голи русалки, което предизвика дни наред коментари, повечето против. Имаше и призиви да уволните директорката на Националната галерия, където все още е изложбата на Ода Жон.

- Провокацията върви заедно с изкуството. Специално в последния случай е целенасочена акция. Авторът всъщност създава необходимите обстоятелства да провокира обществото. Какъв е ефектът? Чува се, че има такъв автор и такава изложба. Лоша реклама няма. Между другото, за тази художничка това е характерно и не го прави само в България. Тя винаги съпътства своите изложби и изяви с нетрадиционни ходове, в които търси провокация, търси да илюстрира и наложи своите идеи по нестандартен начин и съответно да провокира в публиката и обществото някакви мисли и разсъждения.

Този автор негативната

реакция не го плаши

Както, между другото, и голяма част от съвременното изкуство на Европа, пък и на Русия. Най-страшно по принцип в изкуството е да няма реакция.

- Българските автори сякаш не смеят да правят подобни провокации, защо?

- Не смеят, защото съществува публичен, тежък обществен рефлекс, че това не може, така не може, как, защо и т.н. Това не е характерно за европейските държави.

Някакви призиви се чуха оттук и оттам да бъде уволнена директорката на Националната галерия. Как ще бъде уволнена? Да задуша нашите млади автори и всички, които правят съвременно изкуство? Те и без това тепърва ще разгръщат своята фантазия и би трябвало да се освободят така, както навън правят хората. А ние тук да даваме сигнали, че като нещо е по-различно или не ни харесва, ще го прекратяваме, прекъсваме и забраняваме? Няма как да стане!

- Много по-дълго време сте били режисьор, отколкото министър. Какви провокации сте правили като автор?

- Моят стил не е свързан толкова с активно и нестандартно въздействие върху психиката и сетивата на зрителя. Но почти във всичко, което съм работил, съм търсил нови смисли, нов прочит на нещата. Никога не съм вървял по стандартите.

Има различни нива на провокация. Не казвам, че харесвам провокацията, която прави Ода Жон. Но това не значи, че в обществото трябва да налагаме това, което ни харесва, за сметка на това, което не ни харесва. Би било отвратително.

- В същото време обаче сякаш работите за друг тип провокация на обществото. Вярно ли е, че договаряте филиал на Лувъра у нас?

- Не е филиал. Работим по един съвместен проект с Лувъра, който е свързан със Свети Кирик и Юлита, острова до Созопол. Партнираме си сериозно и може би ще бъде доведен и до успешен край. Имам много разговори с директора на Лувъра, другия месец ми предстои един финален разговор и с министъра на културата на Франция. Надявам се и мисля, че ще бъде много добре за България, защото това вече не е просто да разменим изложби. Вече е друга, устойчива перспектива за развитието на културата в България.

Между другото, подготвяме подобен проект от друг характер и с “Жорж Помпиду” - световния център за съвременни изкуства в Париж.

- Какви са тези проекти, какво представляват?

- Работим да направим остров на изкуствата. На Свети Кирик и Юлита има великолепна сграда - едно старо военноморско училище, която е и паметник на културата. Искаме да я превърнем в център на археологията и подводната археология. Уникални възможности имаме за това.

От друга страна, на острова има едни стари сгради,

бивши общежития, които

през социализма

бяха казарми

Те са еклектика с всичко на острова, което е било по царско време, както и с древните останки там. Т.е. целият свят е събран на този малък остров. Затова идеята ни е да го превърнем в световен остров на изкуствата, на музеите. Същевременно там ще има и съвременни изкуства, достатъчно сгради има на острова и за тях. Ще може да се твори в момента, хора от цял свят да се събират и да анализират.

Ясно е от археологията какви невероятни неща излизат, но това, което вадим покрай съвместния ни проект с Центъра за морска археология към Университета в Саутхемптън от морето, от корабите, е нещо уникално. И трябва да бъде представено подобаващо. България - не само нашето Черноморие, заслужава да има такова място, което наистина да провокира от целия свят да идват туристи и ценители, да гледат и да работят.

- Защо Лувърът участва в подобно начинание? На какво се дължат добрите отношения на България с този световен музей?

- Отношенията са дългосрочни. Знаете още първите контакти, които Вежди Рашидов беше направил с първата изложба на тракийските царе в Лувъра. Продължаваме тези отношения. Имахме втора голяма изложба “Първо българско царство”. Договорили сме трета - “XV-XVIII век”.

- Кога ще бъде тя?

- През 2020 г. Междувременно един археолог от Лувъра работи в Созопол дългосрочно. Всичко това, което той е намерил заедно с нашите археолози, ще бъде изложено. Съвсем скоро идва и директорът на Лувъра, на 11 декември ще бъде в Музея на София. Така че това са дългосрочни отношения, които по естествен път решихме да развием в устойчив и голям проект. Минахме през траките, през Първото българско царство, ще минем и през XV-XVIII в. Но не искаме да свършим, а да стигнем до съвременността чрез проекта за острова.

