Цар Симеон II: Туризмът може да стане национална кауза (Видео)

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7184500 www.24chasa.bg
СНИМКА: Румяна Тонeва

Мандатът на правителството трябва да се завърши, защото чувам критики, че бизнес атмосферата не е от най-привлекателните

Няма нищо задкулисно в правителство на малцинството при ясно поставени теми

В коалицията всеки се опитва да отстоява интересите на избирателите си и на дадената партия

Берлускони ме посъветва да не отговарям директно дори в парламента

Зарекъл съм се от 1 януари вече да не поемам ангажименти, за да имам повече време за внуците

Не сме действаща монархия, за да имаме престолонаследник, харесва ми формулата на румънците за пазител на короната. Но това може да не е Борис, ако не го мотивира, а друг е по-ангажиран

- Ваше Величество, как ще коментирате това, което се случва в България днес? Вие въведохте в политиката един по-спокоен тон, разбихте двуполюсния модел, водещ до това остро противопоставяне. Днес обаче виждаме, че то се връща, тонът е агресивен, нападките между БСП и ГЕРБ са лични. Как ви изглежда това и къде бъркат политиците ни?

- Не обичам да обобщавам. Струва ми се, че понякога желанието човек да има последната дума невинаги е най-полезно. Или да се каже нещо, което уж ще се хареса на избирателите. Винаги съм бил благодарен на Берлускони, който е експанзивен и има дар слово, но ми беше казал да не отговарям директно дори в парламента, а просто да си прочета това, което искам да кажа. Което да е и отговор на дадения въпрос. За да снижи това напрежението, което би се предизвикало от реплика и контрареплика. Учуди ме тогава, че той ми даде подобен съвет, но го използвах. И като започнех да чета, страстите се успокояваха.

- Нарочно ли политиците днес търсят тази конфронтация?

- Трудно е да се каже, но понякога констатирам известна доза заяждане, и то съвсем явно. Което не знам дали толкова интересува широката публика и дали има някакъв позитивен резултат.

- Повечето хора като че ли са разочаровани, че политиците се заяждат един с друг и не вършат реална работа.

- Да. Гледах туитове по един дебат, където хората казаха - абе хубаво, оставете това сега, нека по същество - какво предлагате? И се стига до това заключение на редовия човек.

- А войната между институциите, между президент и управляващи?

- Това е много лично. Мога да говоря за моя мандат - зачитахме се взаимно с президента Първанов и добре се представихме пред обществото. Имали сме различни виждания по дадени теми, но това се договаря или се обяснява на четири очи. Президентът идва два пъти на гости при мен, аз ходех всяка седмица при него. Доколкото е възможно, трябва да се прави и това. Хората уважават и двете институции, не лицата, защото те са временни. И като се каже президент и премиер, не може да се говори за пререкания. Жалко и вредно е да се персонализира.

- Как виждате бъдещето на България в една такава ситуация на непрекъсната конфронтация и непрекъснати скандали?

- Грандиозни скандали - това е думата, която се използва. Има разминаване с очакванията на избирателите и данъкоплатците и ще се усетят, че това не е рентабилно. Защото много пъти са търсени незабавно уж дивиденти, а фактически човек може да си навреди. Или да каже една дума повече, която другият няма да забрави. Това са все неща, които не водят до диалог. Докато има дебат - става всичко. И като излезеш от залата, може човек да се ръкува с другия и до нови срещи. А ако започнат да хвърчат лични и по-тежки думи, става много сложно да се върнеш към нормален диалог, да седнеш на една маса и да поговориш човешки с другия.

- Вие имате много контакти с чужди политици и дипломати - как изглежда България в техните очи с тези непрекъснати скандали?

- Лошо впечатление прави, че има критики, които идват отвън, на които ние като че ли не обръщаме внимание и не реагираме. Когато започне от няколко страни например да се препоръчва, да се искат промени в съдебната система или да се внимава с корупцията. Ето, дори за свободата на медиите - учудва ме, звучи много грозно. Аз поне тълкувам, че конкретно въпросът за медиите е, защото навън чуват, че са в ръцете на малко хора. И оттам се счита, че не е свободен печатът, а не, че има цензура. И широката публика в чужбина, като прочете такава критика, не се задълбочава, а мисли, че има полицейски натиск и контрол. Което е много вредно. Аз мисля, че свободата на словото тук не е чак толкова застрашена.

Откровено казано, напоследък има известни резерви. Дори говорят дали правителството е стабилно, тъй като е коалиционно. Което за мен не е необходимо, защото коалиционно правителство може да функционира. И дори навсякъде вече е така. Дори и правителство на малцинството с договорки по ключови теми е една възможност.

- Възможност за продължаване работата и на сегашния кабинет ли?

- Да, говоря като практика. Може да е например и кабинетът в Италия или в друга държава. Не е необходимо свалянето на правителството, защото много често то не води до някакви специални промени.

