Томислав Дончев: Децата искат да ходят на училище, родителите не ги пускат

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7212052 www.24chasa.bg

Професионалисти от бизнеса трябва да преподават в училищата

Натоварването на администрацията пада, нормално е да има съкращения

Поне основното образование трябва да е задължително 

Тъжно е да говорим за грамотност, а не за дигиталните умения

- Г-н Дончев, поискахте от министрите да ви кажат колко служители ще съкратят от министерствата си. Като мащаб какви съкращения си представяте вие?

- Съкращенията не са самоцел, а целят администрациите да са правилно оразмерени и там да работят толкова хора, от колкото има нужда. Обичайният подход на плоски съкращения с 5 или 10% обаче е рисков. Факт е, че една част от администрациите са преразмерени и хората не са докрай натоварени, но има и такива, където хората едва смогват. И, ако направим общо съкращение, преоразмерените ведомства няма да усетят нищо, а само още повече ще усложним работата на по-натоварените. Заради това дадох шанс на колегите министри да направят оценка на ведомствата си и да предложат къде колко човека могат да бъдат съкратени. Като съм им дал аргументи за това. Първият е, че те са представители на гражданите в администрацията, не са администратори и нямат интерес да ръководят преоразмерени ведомства. Ако те не са достатъчно амбициозни, си запазвам правото да предлагам и други варианти. Дали по ведомства, или с плоска ставка, ще видим. В последната година

имаме редица аргументи

в администрацията да има

съкращения

Вследствие на оптимизацията на процесите никой не може да ме убеди, че не са паднали човекочасовете. Ние оптимизираме услугите с това се намаляват етапите за изпълнението им, а това означава, че натоварването пада. Всички имаме интерес да имаме по-малки като брой администрации, но които да работят по-добре.

- Винаги ГЕРБ е идвала на власт с обещанието за малка, но работеща администрация. Но вече трето правителство тя не се променя.

- Администрацията не е голяма. В Европа като съотношение на служители към общия брой на работещите ние сме под средното ниво. В България заетите в държавната администрация са под 4% от всички работещи, а съотношението въобще на публичните служители към работещите е 15% при средно 18% за Европа. В скандинавските страни стига 30 на сто. В публичния сектор работят малко над 544 хил. души, но в администрацията са само 139 хил., като в това число включваме и незаетите щатове. От които, грубо казано, 100 хил. души са в централните администрации и 30 хил. - в местните. Но въпреки това стремежът ни е те да са по-малко, по-качествени и по-добре заплатени хора. Сиромахомилството за 560 лв. заплата в администрацията няма как да помогне да привлечем качествени хора, с ниски заплати не бихме могли да привлечем нищо свястно.

- В същото време заплатата в публичния сектор е по-висока от заплатата в частния. Вече е по-изгодно да работиш за държавата.

- Според мен в частния сектор заплатата е по-висока, отколкото в публичния. Има едно добре известно изкривяване на заплатите в частния сектор. В крайна сметка в публичния допълнение към заплатата в плик не се дава. Но пък всеки, който си получава заплатата в плик, трябва да знае, че това означава да е беден пенсионер. Ние вземаме непрекъснато мерки за изсветляване на икономиката и ефект има, като погледнете растящия обем на приходите в бюджета. Но тази операция, при която и вземащият и даващият са много доволни, трудно се спира.

- Правителството планира да освободи пенсионираните чиновници. Колко са те? И може ли да се окаже, че това ще е оптимизацията на администрацията?

- Няма официална информация колко точно са, но по мои данни служителите, които работят в

държавната

администрация и

едновременно с това

получават пенсия, са

около 2000 души

Но категорично няма това да е оптимизацията на администрацията. Първо, на мястото на пенсионираните служители да не бъдат назначавани нови. Ще има и директни съкращения, а и релокация на служители, когато в едно ведомство администрацията на едно звено е преоразмерена, а на друго - недостатъчна. Мярката за забраната да работят пенсионирани служители има за цел само и единствено да доведе до наемането на нови, амбициозни и квалифицирани млади хора. А тези, които вече са пенсионери, могат да продължат да работят, но вече извън публичния сектор.

