Още акценти от интервюто:
Вноската ни в единния бюджет е 1 милиард, т.е. ние получаваме 4,5 пъти повече
10 милиарда лева получиха за 6 г. от ЕС само нашите фермери. И това са директни плащания
1 час преди да пропадне бюджетът, казах на колегите: "Ако сега бях студент, щеше да се наложи да прекъсна"
Защитихме 400 000 стипендии за студенти и учители, които бяха на косъм да се забавят, и то много. Заради процедура, в която ЕС не е влизал от 50 г.
На Съвета на министрите на транспорта предложих да приемем задължение тировете да летят! Толкова абсурдно е искането им да има задължително умен тахограф, който евентуално ще бъде изобретен
Питах: "Искаме да щадим екологията, спряхме пластмасовите вилици и клечките за уши, а караме тира да пътува 4000 км ей така?!"
С евродепутата от ГЕРБ/ЕНП - единственият българин от Европейския парламент, който преговаря за бюджета на ЕС през 2019 г., разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА
- Г-н Новаков, рекорден ли е бюджетът, който получаваме за следващата година от ЕС? И кои са перата, по които получаваме повече и може да се поздравим, че сме постигнали успех?
- Според критериите, за които говорим, имаме 230 милиона лева повече, отколкото имахме миналата година. За първи път казвам пред вас, че дори това не е максималното, което ще получим. Има и други средства по други програми, които България може да получи, но не са в обхвата на бюджета, който сме гласували. Те са по други програми, например “Свързана Европа”, където всичко зависи от това дали проектите ще бъдат финализирани. Така че оттук насетне можем да вървим нагоре.
- Да кажем, част от най-важните сектори колко ще получат догодина?
- Както вече казах, сумарно парите за България бележат ръст през следващата година. Ръст има в няколко направления. Например в кохезионна политика, което включва ключова инфраструктура - пътища, жп линии, изграждане и рехабилитация. Там са милиард и половина лева. Още милиард и половина са директни плащания към фермерите. Не мога да си представя да имаш толкова по-видими резултати от европейския бюджет. Говорим за директно финансиране към българските фермери от милиард и половина. Директно финансиране, пак толкова, за пътища, за жп линии, за училища, които хората виждат. И за да стане още по-добре, останалият 1 милиард, който визираме, е за развитие на селските региони, за онези места, които по никакъв друг начин не могат да получат инвестиции.
- Нека кажем по това направление - за селските региони, кои субекти могат да кандидатстват.
- В България и досега работи Програмата за развитие на селските региони (ПРСР). Всъщност тези плащания идват по нея. В момента могат да кандидатстват над 230 общини - почти всички с изключение на областните градове и още няколко други, които не попадат в обхвата на ПРСР. Оттам насетне всички имат достъп до тези пари. И е много важно, че именно тези региони могат да финансират почти всичко през тази програма - от детски площадки, спортни зали, паркове, нови улици, реновиране на детски градини, какво ли не, включително и за изграждане на къщи за гости и на стопански дейности за фермерите. Всичко това се финансира от ПРСР.
- Освен общините могат ли да кандидатстват и частни лица? Споменахте например къщите за гости.
- За големите инфраструктурни проекти, разбира се, общините, но има и вариант, в който физически лица могат да кандидатстват.
За мен е важно, че от тези 166 милиарда евро годишен бюджет на ЕС България получи значителна част.
- След пробива в сряда вечерта ми казахте по телефона, че България е една от държавите членки, които са най-облагодетелствани от това разпределение. Но някои хора са на мнение, че не е изгодно да сме в ЕС, понеже повече даваме, отколкото получаваме...
