Какво чака България и как Еврокомисията оценява свършеното
Предложението за следващия бюджет на ЕС за 2021-2027 г. е направено, преговорите от страна на Съвета на ЕС и на Европейския парламент текат в пълна сила, а страните същевременно се готвят за това какво ще бъде следващото програмиране. В предложението за кохезионната политика (политика на сближаване), както и за другите фондове на ЕС обаче има доста промени. Въпреки че до началото на периода има още 2 години, Брюксел предупреждава страните членки, че запознаването с възможностите и подготовката на проектите трябва да започне още сега.
Закъснения, подобни на тези в началото на текущия бюджетен период 2014-2020 г., биха означавали, че 100 000 финансирани от ЕС проекта няма да могат да започнат навреме; много училища, които се нуждаят от ремонт, ще трябва да чакат; медицинско оборудване ще бъде доставено със закъснение в болници или пък малки предприятия ще трябва да планират инвестициите си в условия на несигурност.
Предизвикателство при планирането на бюджета, с който ЕС ще разполага в течение на 7 години след 2021 г., беше напускането на един от най-големите вносители в бюджета - Великобритания. Това наложи намаляване на размера на средствата, но предложението на Еврокомисията относно политиката на сближаване не оправда очакванията за грандиозно орязване. Общо погледнато, намалението на пакета е около 10%. За България обаче и за още няколко държави се предлага увеличение от 8%. Звучи добре, защото
кранчето на
европарите няма
да бъде спряно,
но средствата по кохезионната политика се отпускат на страните с най-слабо развитие в ЕС, което ни поставя, наред с други държави, начело на негативната класация.
До момента България показва доста добър ритъм на конвергенция спрямо останалата част от ЕС, като по данни на Евростат сме около и малко над 50% от средното ниво на БВП на глава от населението. Все пак България заедно с Румъния остава най-изостаналата в ЕС. Тенденциите за ръст на вътрешните дисбаланси между отделните региони има още в Хърватия, Унгария и дори във Франция.
Новото предложение на ЕК за сближаването представя модерно стояща политика спрямо миналото. Наблюдава се доста по-голяма гъвкавост при програмирането. Опростява се законодателството, отпада необходимостта от представяне на някои документи. Променят се политическите цели за отпускане на средства.
Още в присъединителните договори се обяснява, че кохезионната политика има допълващ ефект, затова всяка програма е съфинансирана съвместно от европейския и от републиканския бюджет. Едно от най-съществените нововъведения е
намаляването на
участието на ЕС, за
сметка на по-големи
инвестиции от
държавата членка
Комисията се аргументира с края на финансовата криза и необходимостта от по-голямо участие и интерес от страните членки, както и по-голяма отговорност от страна на членката за това как ще бъдат използвани средствата.
В последния доклад за политиката за сближаване бе отбелязано, че в страните от Централна и Източна Европа, както и в Португалия, процентът на европейски средства спрямо публичните инвестиции е доста голям. Това посочва зависимост на публичните инвестиции от европейските средства.
Комисията предлага гъвкавост и опростеност при изготвянето на самите програми. Те ще бъдат одобрявани първо за 5 години, а в последните 2 години от програмния период 2021-2027 г. ще настъпи т. нар препрограмиране на базата на постигнатите резултати през първите 5 г. В определени граници ще бъдат възможни трансфери на средства в рамките на програмите, без да е необходимо официално одобрение от комисията. По-лесно ще се отпуска парична помощ от ЕС в случай на природно бедствие.
За предприятията и предприемачите, които се възползват от подкрепата на ЕС, новата рамка предлага
по-малко бюрокрация
и по-прости начини за
искане на плащанията
За да се улесни взаимодействието, е въведена единна нормативна уредба, която обхваща 7-те фонда на ЕС, които се реализират в сътрудничество с държавите членки (споделено управление). Комисията предлага и по-леки проверки за програмите с добри резултати, като все повече се разчита на националните системи и се разширява принципът на “единния одит”, за да се избегне дублирането на проверки. Досегашното двойно одобряване от два различни органа на ЕС на практика забавяше процеса с между 6 месеца и 1 година.
За настоящия програмен период 2014-2020 г. се потвърждава, че България върви нагоре и се представя по-добре спрямо миналия период на базата на одобрените и осребрените проекти за инвестиции.
