Проф Росен К. Стоянов: Опозицията ползва фалшиви новини, а в кампании - всички

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7188329 www.24chasa.bg

* Фейкнюз дойде, след като гилдията се справи с троловете

* БСП пускаше ментета още през 90-те

- Проф. Стоянов, миналата седмица фалшивите новини от два сайта стигнаха до парламента. Там дори бе описано, че не проверяват източниците си. Толкова ли е ниска и нашата, и на народните избраници медийна грамотност?

- Всеки народ заслужава управниците си. Те са част от нас. Не се съмнявам в образователния ценз на депутатите, но от няколко години насам дори и специалистите се заблуждават от паралелна реалност. Затова самите те

създават

програми и

сайтове, за да

разберат кое е

факт и кое лъжа

Тук попадат и депутатите. Те се подвеждат по “избирателите ми”. Тъй като вярва в нещо, депутатът го поставя на дневен ред. Те би трябвало да са лидери на мнение. Съмнявам се в медийната им грамотност, както и в нашата.

- Живеем в епохата на постистинната политика. Затова ли стигнахме дотук? Тази епоха на емоцията и по-малко на съдържанието ли ни докара да се чудим може ли соцдепутатът Филип Попов да чете?

- Опаковката винаги е продавала. Още от Дейвид Огилви, един от бащите на рекламата, съдържанието не е толкова важно, а продуктът се е продавал с опаковката. Някои твърдят, че кампанията на Тръмп е успешна с паралелна или алтернативна истина. Защо тогава някой да не припознае такава успешна практика и да опита така да влезе в публичното пространство?

- Тези сайтове са опитали да скрият кой е зад тях. Защо?

- Нека разделим нещата на две. Първо са информираните хора като вас, които боравят с новите технологии. Четох текста ви за фалшивите новини, страхотен е. Малцина обаче боравят със сорс кодовете на сайтовете. Второ в началото на демократичните промени се знаеше собственоста на медиите. Те бяха “24 часа” и партийните издания. Днес това е е още един инструмент за въздействие. Друг въпрос е колко е легитимен и етичен. Затова трябват законово промени. В интернет всеки може да е медия. Затова трудно може да има наказателна или административна норма.

- Как ще коментирате, че единият от сайтовете - informiran.net, пише, че не проверява новините си?

- Това е възможност на технологията. Ние се възползваме от нея.

Нека помислим за финансирането. Рекламодателите трябва да подлагат на съмнение и да подбират къде дават пари. Не трябва да се финансират подобни сайтове.

Другият начин за намаляване силата на такива “медии” е

ограмотяването

на потребителя

на информация

Трябва да се започне от началното училище. За голяма част от хората вече е късно.

Силните медии трябва да се борят с тази “конкуренция”, държавата трябва да освети финансирането им.

- Другият сайт - Вале нюз, уж пусна писмо до Еврокомисията, че го е затворила. Не мисля, че е вярно, но трябва ли регулация?

- От години твърдя, че съвременните комуникации трябва да се регулират. Много е тънък момента с рестрикцията от страна на държавата, защото може да я обвиният в цензура. Трябва да се измислят начини и подходи, така че всички да знаят, че направят ли едно, ще последва друго.

За да може да се справим с нещо, трябва да започнем от самите нас. Когато по-малко хора потребяват такива сайтове, по-малко хора ги споделят. Като със слуховете - убивате го, като не го споделите с друг човек.

- Къде стоят фейкнюз в политическия дискурс?

- Чудесен въпрос. На едно от първите места. Трябва да го разграничаваме от общата държавна политика - визирам Тръмп. Единият момент е неговият публичен образ, а другият - имиджът на опонентката му. Като че ли напоследък онези по-либерални медии в САЩ започват да потребяват подобен подход, за да омаловажават спазените обещания на президента Тръмп.

Въпрос на конюктура, на момент и кога какви политики са на дневен ред.

- Споменахте либералните медии. Фейкнюз в България винаги ли са популистко леви?

- Безспорно, сега в България - да. Но има друга причина. Левите са в опозиция. Когато имаш лостовете на властта, е по-лесно да представяш позитивните факти и да ги изкривяваш. Затова в опозиция действаш с подмолни подходи. По-скоро това е начин на въздействие на опозицията, а не на лява политика.

- Работили сте по кампании за всички парии без СДС. Използва ли се фейкнюз за кампании?

- Задължително, но неофициално и под предтекст, че не носи отговорност за действията на симпатизантите си, партията пуска ментета. Още от зората на демокрацията. И не се крие - спомнете си едни кметски избори през 90-те г. в София и ментето на БСП.

- Колко струва фейкнюз?

- Не знам, нека така да отговоря. (Усмихва се и намига на слушаща интервюто студентка - б.а.). Това са неща от кухнята. Гилдията на комуникаторите трябва да въстане рязко срещу това, за да запази доброто си име. Вижте как се изчистихме от троловете. Днес

фалшивите

новини са

новите тролове

Заради смъртта им дойде новото. Винаги политиците ще опитват да контролират информацията.

- А какво да направи държавата? Имаше предложение медиите и сайтовете им да са с домейн .медиа?

- Не харесвам тази идея. Държавата трябва да образова населението.

- Ива Екимова казва, че майка ѝ вярва на медиите, а дъщеря ѝ е критична.

- Да, възрастните хора имат установена връзка с медиите. Преди 1989 г. медиите бяха част от държавата. Затова имат традиции със средставата за масова комуникация.

Младите мислят по друг начин. Те са критични. В думите на Ива виждам сина си Борис, както и студентите ми в Нов български университет.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Дългата чиновническа дрямка ражда кошмари

    Прокуратурата дава на съд 6-има чиновници от Агенция “Пътна инфраструктура” за смъртта на жена, ударена от паднала лампа в тунела “Ечемишка”. Добре е, че обвинението е стигнало до отговорните за тази нелепа трагедия, сега очакваме магистратите да постановят справедлива присъда. Каквито и наказания обаче да обяви съдът, те няма върнат жената,
  • Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

    Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три