- Докъде я добутахте с електронното управление, след като все още и този приоритет не се усеща изпълнен, за пореден път бе отложено издаването на електронните лични карти?

- И административната реформа, и електронизацията на процесите са ремонт на влак в движение. За съжаление, няма как на гола поляна да започнем изграждането на администрациите отново и електронизацията им от нула. Идеалният вариант е ние сега да изграждаме администрациите в България, избираме с обществена поръчка някой от най-добрите световни софтуерни гиганти, те ни предлагат готово решение и ние го прилагаме. За съжаление, няма как да стане така. В годините назад всяка администрация си е купувала софтуер, изграждала си е различни системи, които от днешна гледна точка не могат да си говорят. В държавата има 17 000 регистъра, базирани на съвсем различни като тип софтуерни решения. И няма как в един момент всички да ги базираме на един общ софтуер, за да говорят помежду си. А регистрите да си говорят е най-важното за електронното управление, за да може, когато заявите услуга, служителите да проверят информацията служебно, а не да им носите документи. Изградихме REGIX, което е средата за междурегистров обмен, и в момента 62 от основните регистри вече са интегрирани. На годишна база имаме над 2,5 млн. справки, извършени в REGIX. Но това са основните регистри. Технически отнема време да интегрираме всички останали, като някои от тях не са и докрай способни да бъдат интегрирани, защото са базирани на стари решения. Допълнително имаме регистри, които въобще не се водят в електронен вид, и такива, които са електронни примерно от 2001 г. насам. Вкарването на старите хартиени документи в машинночетим формат отнема време. Така че електронното управление няма как да се случи като запалването на лампичките на коледната елха, а става постепенно. Като има няколко критични и важни стъпки.

Първата е електронният обмен на документи, което вече е факт. И тук основният акцент е не намаляване на разходите за кореспонденция между администрациите или това, че ще спестяваме по 10 тона хартия на месец и ще пазим околната среда, а че вече имаме тотална проследимост на всичко, което се обменя между администрациите и няма опасност някой да замаже подпис, да фалшифицира печат и т.н.

По-важното обаче е, че това е началото на дигиталното мислене в администрацията. Втората съществена стъпка е облакът, защото голяма част от тези процеси, ако бъдат качени в облака, нещата ще се случат по най-бързия начин. В рамките на следващата година това трябва да е факт. Третата и вероятно най-важна крачка е електронната идентификация, за да си общуват гражданите електронно с администрацията. Това ще стане чрез въвеждането на новите лични карти, което трябва да започне през 2020 г. Дотогава ще използваме всички налични сигурни решения като електронен подпис, различните модели ПИК-ове, като някои от тези ключове ще позволяват само справки, а други - и заявяване на услуга.

Отворени сме и към нови авангардни решения, за да имаме идентификация на мобилния телефон, с биометрика и т.н., тоест до въвеждането на новите документи за самоличност, а и след това всеки достатъчно сигурен метод за идентифициране на гражданина ще бъде ползван. Дори и след година новите документи с чип да са готови, то те няма да бъдат моментално раздадени на всички. Подмяната отнема време.

Има и междинни стъпки като модула за електронно връчване, което е гарантирана от държавата пощенска кутия. На която може не само държавата, но и частни институции,

банки и телекоми да

изпращат всичко от

фактури до договори

за одобрение и т.н. Тази услуга стартира преди няколко месеца, но първите данни за натоварването са окуражаващи. Имаме 13 000 регистрации, което за начало в никакъв случай не е лошо. Опитваме се да накараме компании от частния сектор също да ползват модула за електронно връчване.

- А доколко администрациите са склонни да се електронизират и не бойкотират електронното управление?

- Електронизацията не е само да подмениш хартиената кореспонденция с електронна поща. Тя предполага и реорганизация на процесите. И щом имаш възможност да общуваш електронно, администрацията като структура, ангажименти и брой няма как да остане същата. И умният и амбициозен ръководител при всеки удобен повод реорганизира администрацията. Но това е болка, излизане извън зоната на комфорт.

Най-голямата глупост е да се дублират по електронен път хартиените потоци и тези процеси, които съществуват в администрацията досега. Електронизацията дава неимоверни възможности, които трябва да бъдат използвани. И няма всеобщ ентусиазъм вътре в администрацията, но вариантите са или с ентусиазъм, или без ентусиазъм, но с много натиск.

