Цар Симеон II: Сериозна криза в ЕС не виждам. Брекзит е трагедия, но ще се преодолее, а останалото си върви (Видео)

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7182645 www.24chasa.bg
СНИМКА: Румяна Тонeва

Лесно е да си евроскептик и да чертаеш апокалиптични сценарии - звучи чудесно, но в това има много сгъстен въздух, казва царят

Европейският съюз е пред трудни и решаващи времена. Той трябва да се справя с няколко предизвикателства едновременно в един разбъркан свят.

На 26 май 2019 г. България ще гласува за бъдещия Европейски парламент. През септември чухме последната годишна реч на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер “За състоянието на съюза”. В новата поредица на “24 часа” поканихме бивши български президенти и премиери да изложат визиите си за сценариите пред Европа. Говорим с последния български цар - Симеон Втори, който бе премиер на страната от 2001 до 2005 г.

- Ваше Величество, ако бяхте президент на ЕС в този момент, когато се говори за задълбочаваща се криза в съюза, какво бихте предложили като първи 3 стъпки в бърз план и дългосрочно?

- Най-важното е да анализираме обективно ситуацията. Кризи има винаги. Трябва да се изчисти какво е наистина ключово и какво временно, поради някакви фактори, които не са решаващи, но дават такъв вид. Намирам, че с изключение на темата за Брекзита, което е наистина трагедия, останалото си върви. Има проблеми, всеки си ги казва, но общо взето интересът на всички е да се върви напред. Ако аз бях президент в този момент, щях да си мисля за предстоящите избори, с които картината ще се промени. Да се мисли откъде да се дадат нови възможности, да се освежи атмосферата. Общата идея, която се създава - че Брюксел са някаква страховита администрация, която само си гледа личните интереси, трябва да се промени, за да се спечели пак доверието на избирателите. И най-вече да се наблегне, че няма друго решение за Европа. Ако някой предложи гениалната формула, в която без ЕС европейските държави могат да се развиват чудесно, това променя темата. Но няма такава.

Така че толкова сериозна криза не виждам. Еврото е на високо ниво, оценено от самите хора, защото им е много по-лесно икономически. Кризата с Великобритания ще се преодолее, с всичките съжаления. Но това означава ли, че вече всичко се разпада?

- И сценарият не е катастрофичен за ЕС?

- Не виждам това като математическа пропорция да е застрашаващо.

- Казахте, че с изборите ще дойде нещо ново, но не е ли проблем, че това ново е национализъм, евроскептицизъм? Това взема връх в много страни в Европа.

- Да, защото звучи чудесно. Ама къде са решенията и резултатите, какви възможности имат наистина да приложат това, което говорят и обещават? Реалистично ли е, или по-скоро е в ХIX век като разсъждения? Трябва малко време хората да си дадат сметка, че това не е решение. Напротив - обединението, да се допълни със Западните Балкани тази Европа, която се гради от близо 60 г., е феноменално предизвикателство за всички.

Много е по-лесно човек да се прави на евроскептик и да предвижда всички апокалиптични сценарии. Това звучи чудесно, впечатлява и дори дава заглавия. Ама като теглим чертата - има страшно много сгъстен въздух.

- Защо Европа обаче стигна дотук - все повече теми я разделят? Ето например за мигрантите - правилно ли бе да стартира процедура за отнемане на гласа на Унгария заради политиката на Орбан? И каква трябва да е позицията на България в подобна ситуация?

- Като членувате в един клуб, трябва да се придържате към устава. Да, човек да намери най-доброто и максималното, но не да променя едностранчиво устава.

- Не одобрявате това, което Орбан направи?

- Откровено не. Защото считам, че трябва да има една доза солидарност. И най-сетне, и вече не говоря за Орбан, а общо, да не се поддава на решения или становища, които насърчават т.нар. националистически или популистки мерки. Защото те са краткотрайни и обикновено са за предизборни цели, но не и за резултати след това.

- Но настроенията на европейците са срещу мигрантите. Хората се страхуват.

