Двайсет минути остават до война

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7189215 www.24chasa.bg
СНИМКА: pixabay

Политици от някои граничещи с Русия държави напоследък все по-настойчиво канят американските военни да се укрепят на тяхна територия. Желание да приеме постоянни бази на САЩ изрази например Варшава, а след провокацията в Керченския залив - и Киев. С оглед изявленията на американците, че смятат да излязат от Договора за ракетите със среден и малък обсег (РСМО), това са покани с критично значение.

Днешната сигурност в Европа се гарантира просто от липсата на оръжия, способни бързо да поразят промишлените и политическите центрове на европейските държави. И всеки може засега да разполага край границите си американски бази, без много да се страхува за себе си. "Полосата на войната" обхваща 500 км (това е обсегът на руските ракетни комплекси "Искандер", бел. на "Известия"). Заложници в случая стават само щастливите балтийци, неспособни да мислят две стъпки напред. Изобщо не ги вълнува, че цялата им територия е мишена за оперативно-тактически ракети.

Ако договорът изгуби сила, нито един регион на Европа с американско военно присъствие няма да има никакви гаранции за сигурност. С появата на ракети със среден и малък обсег пораженията в случай на конфликт ще се нанасят по цялата дълбочина - сиреч на хиляди километри.

Естествено, ако бази на САЩ бъдат разположени в Полша и други източноевропейски страни, може "да се порадваме" за американците, които получават нов плацдарм. При все това се налага да осъзнаем, че жителите на тези страни се озовават под прицел. Всяка от тях става потенциална ядрена пустиня. Тук ще припомним, че ракетите със среден и малък обсег винаги са носели доста тежък боезапас - бойни части с високомощни термоядрени заряди. Бойни глави, които в случай на война бързо да унищожават защитени командни пунктове, икономически центрове и системи за управление.

Тъй че всяка източноевропейска държава, разполагаща на своя земя такива ракети, сама се заличава от картата на света. И политиците, настойчиво канещи американски военни, потенциално излагат населението си на атомен дъжд. При това положение мирните жители в тези страни дори не са и заложници. А заложници, чийто разстрел вече е започнал.

Сигурността на САЩ обаче ще остане на същото ниво. Американците пък - с твърде сериозното изкушение да решават глобалните си задачи за сметка на Европа. Например да нанесат от нейна територия масиран ядрен удар, използвайки ракетите със среден и малък обсег. Този сценарий задължава Европа да заслужи за американците победа в ядрения конфликт с цената на собствените си кости.

Разполагането на американски ракети със среден и малък обсег край границите на Русия ще доближи света с 40 минути до състояние на война. Това е времето, достатъчно, за да прецениш вярно заплахата и да блокираш употребата на своите стратегически сили, ако заплахата е случайна - вследствие на компютърна грешка например.

Ако САЩ излязат от договора за РСМО, а граничещи с Русия държави разрешат на американците да разположат там ракети със среден обсег, светът минава в състояние "на 20 минути до война". Това е праговата стойност - време, недостатъчно за вярна преценка на заплахата. Съответно всеки сигнал за пускове от другата страна ще се разглежда като реална употреба. С всички произтичащи последици.

Благоразумните политици в западните страни сякаш няма как да не схващат заплахата, която им носят американските бази при отказ от договора за РСМО. През 80-те в Европа се разви свръхмощно движение за мир. Стотици хиляди излизаха на демонстрации. И преговорите за тези ракети протичаха под силен натиск на обществеността - и върху Съветския съюз, и върху САЩ. Днес не е ясно какво е състоянието на западното общество и дали политиците са способни да преценят заплахите. Камо ли пък т. нар. младоевропейци - политиците от Източна Европа.

Обкръжаването на Русия с военни бази по периметъра е отколешна стратегия на САЩ. НАТО обаче винаги е отказвала преговори по въпроса с мотива, че това е тяхна вътрешна работа. Но появата на ядрени ракети със среден и малък обсег принципно променя нещата.

(БТА)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Съдът не трябва да променя закони, а да ги прилага

    На съдебната власт не ѝ е работа да променя законите, работата ѝ е да ги прилага. А законодателната дейност е работа на парламента. Но ето, че Върховният касационен съд на практика заличи гражданската конфискация, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. (Виж 4-а и 5-а стр.
  • Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

    Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три