- Кога Свети Кирик ще стане остров на изкуствата? До края на вашия мандат ще се случи ли?

- Най-важното е да подпишем. Малко в кръга на шегата, но и не само, на последната ни среща този месец

с директора на Лувъра

Жан-Люк Мартинез

сложихме подписите на една салфетка

Все пак салфетката трябва да премине и на лист хартия. След което ще започнат съответните етапи на реализация, идеен проект, как и какво да се направи. Специалистите от Лувъра ще ни бъдат от голяма помощ с техния опит и визионерство.

От доста години не само те, но и всички големи музеи на Европа вече излизат извън рамките на съответната държава. Практиката, че музеят е тук, елате, вижте ни, отдавна вече е приключена. Така искам да се случи и с българските музеи, и с Националната галерия. Всички големи музеи започват да търсят нови публики, друга среда за изява, нови произведения, които да се видят, започват да излизат от кожата си и да бъдат световни музеи в истинския смисъл на думата, не просто като място.

- Това ли е вашата лична кауза?

- А, много искам.

- Какво още?

- Замисляме една библиотека с “Помпиду”, която харесах от тях. Тя е нещо уникално и ще я направим в НДК, предполагам с тях заедно.

- Какво представлява тя?

- Интерактивна библиотека, в която всеки може да влезе и да ползва цялата световна база данни, разбира се, заедно с българската за изкуство или култура - от археология през театър и кино, през мода, архитектура. Такава библиотека има във фоайетата на “Помпиду”, тя представлява красиво и много естетично стъклено пространство. Нещо съвсем различно от начина, по който сме свикнали да разсъждаваме за библиотека - затворена и с големите врати. Тук тя е сред хората през едно стъкло. 12 милиона посетители има там годишно. Говорих много с директора, разказваше ми как я менажират. Обясни, че идват студенти, ученици, журналисти, хора, които професионално се нуждаят от литература, свързана с която и да е сфера от културата. Библиотеката в “Помпиду” поддържа връзки с целия свят - така, както и нашите библиотеки имат контакти, затова читателите там могат да ползват на практика всичко, което е дигитализирано. На едно място.

- Нали библиотеката е онлайн, защо трябва да се ходи на определено място? Не може ли всеки да има достъп през компютъра си?

- Защото правата ще са само за там. Затова искаме да изградим такъв център, в който всеки физически ще може да отиде, но там вече може да ползва цялата база данни. Подобна библиотека впрочем има и в Милано. Това по естествен път ще даде тласък и да дигитализираме фондовете и тук, което задължително трябва да се случи, за да може и нашите фондове да се ползват.

- Възхитихте се от библиотеката в “Помпиду”. Така красива ли ще бъде и българската?

- Ще я направим стъклена и ще бъде във фоайетата на НДК. Най-важното е, че ще даде много ясен знак за това

какво ще се случва с НДК в

следващите 500 години

- че това ще бъде място за култура и изкуства и нищо друго.

- Как ще се финансират тези амбициозни и напредничави идеи?

- Имаме много варианти. Работим едновременно и по въпроса за парите. Включително и за международно финансиране. Работим заедно с премиера за тези неща, той също е ангажиран и помага много. Мисля, че съвместно ще можем да ги организираме и не просто да си говорим за тях, но и да станат действителност.

- До края на мандата ви ще станат ли?

- Много е естествено да искам да е до края на мандата.

- Очевидно създавате тенденция България да си сътрудничи с най-големите световни културни институции и форуми. Наскоро подписахте и решение България да има национално участие във Венецианското биенале за изкуство. Това ли е посоката? Какво ще ни донесе?

- Разбира се. Не може да се гордеем само с това, че тука е имало траки и Рим. Подписваме дългосрочен договор и с Ермитажа. Този прословут меч на Кубрат и пръстенът му са първото нещо, което веднага знаково идва у нас още догодина. Но след това ще правим съвместни изложби, ще обучаваме куратори, които да се учат там и да се връщат с нови идеи и с по-различно мислене. Впрочем по подобен начин работим съвместно и с “Помпиду”, същото правим и с музея “Гети” в САЩ. Директорката на Третяковската галерия идва на посещение тук, ще направим същото и с нашата Национална галерия.

Ние сме граждани на Европа и на света. А гражданин на света се става най-вече през култура и изкуство, през свобода на духа и на мисълта. Иначе това понятие остава на книга.

- Всеки министър на културата досега сякаш даваше приоритет на конкретна сфера от културата. Музеите ли са вашата?

- Не само музеите. В театрите трябва да започва да се случва същото. Провокирахме директора на Народния театър и дано той продължи идеята да обедини

балканските държавни национални

театри да направят конгломерат,

да започнат да обменят постановки, да правят съвместни неща. Този процес трябва да върви във всички изкуства. Въпросът е, че устойчивият, дългосрочният ключ е през музеите и галериите, защото там нещата са много видими, могат дългосрочно да се договорят и перспективите са ясни.

