Нуркан Нуф: След портретите на Вапцаров ще направя на Левски и на Ботев - децата трябва да ги знаят и ценят

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7186825 www.24chasa.bg

Дарил съм на всички училища във Велико Търново и Разград, казва студентът, който рисува и дарява на училища лика на поета

Някои хора няма да оценят портретите, защото не са в луксозна рамка и за много пари, за мен е важно да стигне идеята до учениците

- Нуркан, как реши да правиш портрети на Вапцаров и да ги даряваш?

- Приятелката ми харесва стиховете му, те са екзистенциални. Освен това наскоро има и рожден ден и заради това реших да направя и да го разпространя не само в Разград, но из цяла България.

Преди това, още като ученик, реших да направя портрет на директора на гимназията, в която учех. След това направих и на бившия кмет на Разград Денчо Бояджиев и след това започнах да правя и на патроните на училищата в града.

Реших, щом мога да даря тези портрети, защо да не направя за цялата страна. Разбрах, че това не е кой знае колко трудно, а е голям жест за хората. Всъщност въпросът не е защо Вапцаров, аз просто започнах от него.

- А чии портрети още мислиш да направиш?

- Ще правя и на други автори. На Ботев, Левски, Раковски, защото те са национални герои, които просто трябва да се знаят, най-вече в българските училища. Децата да ги виждат и да знаят, че хората ги оценяват все още.

- И докъде стигна в инициативата?

- Направени са над 100 портрета на Вапцаров със ситопечат. Първо се прави самата рамка, това отнема 1 ден, след това се правят самите печати. Дарил съм на всички училища във Велико Търново и Разград.

Възнамерявам

да направя за

всички български

училища

През зимната ваканция ще продължа, защото сега изпитите наближават. Тъй като съм последен курс, имам да правя дипломна работа. Опитвам се да се разбера с регионалните управления по образование. Като кажат колко училища имат в своята област, ще определя колко портрета да изпратя, а те да ги разпространят.

- Как те приемат в училищата?

- Аз отивам при тях без предварително уговорена среща. Те в началото са малко дръпнати, тъй като аз изглеждам млад, най-малко очакват да съм студент IV курс и че искам да им даря картина. Малко строго ме гледат, но като обясня защо съм там, те ми се радват. Казват ми, че инициативата е много голяма и ми пожелават късмет.

- Защо го правиш?

- Историята е от една моя изложба в кардамското с. Севар. Това бе първата изложба, която съм правил някога в село. Доста добре се получи. Това, което най-много ме изненада, е, че учениците не бяха виждали нито една картина през живота си. Реално с тази изложба, която направих там, аз съм първият художник, когото виждат, и ще си остана техен първи художник.

Показах им мои лични картини, които са свързани с любовта. Те отначало не знаеха какво гледат, не знаеха как да реагират. Всъщност тяхното училище е “Никола Вапцаров”. Занесох им един от първите портрети.

- Имаш ли някакво изискване, къде трябва да стои в училище твоята творба?

- Стига ми да са в самото училище и да има досег до учениците. Не само да видят Вапцаров, а да достигне до тях идеята защо съм ги дарил тези картини. Тя е, първо, да са по-добри хора, второ - да даряват повече, и трето - самата мотивация, която е нужна.

Сам обикалям целия град да раздавам портрети. Просто не мога да си го представя някой ученик от гимназията да тръгне да го прави това. Искам да ги запаля. Да опитват нови неща.

Аз мога да повлияя на учителите, ако те видят младите с други очи, ще се мотивират и по-добре ще преподават.

- Дарявал си твои творби на старчески дом, на болницата във Велико Търново. Защо?

- Преди 2 години се борих с тревожно разстройство,

почти всеки

ден получавах

панически атаки,

бях постоянно

тревожен

Това до някаква степен ми помага да избегна тази мъка - като правя добро, като срещам усмихнати лица.

То не е такава гордост, която да споделям с всеки: “Вижте ме, дал съм по един портрет на всяко училище в страната.” Искам да го запазя вътре в себе си, макар че колкото и да не искам това да се разчува, до някаква степен трябва. Така по-възрастните да видят, че има надежда в младите хора. Това е нещо като моята терапия.

- Какво те вдъхновява в работата ти на художник?

- Обичам да изобразявам любовта между хората. Целувката. Любовта е всичко, човек ако не изпитва любов, то що за човек е? А вдъхновението идва изцяло от мен. Има дни, седмици, месеци, в които не рисувам, но има и дни, в които рисувам по 12 часа и повече.

Всеки път е различно и с техниките. Сега може да е ситопечат, друг път да рисувам с маслени бои или пък графика.

- Какви са цветовете на добротата?

- Тя няма цвят. Представям си я като светлината, като я пречупим - тя е всички цветове. Добрината е светлината, с която грее човек. Ако не го показваш всеки ден, не знам дали има смисъл да се живее. Някой грее по-малко, друг грее по-силно, но пък има и такива, които изобщо не греят.

Именно това ми е идеята, че трябва хората да се стремят към това - да греят, а не да затихват тази светлина в себе си.

Пробвах да

отпечатват

портрета на

Вапцаров в

червено, но

реших, че бие

леко на агресия,

на комунизъм. Какъвто и цвят да избера, хората ще го интерпретират с нещо.

- Какво може да те разколебае и да решиш, че това, което правиш, няма смисъл?

- Аз ще ги направя тези дарения, пък дали някои директори ще ги приемат, или ще ми се смеят зад гърба - не ме интересува. За мен е важно да ги направя и да видя усмивките у повече хора.

- А някой не ти ли предложи помощ в реализацията на идеята ти?

- Фондация от Габрово предложи да ми помогне финансово да се реализира по-добре проектът - да се купят листове, ситопечати, рамки. По-нататък ще реша дали ми трябва тяхната помощ. Искам изцяло сам да го направя, с помощта на регионалните инспекторати.

Искам най-малко пари да се използват, защото за мен самата идея е по-важна. Някои хора ще го оценят, но други не, защото не е в луксозна рамка и за сума ти пари. За мен е по-важно самото даване.

CV

Роден е в Разград, на 22 г.

Завършил Професионалната техническа гимназия “Шандор Петьофи” в родния си град

Студент IV курс “Рисуване и интермедия” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”

Има участия в над 22 изложби, от които 15 самостоятелни

Носител е на редица награди. Последната е за видеоклип от студентски видео артфестивал в Шумен

Вече е дарил на 36 училища портрети на Никола Вапцаров

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Съдът не трябва да променя закони, а да ги прилага

    На съдебната власт не ѝ е работа да променя законите, работата ѝ е да ги прилага. А законодателната дейност е работа на парламента. Но ето, че Върховният касационен съд на практика заличи гражданската конфискация, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. (Виж 4-а и 5-а стр.
  • Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

    Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три