- Да, иска ми се да поговорим за това колко ни е вноската и колко получаваме. 1 милиард лева ще внесе България в бюджета на ЕС през 2019 г. За да сме точни - 518 милиона евро. За сметка на това ще получи 4 милиарда и половина лева обратно - 4,5 пъти повече. Малко са държавите, които получават 4 пъти и половина повече от това, което внасят. И тук трябва да сложим точка на това колко внася в България, членството от полза ли е, не е ли, тъй като имаше фалшиви новини, които бяха хванали дикиш сред хората и те мислеха, че внасяме повече в европейския бюджет и че те ни вземат повече, отколкото са ни дали. Това не е така. Въобще не е така. Даже без да ви заливам с числа, които са направо поразителни. Поразителни са, защото от 2014 г. до декември 2018 г. страната ни е получила 6,8 милиарда лева директни плащания към фермерите. А до 2020 г. очакваме още 3 милиарда лева. 10 милиарда лева директни плащания към фермерите, към хората, които се занимават със земеделие.
Нещо повече, ако погледнем пак по-голямата картина, ще кажем, че не само за фермерите са получени толкова, но и въобще за всичко останало. Числата на получените от България суми от началото на този програмен период са такива, съотносими са и за другите сектори.
- Разкажете нещо от кухнята на тези продължителни преговори, при които вие буквално изкарвахте по цели нощи, без да стигнете до консенсус за бюджета на ЕС догодина. Имам предвид тристранката, в която влизате вие като единствен представител на Европейския парламент от България и още 26-има евродепутати - по един от всяка страна членка, плюс финансовите министри на държавите от ЕС и еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер. Кои бяха точките на конфликт, които преодоляхте буквално в 12 без 5 тази сряда?
- Това със сигурност са най-тежките преговори, които сме имали в този мандат. Казвам го без никакво съмнение. Първо, имахме 21 дни срок, в които трябваше да вземем решение, и за пръв път от доста време това решение не се взе в законоустановения срок - 21 дни, от 1 до 21 ноември.
Имаше два основни проблема. Единият беше какво да правим с неизползваните средства от тази година, които са около 400 милиона евро. Позицията на Европейския парламент беше те да се прехвърлят за следващата година и да се използват за същото, за което не са били използвани през тази. В конкретния случай беше за наука и иновации по програма “Хоризонт 2020”. А съветът казваше: “Не, ние искаме да се върнат, да не се прехвърлят за следващата година, не и за същото”. Позицията на съвета беше, че щом не са използвани, значи на науката и иновациите тези средства не им трябват. Това беше единият препъникамък.
Другият беше как да финансираме инструмента за бежанците за Турция.
- Това са 3 милиарда евро за догодина, нали така?
- Да, това са 3 милиарда евро. И ние трябваше да вземем решение откъде точно да дойдат - от европейския бюджет, от резерви, които сме оставили. Това беше причина да спорим много. Така или иначе това е една от точките, по които постигнахме споразумение, че 2 милиарда евро ще дойдат от европейския бюджет за 2019 г. и 1 милиард - от неизползвани буфери, които сме оставили в бюджета. По отношение на неизползваните средства мога да кажа, че Европейският парламент направи огромен компромис със своята позиция, направи крачка назад и се съгласи неизползваните средства от тази година да не се прехвърлят за другата за същата цел, а да бъдат използвани за нови приоритети.
- Защо беше толкова важно да постигнете компромис по всички тези въпроси до сряда?
- Истината е, че бяхме на 1 час разстояние от това ЕС да няма бюджет през 2019 г. Което щеше да е трагедия. Имахме няколко изключително емоционални и тежки срещи с колегите, с които преговаряхме, в които взех думата на няколко пъти. И без капка дипломация им казах, че да, ние трябва да отстояваме нашите позиции, принципите и вярванията, с които сме влезли в тези преговори, но за нищо на света не можем да оставим ЕС без бюджет, накъдето реално се отиваше.
- Което не е ставало досега?
- Което не е ставало в последния половин век - от 1970 г. не се е случвало. А беше на 1 час разстояние това нещо да стане. Бях си подготвил едни листа, с които тогава станах. Чудех се много дали на български, или на английски да говоря. Предпочетох да е на английски, за да няма забавяне с превода и за да мога да стигна до всички. И им казах, че ако не стигнем до споразумение за бюджета, плащанията към фермерите ще закъснеят значително. С месеци. А идва сеитба. Хората не могат да си позволят да не засеят навреме. Природата не може да ни чака.