- Все пак какъв е крайният срок, в който гражданинът от раждането си до погребението да не вижда чиновник, освен ако няма доброто желание да го направи?

- Колеги и съветници ме съветват да съм радикален и да закрием гишетата. Което е рискова стъпка, защото все още има доста българи, които са офлайн. И това, че бабата ще накара внучето да ѝ заяви услугата електронно, е нереално. Но в рамките на мандата на това правителство всички тези стъпки трябва да бъдат извървени до края и да претендираме, че имаме работещо електронно правителство.

- А електронни избори кога ще имаме или никога?

- Трябва да има. България е особена държава, която има голяма общност извън страната. Огромната част от тези хора са запазили българското си гражданство и имат права. Освен това тези хора не бива да губят връзка с родината си по никакъв начин. И правото да участват в изборния процес е една от тези връзки, които трябва да бъдат съхранени. За съжаление, към момента по отношение на всички форми на електронно гласуване в Европа има тежки притеснения, свързани с опорочаване на изборния процес. А и

компрометиране на

изборния процес е

по-страшно и от сриване

на енергетиката

Няма по-голяма заплаха за демокрацията и конституционния ред в страната. За мен всички форми на електронно гласуване, а аз съм им най-големият фен, трябва да бъдат внедрени, когато имаме 100% гаранция, че гласуването не може да бъде опорочено. Към момента нямаме.

- То ги няма и при хартиеното гласувене.

- Хартиеното може да бъде опорочено на ниво избирателна комисия някъде. Това са дребномащабни изборни измами, които не са хубави. Разликата е, че електронното може да бъде компрометирано централно. И не говорим даже за възможността някой да хакне системата за броене на гласовете, защото това е много трудно. Дори 2015 г. при хакерските атаки бяха ударени сайтовете, но мрежата за броене на изборите остана незасегната. Но представете си един хибриден сценарий. Прави се хакерска атака, която е придружена от фалшиви новини, че е тотален пробив на изборния процес. И на ниво обществени възприятия гърмим. Ако голяма част от обществото е убедена, че изборният процес е пробит, то няма значение дали наистина е пробит. Това е тотална криза на държавата. А от гледна точка на нивата на заплаха съвсем спокойно може да се случи.

- А кога ще има поне машинно гласуване навсякъде? Трябваше да го има за президентските избори, но не го направихте.

- С машините се случва всеки път едно и също. Започва се прекалено късно с процеса за наемането им. И реално няма време за наемането им, за преминаването на одит от службите, за да се гарантира, че това, което гласоподавателят отбележи, ще бъде отчетено като резултат. Четох мотивите на предложението, което мина на първо четене в парламента, и според мен те са адекватни. Но ми харесва това, което е близо и да моите идеи, не всеки път да наемаме машини, а да ги произведем. Веднъж одитирани, ние няма да имаме рискове, че някой чрез тях ще влияе на резултатите от изборния процес. Освен това няма да има нужда от одитиране преди всеки вот, ако бъдат адекватно съхранени в защитени помещения. Сигурен съм, че имаме капацитета да си произведем сами такива мащини. Екип от БАН вече е работил по дизайна на такава машина.

- Построихте ли магистралата на знанието, която прокламира премиерът? Ефективни ли бяха мерките за връщането на децата в училище?

- За разлика от асфалтовите магистрали, строежът на магистралата на знанието не приключва. Мерките са ефективни, най-малкото в сравнение с всичко друго правено до момента. Не е правилно да се слага акцентът на това детето да се появи в клас, проблемът е след това то да бъде задържано. Защото има и вторично отпадане.