- Защото не ги познават. Ето, предстоят избори в Южна Испания и една твърде крайна партия обяви, че това е нахлуване или преселение на хора, които идват тук да ни заместят. Какво значи това? Ако погледне човек рационално - кой ни замества, колко са те, колко сме ние? Всичко това може да се претопи. В Германия влязоха милион и нещо бежанци, а им трябват хиляди нови работници годишно. Така че, ако се представи по друг начин... Естествено, че хората, като не познават нещо, ги е страх и реагират. И би трябвало да има повече отговорност по тази тема, отколкото да се търсят незабавни изборни дивиденти. Да се помисли как да се помогне на тези хора. Да се намери начин за инвестиции в страните, откъдето идват. Да им се намери работа там, за да не напускат. А за онези, които бягат наистина от държави с войни или бедствия - да им се даде известен приоритет.

Преди ден прочетох нещо интересно - предлагат да се перифразира фамозния мирен договор от Вестфалия от 1648 г., за да се намали религиозното напрежение. Това е бил период на страховити кланета между християни, което е аналогично с темите между сунити, шиити и други днес. Този мирен договор успокои тогава цяла Европа. Така че ние трябва да се обърнем към нещо по-изобретателно, отколкото да се подхожда само силово или с демагогия, която не води доникъде.

- Като говорим за силово решаване на конфликти - как ще коментирате напрежението между Украйна и Русия? Заплашва ли ни нова война?

- Трудно е да се отговори. Ако преди 100 г. беше станал такъв сблъсък с катери, новината щеше да стигне с 2-3 седмици закъснение и дотогава всичко щеше да се е успокоило. Може би тогава щяха да анализират истинските причини и край. Сега виждаме в момента как се блъскат и вече - агресия! Нека да видим ситуацията, анализирайки, а не подскачайки веднага. Някой го каза - предстоят избори в Украйна. И много пъти, като раздухат нещо националистическо, може да е доходно. Трябва да се гледа всичко, какво е станало.

Пък и в крайна сметка -

ударили са се два кораба.

То е като тук на улицата -

има произшествие

Ще се превърне ли в гражданска война и общ бунт?

- Трябва ли Европа да продължи със санкциите срещу Русия?

- Личното ми мнение за санкциите е изцяло отрицателно. Защото те засягат населението, не управляващите. Ефект в политиката едва ли има - колко години вече Иран е подложен на какви ли не санкции, Северна Корея също, но режимите са си там, правят си каквото намерят за добре. А последиците обикновено са безработица, липса на дадени стоки, което засяга само обикновения гражданин. Резултатът е нулев. Напротив, много пъти се създава напрежение, което уж наказуемите режими могат да капитализират и уж да се правят на жертви и да обясняват на хората, че цял свят ги мрази. За мен много пъти санкциите са и автоголове. България, като член на ЕС, трябва да се придържа към решението на мнозинството, но всъщност тези санкции са автогол. Защото за нашите износи и интереси това тежи.

- Вижда се реална светлина за членството ни в Шенген - догодина влизаме по въздух. Това успех ли е?

- Да. Първо ще са въздушните ни граници, а това е важно, защото много хора се движат по този начин. С мигрантската криза цялата значимост на Шенген по едно време като че ли се постави под въпрос. Но дано вече да не изглеждаме като втора класа членове на ЕС.

- Така ли изглеждаме в очите на политиците, с които разговаряте в Европа?

- Има всевъзможни мнения на, понякога, без да искат, дори хора с добри чувства, но аз го усещам като лек намек. Не да ни контролират, но да ни дават известни послания за дисциплина или за изпълняване на това, което от Брюксел се препоръча. При все че ние сме си вече Брюксел. Значи не е, че идва от Марс, ами напротив - ние участваме и сме длъжни да се съобразяваме. Но има такива намеци, защото сме нови, по-млади. И неизбежно е Франция или Германия да имат такова чувство, че сме по-млади набори в този клуб.

- Преди време, във връзка с казуса по вашите имоти, казахте, че държава, в която не се уважава правото на частната собственост, ще изгони чуждите инвеститори. Защо смятате така?