Първоначалната подготовка преди кандидатстване обикновено отнема доста време, а генерирането на плащанията следва в последните години на изпълнение на програмния период. До края на настоящия остават 2 години и плащането от страна на ЕС върви с пълен ритъм, особено спрямо България. По последни данни към септември 2018 г. около 68% от наличните фондове (трите фонда от кохезионната политика, както и този за развитие на селските райони и този за морско дели и рибарство) вече са насочени към определени селектирани проекти.
21% от тези
инвестиции вече са
сертифицирани и
изплатени на България
Този процент включва и предварителните плащания - в началото на периода се изплаща определен процент от програмата, т. нар. авансови плащания към бенефициентите, за да може да се започне работата по проектите, а не да се чака осребряване на първите фактури. Тези резултати са над средното европейско ниво.
Най-добре функциониращата в България оперативна програма е “Инициатива за малки и средни предприятия”, която бе договорена извън първоначалния пакет от програми. След успеха на програмата този финансов инструмент бе въведен и в Румъния, Италия, Испания, Малта и Финландия. Добро функциониране и добри показатели в България имат също ОП “Конкурентоспособност” и програмата за регионално развитие “Региони в растеж”.
Не всички програми обаче са на едно и също ниво. Известни
затруднения се
наблюдават при
ОП “Околна среда”,
където инвестициите в инфраструктура по водната ос са в процес на подготовка и няма значителни закъснения. Един от най-високо оценяваните проекти в България е този за по-безопасна и по-чиста вода в Габрово. С мащабни дейности в областта ще се подобри водоснабдяването, събирането и пречистването на отпадъчните води. По този начин около 63 000 души ще имат достъп до по-безопасна питейна вода, а допълнителни 17% от населението ще бъдат свързани към канализационната система. Финансирането от ЕС е 94,1 млн. лв. Притеснения има обаче за осите, които са свързани с качеството на въздуха. Друга проблемна програма е “Натура 2000”, т.е. опазването на природното разнообразие и управлението на риска чрез укрепването на водни източници.
В настоящия период ЕК настоя да има само един проект по програма “Транспорт” и това бе АМ “Струма”, за да има концентрация на средствата и да бъде надградено започнатото. Лот 3,2 от “Струма” (Крупник – Кресна) е един от най-сложните инфраструктурни проекти не само в България, а като цяло за настоящия програмен период. Наскоро бяха одобрени лот 3,1 и лот 3,3, а след като процедурите по обжалване бяха изчистени, работата по проекта продължава. Магистралата трябва да бъде завършена до 2023 г., за да не се наложи България да връща на ЕС парите за цялата магистрала. В бъдеще се предвижда подобни големи проекти да отпаднат.
Съществени промени има и в тематичните цели, по които ще се отпуска финансиране. След 2021 г. заложените цели за инвестиции се свиват от 11 на 5. (виж графиката)
Първата обединява всичко, което е интелигентно, т.е влизат досегашните инвестиции в научни изследвания и иновации, всичко свързано с цифровизация на бизнеса и обществения сектор, подкрепата за малки и средни предприятия, предприемачество и т.н. Втората политическа цел засяга, всичко свързано с климатичните промени и околната среда, енергийната ефективност, намаляване на въглеродния диоксид и т.н. Третата обединява инфраструктурата, както пътна, така и интернет, за по-добре свързана Европа. Четвърта включва цялата социална дейност - двата фонда за регионално развитие и социален фонд плюс. Ще се оказва подкрепа за качествената заетост, образованието, уменията, социалното приобщаване и равния достъп до здравеопазване. Петата е наречена “Европа близка до гражданите”. Там влизат всички операции и програми, които имат за цел да адресират конкретно специфичността на определени региони или местности, чиито нужди не се покриват от останалите програми.
Засега всичко това обаче е само предложение, по което текат преговори. Европейската комисия ще се стреми евентуалните промени да останат максимално близко до първоначалния вариант. Колкото по-рано бъде одобрен сегашният план, толкова е по-голяма вероятността да се запазят относително благоприятните параметри за България. Затова и на последния за годината Европейски съвет миналата седмица в Брюксел премиерът Бойко Борисов настоя бюджетът да се приеме максимално бързо. След изборите за Европарламент през май 2019 г. политическата картина в ЕС вероятно ще се промени значително, с което ще стане по-голям и натискът за орязване на средствата. Редица страни не са съгласни с предложението, тъй като вноските им към ЕС се увеличават. В крайна сметка Европейският съвет прие окончателният край на преговорите да бъде чак през есента на следващата година, а дотогава бедните страни в ЕС могат само да се надяват, че ръстът на европарите към тях ще се запази.