Щяха да закъснеят изключително стипендиите за студенти по “Еразъм+”. И им казах: “При мен не беше толкова отдавна, когато бях студент и за мен стипендията от ЕС за отличие беше нещото, което ми помагаше да си платя семестъра, нещото, което ми помагаше да си плащам квартирата. Представяте ли си колко много студенти ще засегнем? Как ще им обясните на тях, че не могат да си получат стипендиите навреме?”. И видях, че в този момент много колеги започнаха да слушат по различен начин. Когато им казах: “Аз съм бил на същото място. И нямах пари да мога да си позволя да продължа да уча, ако не беше, от една страна, социалната стипендия, която получавах в университета, от друга - европейска стипендия от ЕС за отличен успех, която беше малко по-висока”. Попитах колегите: “Тези хора ли ще посечем? Студентите? Особено тези с високия успех! Нали тези са хората, които искаме да задържим!”. И тогава се обърнах към някои колеги, които бяха по-твърди, и ги попитах: “Вие имате деца, нали? И те са или студенти, или наскоро завършили? Представете си, че засегнем тях по този начин”. Нямам самочувствието на човек, който е обърнал хода на събитията. В никакъв случай. Но аз бях на позицията, че задължително трябва да стигнем до споразумение, да имаме бюджет. И това беше моментът, в който много колеги започнаха да преосмислят твърдата си позиция и да търсим някакъв компромис.
Още повече че когато говорехме за студентите, за учителите, които получават стипендии, за да пътуват, за обучението, ставаше въпрос за 400 000 гранта, за 400 000 стипендии. Огромен брой хора, които щяха да са засегнати от закъснение на парите, на които разчитат. И то закъснението щеше да е голямо просто защото от 50 г. не се е случвало ЕС да влиза в тази процедура.
Имаше период, в който спорихме за 1 евро. Не преувеличавам. Това е самата истина. Преговорният екип спорихме за 1 евро, което стоеше на масата между нас, трите страни от триалога - 27 депутати, министри и еврокомисар. Защото тогава, когато наистина не помръдваше преговорният процес - всеки беше изморен, минали бяха 18 часа преговори, в 1 през нощта на 16 или на 17 ноември финансовите министри ни казаха: “Не, не искаме да прехвърляме неизползваните средства от тази година за следващата”. Ние казахме: “Ние пък държим да ги прехвърляме и да ги използваме за същите пера”. И тогава възникна идеята да прехвърлим 1 евро.
- Защо едно? Символично ли е това?
- Да. От тези 400 милиона, които те ни отказаха да прехвърлят, ние казахме: “Окей, искаме да прехвърлим едно само за да докажем, че такъв принцип има и оттук насетне ще е ясно, че неизползваните средства се прехвърлят”. И започнахме да спорим от 1 евро. Ние от Европейския парламент склонихме пред финансовите министри, но само в този случай с аргумента: “Окей, разбираме, че този път тези средства ще ги насочим другаде и че е важно за вас, но ние искаме да запазим принципа. Ето, имаше на масата една монета - 1 евро, за което спорихме! Това е самата истина”. В този момент си казах: “От бюджет 166 милиарда евро ние спорим за едно!”. Но после си дадох сметка: “Ясно е, че трябва да сме големи за големите неща и малки за малките, но ако наистина се стига дотам, то това е положително, защото тук си да защитиш дори най-дребното”. Имаше моменти, в които спорихме за 5 работни места в една или друга агенция, за едно или друго място. И за мен е важно, че Европол получи значително увеличение - с 16 млн. евро повече, 13 нови работни места, да се грижи за нашата безопасност. Фронтекс получи увеличение, за да ни пази границите.
- С бюджета се справихте отлично. Но примката около превозвачите се затегна отново и този път май по-застрашаващо след позицията на Съвета - диаметрално противоположна на вашата.