- Това ли е най-подходящият вариант за настоящото правителство - да стане на малцинството и Борисов да се раздели с патриотите?

- Не влизам в конкретиката. Казвам го като пример, за да продължава да работи.

- И да не дава оставка?

- Да. Защото оставката е нещо, за което си казват - мандатът не е изкаран, значи има нещо. А има критики и упреци, които получавам, че бизнес атмосферата не е от най-привлекателните. И това е много жалко, защото ние зависим от инвестиции и от света. Не сме сами тук на някакъв остров.

- Казахте преди дни, че предсрочните избори не са нещо страшно. Но смятате, че не трябва да има такива и правителството не трябва да дава оставка, защото това ще навреди повече на държавата, така ли?

- Това е личното ми мнение. Не е нито формула, нито препоръка, нито критика. Но винаги, когато едно правителство си изкара целия мандат, както навремето беше с това на г-н Костов, моето и на г-н Станишев - като сигнал в чужбина това се приемаше много позитивно. Не трябва да забравяме, че новите страни, особено тези, които произхождат от соцлагера, ги наблюдават малко по-отблизо. И затова има полза да даваме по възможност най-солиден имидж, но невинаги успяваме.

- Два пъти сте управлявали в коалиция, при това с пълни мандати. А на Борисов не му върви с партньорите - първо с Реформаторския блок, а сега и с “Обединени патриоти”. Каква е рецептата за отношенията в една коалиция, за да бъде правителството стабилно?

- Не бих казал, че има формула, защото тогава всички щяха да я приложат и щеше да бъде успешно. Първо, зависи много от хората, които ръководят съответните партии и представляват коалицията. И второ, да има обща цел. В нашия случай беше ЕС. Това беше повече от цел, мотив и всичко - да се преодолеят дори понякога сложни ситуации. Тук нямаме нещо подобно. Единственото, което си поставяме, е да си подобрим имиджа. И най-вече да се намери друга кауза. Ето, дори нещо, което на пръв поглед изглежда не много важно, но туристическият имидж, престиж като дестинация, е нещо, което е много важно за нас. И за доходите не само на държавата, но и на много широк кръг от хора. Ами ако се наблегне, че това е приоритет - да станем изрядна дестинация, може би да мобилизира немалко хора. Виждате - в страни, където първоначално хората се бяха поизплашили и бяха предпазливи, сега се връщат - към Тунис, Турция. И ще има неизбежно отлив оттук. Докато преди България беше една от дестинациите с море и ски на спокойствие.

- Загатнахте, че не е лош вариант да има правителство на малцинството, стига да бъде завършен мандатът и да има стабилност на държавата.

- Да.

- Това обаче няма ли да вкара ГЕРБ в задкулисие и зависимости - например от ДПС, от които ще очаква подкрепа в парламента?

- С когото и да било. Въпросът е да се договорят за ключовите теми, за червената линия, както я наричат. Трябва да се разчита на подкрепа за тези теми. За другото има мегдан за дискусии и дебати. Но по този начин да си гарантираш гърба - знаейки, че в даден момент, за бюджет или нещо друго важно, ще получиш подкрепата. Това е принципът на правителството на малцинството и се практикува. Не е най-добрата рецепта, но е приемлива. Няма нищо задкулисно, ако има ясно поставени теми, които не може да се дискутират.

- Били сте партньор с ДПС - никога ли не са ви извивали ръцете?

- В коалицията всеки се опитва да отстоява интересите на избирателите си и на дадената партия. Тук, слава богу, не сме стигнали дотам като в Израел, където има малки партии с по един-двама депутати, които обаче решават дали правителството оцелява, или не - там може да има извиване на ръце. Но когато са по-големи групи, е въпрос на договаряне. В крайна сметка управлението е това, а не да диктуваш или приемаш задкулисни изисквания.

- И по-добре правителство на малцинството, отколкото предсрочни избори?

- Да. За да има приемственост, да има известен хоризонт или перспектива - за по-трайни инвестиции или въобще да се усети, че нещата са предсказуеми.

- Нека ви питам нещо по-лично. Вие сте непрекъснато в срещи, пътувате много. А остава ли ви време за внуците?

- Много се надявам да имам повече. И съм се зарекъл, след толкова години двоумения, но от 1 януари догодина вече да не поемам ангажименти и дори съм анулирал три. Ако има нещо, което ме интересува, ще присъствам. Но така ежедневно...

- Спирате с обществените изяви?

- Да. За да имам малко повече време, защото внуците пораснаха вече. Но пак е толкова приятно да общувам с тях. Наистина са прилични младежи и това ме радва. Пък и съм неглижирал семейството поне 15 г., за което също получавам горчиви намеци. Боже мой, това са внуци, не синове.

- Търсят ли ви сега повече, допитват ли се до вас, за какво си говорите?

