Томчо Томов: 170 млн. лева губи бизнесът от болнични

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7216409 www.24chasa.bg
Томчо Томов СНИМКА: Надежда Гърбова

Всеки 3-и е неправомерно използван, най-много по празниците

40% са заради стрес. Лекари, учители, журналисти, юристи страдат от бърнаут, кръгът постоянно се разширява

Все повече млади IT специалисти се завръщат в България, защото могат да работят и от къщата на село. Държавата може да стимулира процеса, като поема разходите по пренасянето, казва Томчо Томов,ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК

- Г-н Томов, над 2 млн. българи са ползвали болнични за над 18 млн. дни. Какви се отразява това на бизнеса?

- Има два типа загуби. Едните са на Националния осигурителен институт и ситуацията с тези обезщетения надхвърля това, което НОИ предвижда в бюджета си. За 6 г.

изплатените суми

са се увеличили

с около 120% и

достигат половин

милиард лева

за миналата година. При работодателите също нарастват загубите, като стигат около 160-170 млн. лв.

- Има ли данни колко от тези болнични са фалшиви?

- Тенденцията е, че болничните се увеличават около празниците и почивните дни. По принцип около 30% от болничните са неправомерно използвани.

- Част от работодателите се оплакват, че служителите им излизат много често в болнични. Къде сме в Европа?

- Доближаваме се около средните стойности в ЕС като загуби от болнични. Но в България е много застрашителна тенденцията за нарастването на разходите за болнични. И без това бюджетът на НОИ е утежнен. Изплащането на 50% през първите 3 дни донякъде може да има ефект, но няма да реши проблема. Големият проблем е здравето на хората, преди всичко трябва да се подобри профилактиката и да се промени културата им. Трябва да се подобри и системата на здравеопазването като услуги и качество. Наблюденията са, че българите сме едни от най-често боледуващите в Европа. Факторите, които влияят за това, са обездвижването, прекомерната употреба на алкохол и цигари, но сред най-сериозните е стресът.

- Като споменахте стрес, все повече българи страдат от т.нар. бърнаут. Имате ли данни колко от болничните са заради професионално прегаряне?

- Това е епидемия в Европа. При тази форма на стрес човек вече е неспособен да изпълнява работата си. По принцип данните показват, че около 40% от болничните за временната нетрудоспособност са свързани със стрес.

- В кои професии има най-голям риск от прегаряне?

- Тези, които са свързани с общуване и с хора. Това са лекари, учители, служители в сферата на сигурността, юристи, журналисти, в системата на транспорта, където има много високо напрежение. Но през годините кръгът от професиите се разширява все повече.

- Как може да се излезе от ситуацията на прегаряне и работодателите могат ли да предпазят служителите си? Например чрез въвеждането на различни бонуси?

- Първо трябва да се намеси държавата и обществото. Ролята на държавата е по-скоро в превенцията, а при контрола на условията трябва да обърне внимание и на психологическите фактори.

Наблюдава се

влошаване на

взаимоотношенията

между

служителите

Има много фактори, които засилват прегарянето - организацията на работа, заплатата, натоварването, комуникативният климат, ценностите, връзката между нарастващите изисквания и личния капацитет на човека.

Около 40% от напускащите посочват като причина бърнаут. От една страна, има текучество на кадри, а от друга, хората са неспособни и ограничени в мотивацията си да изпълняват работата си, те се съмняват във възможностите си и се чувстват неспособни и така се стига до конфликт. Това също води до преки и косвени загуби за работодателите. За тях е изключително важно как да задържат хората възможно най-много.

- Как ще ги задържат?

- Огромен проблем е как да се намерят хората, но още по-голям е как да задържат служителите. Съвременните школи в управлението на човешките ресурси са свързани с управление на преживяванията на хората, средата, в която работят. Пазарът на труда е в такова състояние, че ние трябва да търсим нашите резерви. Навсякъде работната сила застарява, а на преден план излиза въпросът как максимално да се задържи една генерация на работното си място.

Българинът е

с нагласата да

се пенсионира

възможно

най-рано

Първата задача е да се задържат хората над 50 г., които са загубили част от физическия си капацитет. Трябва да се създаде такава работна среда и организация, които да компенсират възможностите им.

- Какви са начините за мотивиране?