- Да, това са фактите. Чужденците следят, когато решат да инвестират в дадена страна. И ако научат, че има неща, които не са обясними или законосъобразни, или пък са толкова екзотични, си задават въпроси. Не говоря за 1946 г., когато държавата в лицето на премиера ни даде - и то точно тук, в този кът на тази стая, списъка на частните имоти, които след това бяха одържавени. Значи държавата не си одържавява нещо свое. Те са били частни.

После 1998 г. се произнесе Конституционният съд, който е доста висока институция. И същият режим, не този от 1946 г., а сегашният, от 1989 г. насам, започва да си ги иска. И това пред чужд наблюдател въобще не изглежда… Ще кажа нещо, което може да звучи нескромно, но хората си казват - ако на този човек, който отгоре на това е бил премиер, му създават подобни грижи, какво остава за обикновения гражданин или инвеститор. И той няма гаранция, че инвестицията му няма изведнъж да се хареса някому и да се национализира. Това е сериозно, но много хора не си дават сметка.

Има много комплексари

или други реваншисти -

какво съм направил аз,

та да ме мразят и тормозят

толкова на стари години?!

Но не си дават сметка, че това в края на краищата е вредно за имиджа на държавата и за бизнесклимата.

- Предупредихте, че може да ви принудят да емигрирате отново. Политическо ли е това решение за имотите ви?

- Колкото повече продължава и дори се ожесточава, не виждам друго. Защото какво ли не се доказа вече с документи, нотариални актове, всичко. Пък и, разбира се, хората мерят с друг аршин. Едно време начинът, по който сме гледали на личното и на функцията на страната, на която служим -

не е било практика

да се злоупотребява

с публични пари

Но много жалко и няма да скрия, че ме боли и ме огорчава, че на стари години така се унижават хора с подобни мерки. И естествено, че ако ми стане наистина некомфортно тук, не виждам защо да не напусна страната. И като други да емигрирам в чужбина. Защото усещам, че не ми е мястото по начина, по който се отнасят към мен като гражданин. Дори не като цар. Това вече е друга тема.

- Само по темата за имотите, нали?

- Да. Но имотите са се превърнали в кауза. Никой друг ли няма имоти, а още по-малко незаконно придобити?! Каквито има доста към ден днешен. Не е fair (справедливо - бел.ред.), както се казва на английски. Сега, като бях в Лондон, трябва да си призная, че ми стана неудобно, защото повечето от роднините ми, с които се видяхме там по случая (рождения ден на принц Чарлз - бел.ред.), ми задаваха въпроси: Какво става? Ама как така? Аз се опитвам да обяснявам донякъде... Първо, да не хленча, защото го намирам за недостойно. И второ, като човек, който чете много история, да припомня за Каравелов, който беше казал, че в нашите затвори не бият хората, въпреки че го бяха пребили. Това е по̀ патриотизъм от някои други формули.

- Защо не успяхте да се споразумеете с държавата по темата?

- Аз съм готов винаги, всички ме познават като диалогичен. И за държавата би било далеч по-смислено да се намери споразумение. Понеже - само да вземем примера с мораториума, който е неконституционен - един парламент се занимава с един индивид, вместо това да го прави съдия. Страсбург не може да приеме такава ситуация. Сигурно ще има резултат, където ще трябва да се плати нещо. Защо? Аз мисля, че стопанисвах съвсем спокойно нещата въпреки глупостите, които започнаха с темата за изсичане на горите, забравяйки, че семейството ми и аз сме зелени във всяко отношение. Пък и спазвам законите, защото това ми е принцип.

Ето, ще ви кажа един малък пример - миналата седмица се констатира, че са изсечени през нощта около 400 кубика в нашата гора. Защото знаят, че в момента аз не мога да се разпореждам. Уж трябва да се грижа, ама като няма авторитет, няма и достатъчно хора. И това е пореден такъв случай на бракониерска сеч. Това е един пример.

- Подадохте ли сигнал?

- Разбира се. Колко сигнали сме подали вече. И никой не намира нищо.