- Аз посветих 2 години от живота си на това нещо и го казвам с чиста съвест. За мен това се превърна в много повече от просто работа или ангажимент. Аз преживявах проблемите на тези хора. За мен беше удоволствие и чест да се кача в тира на един от тях и да прекося Европа, за да се уверя сам в това колко трудна и бездруго е тяхната работа, че ние допълнително да я усложняваме. И тези 2 г., в които се посветих, бяха 2 г., в които този пакет не мина. Два пъти беше предлаган в парламента, два пъти се отказваше, връщаше се назад, отхвърляше се, което показваше колко небалансирано и лошо е това предложение. Ако не беше решението на Европейския съвет от началото на тази седмица, едва ли щяхме да се заемем отново с този въпрос. Но оттук насетне сме принудени заради министрите на транспорта в ЕС, които взеха това тежко решение, да се занимаваме отново. Аз това решение го намирам за изключително лошо и поздравявам нашия министър Росен Желязков, че гласува “против” и че бяхме сред държавите, които се противопоставиха на този пакет. А те не са малко - представляват 30% от населението на ЕС. Това не се вижда всеки ден. Не всеки ден огромна част от държавите в ЕС, с 1/3 от населението му, се противопоставят на такова нещо. Оттук насетне за мен е важно да направим всичко, когато дойде гласуването в Европейския парламент, да внесем такива поправки и да съберем такава подкрепа, че да смекчим много от ощетяващите текстове. Аз имам аргументи, на които никой не може да ми даде отговор. На срещите, които съм имал с експерти от Съвета, ги попитах: “Как ще накарате свободен човек на всеки 4 седмици да ходи на адреса си, на който се води по лична карта? Кой ще го провери този човек дали си е вкъщи? Как ще го задължите да ходи там? Ами ако не иска? Ако иска да прекара уикенда някъде другаде? Ако роднините му са в чужбина и отиде там? Кой ще го провери този човек дали си е в спалнята тогава, когато вие сте му казали да бъде? Това е повече от нелепо! И не само че е нелепо. Това противоречи на всички свободи и права, върху които този ЕС се основава, а именно - свободно движение на хора. Това е смисълът. Това е единният пазар. Това е липсата на граници. За какво ти е Шенген, ако някой те принуждава да пътуваш до адреса си по местоживеене по лична карта?!”. Никой не можа да ми даде отговор.
Второ, в този пакет министрите на транспорта предлагат въвеждането на нов, интелигентен тахограф, който още не е изобретен! Представяте ли си? За съжаление, това е истина, нищо, че звучи невероятно. И ги попитах: “Как ще настояваме от 2022 г. хората да внедряват устройство, което още не е изобретено?”. “Ами ние имаме писмено уверение от тази фирма, че би могла да го изобрети, да го тества и да го внедри”. И аз викам: “Аз в такъв случай бих желал да предложа да приемем регламент, в който тировете летят, понеже биха могли да изобретят и нещо такова!”. Разбира се, отговор нямаше. След това започнахме да говорим за прибирането на камионите, което, слава на Бога, поне това отпадна. Пред географската карта, която виси в моя офис, посочих Лисабон и Бургас на експертите, които бяха дошли да ме убеждават да подкрепя този пакет. Казах им: “Това са около 4000 километра. Представете си този човек без товар, без заплата да мине 4000 километра из цяла Европа в рамките на една седмица - ей така, заради вас! Къде е логиката? Ние призоваваме постоянно хората да щадят околната среда. Ние призоваваме всички да карат нови автомобили, не стари, за да не замърсяват, забранихме пластмасовите вилици и клечките за уши, за да опазим околната среда, а сега караме 40-тонен тир да мине 4000 километра и да изгори сигурно 5 тона нафта през цяла Европа, за да пропътува от Лисабон до Бургас!”. Никой не можа да ми отговори. В този момент зная, че логиката и справедливостта са на наша страна. В наш интерес е решението максимално да се отложи.
CV
Роден на 7 юли 1988 г. в Пазарджик
Завършил право и публична администрация в Американския университет в Благоевград
Европейски депутат от края на 2014 г. Единственият преговарящ от Европейския парламент по годишния бюджет на ЕС и един от двамата българи наред с министъра на финансите. Преговарящ за бъдещето на кохезионната политика в периода 2020–2027 г.
Зам.-координатор по регионално развитие на ЕНП
Женен, с дъщеря