- При по-възрастното поколение е възнаграждението и сигурността, при тях е много важно чувството, че са полезни. Освен това може да има допълнителни здравни осигуровки и обучения. Създаването на условия е важно и при младите хора. Особено при

новите поколения

- Y, Z, които

изключително

много държат

на средата,

общуването

и искат да бъдат чути. В тази посока също могат да се създадат условия за вътрешни мрежи на общуване, по-съвременно оборудване на работните места, както и различни стимули - гъвкаво работно време и дистанционна работа. Човек може да упражнява една професия 5-7 години. Тези хора трябва да се преквалифицират. В момента безработицата е под 5%, а в някои градове към 2% и почти е невъзможно да се намерят кадри.

- Има данни, че през следващите години ще са ни нужни над 500 хил. работници. Какви ще са те?

- Според наше проучване заедно с БАН в следващите 5 до 10 г. ще са необходими над 500 хил. специалисти. Не знам какви професии ще се появят в технологичните сектори през следващите 3-4 г. Образованието изобщо не е пригодено да бъде гъвкаво и да посрещне тези нови изисквания на пазара на труда. Дигиталните умения ще са неделима част от всяка професия, ако ще и за хигиенист да става дума. В информационните технологии професиите се менят с месеци, на преден план излизат интернет професиите, тези, които обработват големи бази от данни, и анализатори. Ще се търсят и служители за защита и криптиране и чистене на данни, специалисти по роботика, мехатроника, електроника. Тенденцията е да се обединяват различни науки и се изискват хибридни умения.

Ще има нужда

от хора в 3D

принтирането, което ще навлезе от медицината през хранително-вкусовата промишленост, в туризма и металургията. Нанотехнологиите навлизат в строителството и здравеопазването. В земеделието и екологията ще има много промени.

- Кои са професиите, нужни сега?

- Има криза за хора и дефицитът вече засяга и професии, за които се считаше, че има излишък на пазара - като счетоводители, мениджъри, административни специалисти. Остър е недостигът за специалисти със средна квалификация - продавачи, сервитьори, готвачи, електротехници, монтьори и машинни оператори, шофьори, строителни работници, шивачи и др. Освен това се търсят компютърни дизайнери, IT, инженери. В земеделието също се търсят хора, даже

животновъди

ще започнем

да внасяме

Вносът на кадри от чужбина не е решение на проблема. Трябва да се търсят резервите в хората над 50 г., да надзърнем в малцинствата, поколенческите безработни, които разчитат на помощи. Да се помисли дали да се дават помощи за стоене или при активност и създаване на работни места. Хората с увреждания също са потенциал, но държавата не трябва да задължава работодателите да се справят с този проблем.

Ние сме единствената страна, която няма програма за връщане на младите от чужбина. Наблюдава се тенденция младите IT специалисти да се връщат, защото светът е глобален и те могат да работят и от къщата на село. Стимулите за връщане на българите от чужбина може да са поемане разходите по връщането и настаняването, създаване на условия и най-вече облекчаване на процедурите за започване на иновативен бизнес.

- Над 167 хил. са младите, които нито работят, нито учат. Как може да се реши този проблем?

- Това са юнаци, които

смятат, че при

живи родители

е глупост да се

работи

Там трябва да се търсят по-ясно мотивиращи мерки - когато работиш, да имаш право на нещо, а когато не работиш, да има тежести. Трябва да се вкарат в пазара на труда, но да се осмислиживотът им. Защото безпътицата и проблемът с ценностите са много сериозни в част от младото поколение. У нас през последните години заплатите са се увеличили със 75%, проблемът е какво си завършил и каква квалификация имаш. С тези хора трябва да се работи, трябва да има трудови терапевти. Трудът вече не е ценност.

ВИЗИТКА: 

Ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК

l Завършил е психология в СУ “Св. Климент Охридски” и икономика и управление на нематериалната сфера в УНСС

l Притежава сертификат за “Професионален мениджър MBAФ от Open University, Великобритания

l Има богат преподавателски и научен опит

l Специализирал е в Дания, Израел, Франция.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Мерките срещу чумата по свинете не са прекалени

    Забрана за фермерски пазари, отстрел на животни, умъртвяване на здрави прасета, дезинфекционни пунктове. Вероятно за някои тези мерки срещу африканската чума по свинете изглеждат прекалени. Но не са и причината е съвсем ясна - срещу заболяването лек няма. Единственият начин да се пресече е да се убиват животни, колкото и нехуманно да звучи.
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в