Свободно движение на хора и стоки ли?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7188370 www.24chasa.bg

Когато е за квалифицирани кадри към по-развитите

държави в ЕС - няма проблем, когато е за превозвачите

от държави като България - не може?!

Франция, Германия и няколко други по-развити икономики решиха да разчистят конкуренцията на държави като България при автомобилните превози. И да премахнат конкуренцията на фирми от периферните и по-слаборазвити държави в ЕС при извършването на превози между развитите държави в ЕС.

В Съвета на ЕС въобще не им мигна окото да нарушат основополагащия принцип на съюза за свободно движение на стоки и хора. За какво свободно движение на хора може да става въпрос, когато се изисква на относително кратки периоди от време шофьорите да се връщат в родината си. Нищо свободно няма при придвижването, нито при правенето на превози при такива условия. Разкарването на шофьори по средата на превозите е

сериозен разход

за българските

превозвачи

Съвсем не навсякъде има охраняеми паркинги за тирове. Поради това изискването шофьорите да спят в хотели или мотели и да оставят камиона си неохраняем означава сериозна възможност камионът и стоката му да бъдат окрадени. Кой застраховател ще иска да направи застраховка на камиона? Да се урежда в регулация на ЕС несъздадено още техническо устройство за контрол на тези правила, противоречи на принципите за прозрачност и предвидимост в правото. След като шофьорите искат да процедират по определен начин, то тогава защо зорлем трябва да им се налага обратното. Те са свободни хора и могат да се махнат, ако не желаят да работят при определени условия. Няма основания плащането на командировъчни от фирмата към шофьорите да се регулира от ЕС. Това е работа на фирмите и шофьорите знаят условията, когато постъпват на работа. Размерите на установените командировъчни за частните фирми поначало са създадени само за данъчни цели. Представете си тези правила на ЕС да важаха за всеки един от щатите в САЩ?

Звучи смешно и тъпо и никой не би въвел подобно безумие, защото противоречи на елементарните правила за честна конкуренция.

България за първи път видя как

големите

държави

си защитиха

икономическите

интереси, без да

им мигне окото

И от тяхна гледна точка те постъпват правилно – за това са избрани политиците им. България за първи път се противопостави при гласуването в Съвета на ЕС. Но коалицията с участието на България за блокиране на решението на съвета бе разбита, защото големите и развити държави привлякоха Чехия и Словакия. Видя се и колко чини разделената наполовина при гласуването Вишеградска четворка. Изводът е очевиден - България трябва дългосрочно да си защитава интересите по много по-твърд начин. Трябва да изгражда дългосрочни коалиции с държави със сходни интереси. Да влиза и в други коалиции и да заплашва с блокиране на други решения, ако се посяга на нейните интереси.

И преди съм писал в “24 часа”, че когато трябва да се присвояват подготвени кадри от България с висше и средно специално образование, тогава движението на хора е добре дошло за развитите държави в ЕС. А когато българите работят за български фирми – не е добре дошло.

Пак в “24 часа” правих сметки и писах, че парите за подготовката на кадри с висше и средно образование на България, взети наготово от развитите държави, са неколкократно повече от европейските фондове, след като се приспадне вноската ни в ЕС.

Като се вземат предвид сериозни източници, от България емигрират средно около 30 000 човека годишно. От тях 6 хил. на година отиват да учат и не се връщат. Данните за имиграцията, т.е. за постоянно връщащите се в България, са високи - над 20 хил. души, но те са на базата на адресна регистрация и включват фиктивни адреси с цел получаване на гражданство, постоянно пребиваване на закупили жилища и инвестирали и др. Реално

всяка година

около 20 хил.

човека напускат

България и не

се връщат

Над половината от тях са млади хора. Докато започнат да работят, издръжката на тези млади хора е била общо около 2,880 млрд. лв., които подаряваме на развитите държави всяка година. Вече определено над 2,15 млрд. от тях са към държави от ЕС. И тук не влизат разходите за завършване на висше и на средно специално образование в България на около 7000 млади хора. Всички тези суми са многократно по-големи съобразно цените в съответните развити държави. Допълнително според МВФ поради загубата на квалифицирани кадри България губи около процент годишно от темпа си на развитие. За година това прави вече над 1 млрд. лв. Чистият приход от фондовете за подкрепа на ЕС, като се приспадне вноската ни, е около 3 млрд. лв. Сметката излиза отрицателна. И нещо повече – не се отчита бедността на пенсионерите поради липсата на млади хора, които да ги издържат. И на фона на всичко това следва ограничаването на българския бизнес.

Казано с други думи, това представлява

присвояване на

български пари

от развитите

държави

Така излиза, че при приходите и разходите ние сме на чиста загуба от ЕС. А в основополагащите договори на ЕС ясно пише, че трябва да се помага на изостаналите държави да настигнат развитите. Вместо това се нанесе удар срещу един отрасъл, който може би има най-голям дял в износа ни чрез превози между чужди държави и е трети по значимост за икономиката ни.

Какво можем да направим? На първо място, страната ни трябва много добре да се подготви за атакуване на актовете на органите на ЕС пред съда на ЕС. Като не бива да си правим илюзии, че съдиите от съответните държави са напълно независими. Правителството на всяка държава посочва своя съдия и тези съдии са с мандат. Все пак има голяма независимост на редица от съдиите в този съд – било поради убеждения, било поради наближаване на пенсионна възраст и добро пенсионно осигуряване, било поради други причини.

Да видим

случая “Южен

поток”

Естествено, че трябваше да се спазват изискванията на правото на ЕС за газопровода. Но тези изисквания съвсем не бяха същите, каквито бяха за “Северен поток” 1 и 2. За Германия може, а за България не може. Не беше проблем да има възможност за повече доставчици, но в нормите, които се приложиха за “Северен поток”.

Тогава България отстъпи под външния натиск и си прецака интересите. Сега ще плащаме за газ, който минава през Турция, а не през България. Не беше ли за ЕС по-добре газопроводът да мине направо през България, а не през Турция? Беше, естествено. Но на никого не му дремеше.

Въобще не подценявам огромните ползи от ЕС – въвеждането на цивилизована правна уредба в повечето случаи, притискането на страната ни да извършва реформи, свободното движение на стоки и хора, когато това не се ограничава в противоречие с основните начала на ЕС, свободният достъп до един голям пазар, евентуална възможност в бъдеще да имаме обща отбрана. Специално за свободния достъп до голям пазар следва да се отбележи, че и това е в полза на всички на този пазар, а не само на България.

Ако ще ограничават българските транспортни фирми, тогава да ограничат и високоефективните компании от развитите държави да не могат да подбиват българския пазар. Да, ама тогава вече ще решат, че това противоречи на свободното движение на стоки и хора.

Време е България да заяви в прав текст на ЕС, че не може развитите държави безплатно да ни изсмукват квалифицираните кадри и да обезкръвяват икономиката ни, а на всичко отгоре да налагат рестрикции върху дейността на българските фирми. Би следвало заедно с други държави да се организира и PR кампания за убеждаване на общественото мнение в ЕС.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Съдът не трябва да променя закони, а да ги прилага

    На съдебната власт не ѝ е работа да променя законите, работата ѝ е да ги прилага. А законодателната дейност е работа на парламента. Но ето, че Върховният касационен съд на практика заличи гражданската конфискация, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. (Виж 4-а и 5-а стр.
  • Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

    Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три