Но да се върна към темата за споразумението. Двете хижи, които освободихме - “Саръгьол” и “Ситняково”, и трябва да бъдат предадени на държавата - надявам се, че ще бъдат добре стопанисвани. Но ако съдя по царските конюшни - държавата не е добър стопанин. А ние сме се грижили чудесно. “Саръгьол” ми е най-мил. Там съм бил като дете, имам чудесни спомени. И сега ги освободихме. Но кой и какво печели от това?

- Има ли някой интерес лично, за да вземе тези имоти после от държавата?

- Може и да има, защо не. Но начинът, по който се постъпва... Нямало нотариален акт за едната, която била общинска. Абе, бога ми - преди 120 г. общините са се радвали, ако царят или князът реши да построи една хижа и да идва да ловува. Има начин да се погледне на нещата обективно и в контекст. А не нарочно да се тормози и да се постъпва така.

- Оптимист ли сте след малкия пробив, който направихте с последното решение на съда по делото за “Царска Бистрица” - бе допуснато за разглеждане на по-висока инстанция все пак?

- Знаете ли, питахте ме дали нещата са политически. Аз не съм оптимист, реалист съм, и вече не мога да ви кажа какво мисля, защото съм се нагледал на толкова изопачени тези. Като прословутата за Интендантството. Хора, които би трябвало да са малко по-начетени, отказват да признаят, че то е частно. А в Белгия то и днес функционира, какво по-ясно от това. Но ако се прави съвсем първична аналогия - има военно интендантство и то е държавното. Другото е частното.

- Очаквате ли да вземат и дома ви във “Врана”?

- Ако и такива намерения съществуват, тогава вече много отговорни среди в чужбина ще разберат, че наистина не сме правова държава. Много жалко - за един имот, на който някой е хвърлил око или искат да ми навредят на мен, да се опропасти бизнесклиматът на страната.

- Какво ще се случи тогава с музея за Третото българско царство, който подготвяте във “Врана”?

- Много се надявам, че има достатъчно разумни и цивилизовани хора с виждания какво значи това за нашата история. Защото историята ни и без това толкова пъти е страдала от липса на приемственост или на надграждане. Би било чудовищно и това да се пропилее, след като с мои средства и по мое желание, вместо да продавам нещата в чужбина, ги донесох тук, защото считам, че мястото им е в България. Това са форми на патриотизъм, а не човек да се увие в едно българско знаме и да каже, че е патриот.

- Казахте, че роднините ви в чужбина са ви питали за имотите. Как обаче гледат те на факта, че вие съдите държавата си в Страсбург?

- Това е безкрайно неприятно. И винаги съм се опитвал да преговарям. Но въпросът да съдя държавата също се изопачи. Много е болезнено, но съм европейски гражданин преди всичко. И България е част от ЕС. Така че имам право да се защитя от нещо, което е явно посегателство над личното.

ВИЗИТКА

Симеон Втори е последният български цар. Премиер на Република България от 2001 до 2005 г. По негово време страната ни стана член на НАТО, а на 29 октомври 2004 г. в Рим премиерът Симеон Сакскобургготски и външният министър Соломон Паси подписват от името на България заключителния протокол на Европейския съвет за приемането на Европейската конституция. България не може да подпише самата конституция преди приемането на страната в ЕС на 1 януари 2007 г.

След изборите през 2005 г. НДСВ се съгласи да влезе в коалиция с БСП и ДПС в името на членството в ЕС. Тройната коалиция излъчи правителството на Сергей Станишев, по времето на което България стана реален член на съюза.

По време на мандата на Симеон като премиер страната ни посетиха много кралски особи от цял свят.

В следващ ден четете коментара на царя за управляващата коалиция и дали е полезно правителство на малцинството. Както и какво ще направи, за да има повече време за внуците.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Дългата чиновническа дрямка ражда кошмари

    Прокуратурата дава на съд 6-има чиновници от Агенция “Пътна инфраструктура” за смъртта на жена, ударена от паднала лампа в тунела “Ечемишка”. Добре е, че обвинението е стигнало до отговорните за тази нелепа трагедия, сега очакваме магистратите да постановят справедлива присъда. Каквито и наказания обаче да обяви съдът, те няма върнат жената,
  • Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

    Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три