- Дядото от България, както ме наричат... Да, търсят ме. Едни се интересуват повече от историята. Други пък просто така. Но животът е друг и са много по-разпилени, отколкото едно време. Имам предвид, че живеят в различни държави.

- Политика обсъждате ли с тях?

- Това не им е приоритетът. Но история - да. Като прочетат книга, я обсъждаме. Аз като им изпратя статия - също. Има чудесни моменти и затова се надяваме с царицата да имаме повече време да ги виждаме.

- Гордеете ли се с Мафалда - на път е да стане световноизвестна певица?

- Тя е феномен, за който не знам откъде е тръгнал. Също като децата на сина ми Кубрат, които са медици - такива не сме имали. Дори се поинтересувах дали много назад в двете семейства има нещо, свързано с медицината, но не намерих. А Мафалда обеща да мине през Мадрид по празниците и се надявам да я видя. Но вече я наричаме world star (световна звезда - бел.ред.). Има приятен глас и се представя чудесно, но това не означава, че е задължително това да е и кариерата ѝ за в бъдеще.

- Има шанс за световна кариера.

- Да, но самата тя е между резервирана и срамежлива. Не знам дали няма да ѝ потрябва PR на високо ниво. Но е хубаво, когато децата правят това, което ги влече или интересува.

Вчера разговарях с малкия Симеон-Хасан. Той си говори съвсем свободно български. Но се смеем, че се обръща към мен като дядо Симеон - звучи като някой владика, а не само дядо. Но иначе и те са добре, слава богу.

- А Борис готов ли е за престолонаследник, има ли интерес?

- Знаете ли, престолонаследник е онзи, който е син на действащ цар. Оттам нататък престолонаследник вече не е правилното. В случая, както тук не е монархия - синът ми, той беше престолонаследник. Но гледах формулата, която са приели румънците за наследника - като съхранител и пазител на короната. Това е формула, която казва всичко, но и нищо същевременно. Нямаща претенции, но все пак казва, че се съхранява символът, духът, историята. И мисля, че това е нещо добро. Пък и ги наблюдавам - да видя кой има интерес и кой е по-ангажиран.

- И можете да си изберете друг вместо Борис, така ли?

- Директната линия при нас не е като някои от монархиите в Близкия изток, които са по хоризонтала - като се изчерпят братята, тогава следващото поколение. Но пак наблюдавам, защото може да е в по-голям интерес за самото лице. Не говоря сега за Борис, но ако един ден не вижда, че е нещо, което го мотивира, да знае, че може да има друг - брат или чичо. Но това е теория, защото няма тази директна приемственост, която е в действащите монархии.

- Разказахте как на вечерята за 70-ия рожден ден на принц Чарлз сте били сложен да седнете отдясно на кралица Елизабет. При положение че България не е действаща монархия, как беше отчетено това?

- Това е от възкачването на трона. Аз съм провъзгласен от Народното събрание от 1943 г. и оттогава ме считат. Както казват Once a king, always a king - няма бивш цар. Бивш във функции може, но не бивш каквото си е. И сега ми се падна да съм до кралицата, защото след като почина крал Михай, съм най-старият.

- По техния протокол, така ли?

- По международните протоколи, по една спогодба от 1842 г., с която се признаваха титлите и този ред. Ще дам пример - на официални мероприятия дори съвсем малка страна като Монако, чийто принц Рение беше един от доайените, и той минаваше пред краля на някои от големите страни. Това няма нищо общо с ръста на държавата, дохода или друго - брои се от годината на короноването.

- Интересен е вашият случай, защото сте били само 3 г. цар, при това от самото начало с регенти, а след това в България няма монархия, а вие сте в изгнание.

- Но не съм абдикирал! А регентството не заличава, защото съм провъзгласен като цар. И ето, като на покойния Бертолучи - “Последният император”, и той беше дете, и въпреки това. Така че ми се пада сега да съм най-старшият. Ужас, като си помисля! Аз се чувствам малко по-млад от възрастта си, но от друга страна, май наистина съм динозавър.

Визитка

Симеон Втори е последният български цар. Премиер на Република България от 2001 до 2005 г.

По негово време страната ни стана член на НАТО, а на 29 октомври 2004 г. в Рим премиерът Симеон Сакскобургготски и външният министър Соломон Паси подписаха от името на България заключителния протокол на Европейския съвет за приемането на Европейската конституция.

В предишно интервю ви представихме визията на царя за бъдещето на ЕС.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Дългата чиновническа дрямка ражда кошмари

    Прокуратурата дава на съд 6-има чиновници от Агенция “Пътна инфраструктура” за смъртта на жена, ударена от паднала лампа в тунела “Ечемишка”. Добре е, че обвинението е стигнало до отговорните за тази нелепа трагедия, сега очакваме магистратите да постановят справедлива присъда. Каквито и наказания обаче да обяви съдът, те няма върнат жената,
  • Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

    Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три