Реално става дума за битка срещу ценностите на родители, за които не е ценно детето им да учи. Масовият проблем не са децата, а родителите. Голяма част от тези рискови деца, които отпадат, не го правят, защото не искат да ходят на училище. Върху тях има натиск от семейството. Има случаи, когато детето иска да ходи на училище, но

семейството му е отредило

друга служба – да работи,

да проси и прочее

Имаме училища, в които има изградена баня, за да могат децата да седнат чисти и изкъпани в клас. Този процес изисква лидерство и на регионално ниво имаме доста такива лидери. Но ни трябва подкрепа и от хората. В крайна сметка, като видиш по време на учебни занятия дете, което е на улицата, нищо нередно няма да се позвъни в институцията, да се провери това дете трябва ли да е в клас, ако не е там, защо не е. Откакто и МВР се въвлече в този процес, инструментариумът се поразшири. Едно дете, което не е в клас, сега изглежда като дребен проблем, но след 10 години се материализира като един неграмотен човек. И шансовете му за реализация спадат драстично и тук държавата трябва да си върне загубените позиции.

- А как ще стане това? Вече има поколения потомствени бедни и бели цигани.

- Ние етнически профил не правим. За нас е важно дали детето е в клас. Ние имаме изтървани поколения. През тази учебна година между другото имаме няколко “деца” на 18-19 години, които са се записали сами да учат основно образование. Успоредно с това, което правим за децата, всички изтървани през прехода трябва да бъдат ограмотени в крачка. Но вижте колко е тъжно. В момента говорим за базова грамотност, трябва ли децата да ходят на училище. Радваме се, че отпадащите сме ги намалили за една година с процент. А другите държави говорят за дигитална трансформация, основният акцент са дигиталните умения. От средния курс децата трябва да излизат тотално дигитално грамотни, защото това вече ще е като способността да пишеш и да четеш.

На дигитално неграмотния

рязко се ограничават

шансовете

А в това време ние дебатираме изобщо за присъствието в клас. Трябва да си поставим по-високи цели. И дигиталната агенда да проникне в целия учебен процес – като съдържание, използване на повече технологии в обучението, самите дигитални умения. Това трябва да ни е целта. Казваме, че искаме да сме по-богати. Но по-богат е този, който произвежда по-скъпи продукти. Този, който прави евтини неща и ишлеме, няма как да забогатее. Икономика с висока добавена стойност се получава с образовани и квалифицирани хора, друг път няма. В противен случай няма да надраснем нивото си.

- Каква е логиката на вашата идея за промяна на конституцията в частта ѝ за образованието?

- Идеята е, че чл. 53 посочва, че образованието е право. И в това има възрожденска логика. Тук тънкият юридически момент е, че децата под 18 години от правна гледна точка са недееспособни и не е редно да им се вменяват задължения. Но моята гледна точка е друга. Неграмотен и необразован човек се интегрира трудно в обществото. И е редно да мислим как образованието от право да бъде преформулирано като задължение. В същия текст ал. 2 гласи, че училищното обучение е задължително до 16 години. Което има логика, но това означава, че някой до 16 години може да стои във втори или трети клас. И да излезе отново от образователната система неграмотен. Има държави, които коментират, задължително средно образование. Според мен минимумът, който трябва да коментираме е задължително основно образование. Естествено, само един такъв запис в конституцията не решава сам проблема. Тук най-същественият въпрос е, ако някой не изпълни конституционното си задължение да се образова, какви права могат да му бъдат ограничени. Естествено, не говорим за фундаментални права – да гласуваш, правото на здравеопазване не може да бъде ограничавано. Но и в момента

много права са

ограничени на база

образование

и очевидно разговорът трябва да бъде продължен, за да може държавата, докъдето е възможно, да осъществи натиск за всенародна просвета. Не можем да си позволим нито едно от сегашните деца да е неграмотно. Дори и някой да го коментира това като намеса на държавата там, където не ѝ е работа. Това ѝ е работата. Държавата е инструмент на обществото и ако обществото е решило, че трябва да постигнем тотална грамотност, държавата трябва да организира това.

- Има ли обаче достатъчно база държавата, за да осигури училище за всяко дете?

- Дори и сградите да не са в идеално състояние, а в последните години много от тях бяха модернизирани, много по-важно за образованието са учителите. И е много важна стъпка вдигането на учителските заплати, за да привлечем млади и амбициозни хора в конкуренция с другите работодатели.

- А така не привличате ли само с високата заплата всякакви хора да стават учители, няма ли да падне качеството?