На нас през последните години ни липсват перспективи. Много гледаме в деня - какво става днес, най-много какво ще стане утре, връщаме се какво е било вчера и правим сравнения. Стига с това. Искам да задам перспективи в културата и изкуството, които са дългосрочни, неотменни. Така трябва да се чувстват и българските творци. Затова искам да подпиша тези големи договори. Няма аз да ги работя след това, ще ги работят галериите. Аз давам възможност да се подпишат тези дългосрочни споразумения в преки контакти, за да се получи една нова среда, в която българският творец - утвърден или прохождащ, да има усещането, че може да отиде много напред, че има визия за развитие и може наистина да бъде част от световната култура не само на думи.

- От доста време чуждите продуценти настояват да им бъде връщан ДДС. Какво се случва със Закона за киното, възможно ли е да бъде приет такъв текст?

- Искат и е нормално, защото в повечето европейски държави е така. Има облекчения в Унгария, Хърватия, румънците подписаха миналата година, наскоро и гърците.

Само че при нас има два по-деликатни момента. За да се направят такива облекчения, трябва идентична инвестиция в нашето кинопроизводство. Нужна е и комисия - в Румъния тя е към Министерството на културата, в Унгария е в техния филмов център, която преценява дали филмът има качества. Не може да се дават пари за всяка глупава продукция.

След като ще отваряме пазара, инвестицията трябва да е същата и в нашето кинопроизводство, за да може да запазим идентичност, да се развиваме и да бъдем конкурентоспособни. Между другото такива са разговорите ми с премиера, той го разбира много добре.

В противен случай, когато на чуждия инвеститор му върнат примерно един милион облекчения, той ще има предимство пред нашите продуценти, ще може да плаща повече на екипа си. Изведнъж българското кинопроизводство, което и без това е крехко, ще бъде изтикано в ъгъла. За да не се допусне това, държавата трябва да реши каква сума ще връща като облекчения за филмите, които се снимат у нас, и да даде същата сума и за българското кино. Тогава то може да бъде конкурентоспособно и наистина да се създаде среда на развитие.

- Наскоро Министерството на културата беше натоварено с една нетипична дейност, след като бяха приети промени в Закона за депозиране на печатните произведения. Според закона МК трябва да създаде организация и регистратор на декларациите, които ще получава от медийните собственици. Сформирахте ли вече комисия?

- Комисията е лесна, регистърът е лесен, ще се натоварим с това. Проблемът е какво ще правим, ако някой ни лъже или изобщо не даде съответната информация. Как ще проверим достоверността на информацията, която ще получаваме, и кого сезираме, ако тя е видимо или невидимо недостоверна? И как ще съберем парите от глобите? Това не ми е ясно.

Иначе онзи ден се върнах от Съвета на министрите на културата и точно прозрачността на медиите е една от големите теми. Покрай фалшивите новини обществото трябва да се научи да може да прецизира кога новината е фалшива и кога не, трябва да говорим за морала на журналистите и журналистиката. Но като не знаеш кой е собственикът, как прецизираш? В този смисъл този закон е резон, това е желание на ЕК във всяка държава да се правят стъпки по изясняване на собствеността, да е прозрачно как влизат парите.

- Как коментирате с баща си - големия актьор Васил Банов, българската култура?

- Аз от много време избягвам да говоря за художествени качества на какъвто и да е продукт - театър, кино. Оставям си ги в тесен семеен кръг. Но той не ми е точно от тесния семеен кръг. Така че говорим за други неща. Много рядко обсъждаме тенденции, по-скоро практически неща, понеже той е заместник-директор в общинския театър “Зад канала”. Говорим за администриране, за разпространение, което е голям проблем за малка страна като нашата. Когато направиш един продукт, се опитваш да му дадеш максимална възможност да го видят повече хора. Но когато пазарът е свит, това е деликатен въпрос.

 

CV

Роден е на 26 май 1971 г. в София

Завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Следва и културология в СУ “Св. Климент Охридски”

Режисьор е на постановки в Народния театър “Иван Вазов”, Сатиричния театър, “Сълза и смях”. В продължение на 15 години е директор на Драматично-кукления театър “Иван Димов” – Хасково

Назначен е за заместник-министър на културата в служебното правителство на Георги Близнашки на 14 август 2014 г.

На 4 май 2017 г. е избран за министър на културата в третото правителство на Бойко Борисов

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Дългата чиновническа дрямка ражда кошмари

    Прокуратурата дава на съд 6-има чиновници от Агенция “Пътна инфраструктура” за смъртта на жена, ударена от паднала лампа в тунела “Ечемишка”. Добре е, че обвинението е стигнало до отговорните за тази нелепа трагедия, сега очакваме магистратите да постановят справедлива присъда. Каквито и наказания обаче да обяви съдът, те няма върнат жената,
  • Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

    Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три