- Когато говорим за по-високи заплати, успоредно с това върви и претенцията за по-високото качество на тези, които искат да ги вземат. Но учителската професия не трябва да е затворена общност, в която само професионалните педагози да се реализират. Съвременният свят е такъв, че има куп сфери, където един друг професионалист може да даде на децата адекватни умения. Ако искаме училището да подготвя за живота, хора от бизнеса, от администрацията трябва да преподават. Това не са педагози, но те имат важни умения. Никой не е казал, че те трябва да работят по 40 часа на седмица като преподаватели, но какво пречи за 2, 4 или 6 часа в горен гимназиален курс да се преподава. Какво пречи един журналист да преподава за политическата система? Със сигурност това, което ще разкаже на децата, ще е 10 пъти по-интересно от това, което ще разкаже класният ръководител. Един от големите дефицити на образованието ни е, че не дава добра гражданска грамотност. И излизат политически и институционално неграмотни хора, които дори не могат да са адекватно критични.

- Докато чакаме да ни одобрят средствата от ЕС за следващия програмен период, ние каква промяна в програмите готвим, за да е по-ефективно усвояването?

- България ще продължи да получава средства от ЕС, дори очаквам да са малко повече от сегашния период. Този период пост - 2020, ще е последният с такова щедро финансиране, и то не заради друго, а защото в периода до 2026-2027 г. страната ще е в друга категория. БВП, сравнен със средния за ЕС, ще е достигнал стойности от 60-70%, което би довело до редуциране на финансирането. Към момента сме на 50%. Най-важното обаче е какво се случва с тези пари. И тук има няколко много важни неща. Първо, по-голям синхрон между политиките от бюджета и тези през европейските пари. Несериозно е целите на тези политики да се различават, ние като държава можем да имаме едни цели. Имаме амбицията, включително чрез законова промяна, силно да намалим броя на стратегиите и плановете, които се пишат в администрацията. Второ, трябва да продължим част от старите приоритети. И в следващия програмен период ще инвестираме в нови пътища, железопътни линии, ще правим малка инфраструктура – детски градини, училища, кръгови, паркове и т.н., много сме далеч още от точката на насищане с инфраструктура. Но трябва да заложим и на нещо много ново и различно. Това е смяната на технологичното ниво на икономиката. Това е голямата тема. Ако разходите за труд растат всяка година, не е далеч моментът, в който тези производства в България, които залагат на ниската цена на труда, просто ще се изнесат към други, по-евтини дестинации. Нашият интерес е, докато този процес не е настъпил, работната сила и географски дори мястото да е заето от други производства. Които да дават по-скъпа продукция. Държавата не може да стои встрани, проблемът е как държавата да се намеси в този процес. Обсъждат се включително

директно субсидии

към фирмите, за да

минат на друго

технологично ниво

Мерки чрез университетите, за да може техните иновации бързо да стигат до пазара. Чрез научната инфраструктура. Но ние вече сме на фаза пипане на фините настройки, не трябва да си позволяваме да изкривяваме пазара и не трябва да си позволяваме да произвеждаме дефекти. Най-тежко ще е как съвместно да работят наследниците на програмите за конкурентоспособност и тази, която финансира образованието и науката. Те не е редно да са една програма, но трябва да работят заедно. Инвестициите като техпарковете, инкубаторите са ужасяващо скъпи и много рискови. И трябва да направим най-адекватните настройки. Защото това ще е върховият приоритет в европейското финансиране – приложна наукати комерсиализация на върховите научни постижения, иновации и повишаване на технологичното ниво на икономиката. При съфинансиране от 30% само оперативните ни програми ще бъдат на стойност 14 млрд. евро. Това е огромна сума и в следващата година и половина задачата е да организираме харченето на тези пари така, че да създадем най-много стойност. Не предвиждам някакви особено резки движение в броя програми и институциите. Защото системата работи и вече всеки си знае работата. Голямата тема е, като похарчим едно евро, това какъв ефект има върху икономиката. Защото правилно похарчено едно евро може да ни върне пет.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Колкото и да дадат на лекари и сестри, все ще е малко

    Добре е, че парите за медиците в болниците ще се разпределят по определена формула. Така според тази методика лекарите ще получават 2,2 пъти повече от санитарите. А и в най-малката българска болница медиците ще имат известна сигурност как ще се заплаща трудът им. Дотук обаче свършват добрите новини.
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в