Емил Хърсев: Независими анализатори не очакват кризата да дойде през 2019 г.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7221427 www.24chasa.bg

“Пророците на кризата” търгуват със страха на финансовите пазари.

- Ще растат лихвите по кредитите, следвани от тези по депозитите.

- През 2019 г. ще “получим дата” за присъединяване към ERM II.

- Провалят се “чудеса” като криптовалутите, не очаквайте ръстът на златото да продължи

1. Задава ли се нова икономическа криза - за Европа и за България?

Такава е природата на икономическия цикъл, че щом бъдат преодолени последствията от поредната икономическа криза, на хоризонта вече се задава следваща криза. Така че криза винаги се задава. Има отделна икономическа специалност, която следи кризисните симптоми за ранно предупреждение. Има и многолюдна група икономисти, “пророците на кризата”, за които да предричат кризи – локални, регионални и глобални, - стана занаят. Колкото по-голям страх обземе финансовите пазари, с толкова по-голям отбив се търгуват старите дългове, т.е. толкова по-големи печалби извлича финансовата “индустрия на страха”. Но независимите анализатори и банките не очакват кризата да настъпи през 2019 г., напротив, на фона на изключително благоприятните прогнози за икономическото развитие на САЩ и умерения оптимизъм, че – макар и с по-ниски темпове, - през 2019 и 2020 г. ще продължи растежът в рамките на Европейския съюз и в частност в еврозоната. Тази прогноза се основава на предпоставката, че ще се запазят неизменни външните параметри на стопанската среда.

2. 2019 - по-добра или по-лоша за портфейла?

Всичко зависи от това, за чий портфейл сме загрижени. Когато лихвите растат, това е добра новина за портфейла на спестителя, но допълнителен разход от джоба на кредитополучателя. Ръстът на лихвите е традиционно лоша новина и за акционерите, онези, в чиито инвеститорски портфейли преобладават вложения в акции на борсово търгувани корпорации. Както за пореден път показа предколедната търговия на борсите: когато лихвите се качват, курсовете на акциите падат. Това беше причината за разразилия се скандал между президента на САЩ и шефовете на централната банка – държавните банкери бяха заплашени включително с уволнение,

ако не спрат

покачването на

лихвите

Пазарът повярва, че лихвите ще бъдат озаптени, та още в първия работен ден след Коледа видяхме рекорден скок на акциите на борсите в САЩ.

Еврозоната и България, чиято валута е привързана към еврото, остават настрана от тези процеси. ЕЦБ изчаква и вероятно няма да промени политиката на реално отрицателни лихви и през 2019 г. (нищо, че тръби обратното). Търсенето на кредит расте, особено видимо в периферията на ЕС. За българите, за които инвестиционните инструменти се изчерпват с банковите депозити, това е добра новина – макар и по-бавно от лихвите по кредитите, през 2019 г. у нас бавно ще растат и лихвите по депозитите.

3. Икономиката ще расте ли и с колко?

Да, икономиката ще продължи да расте, макар да очакваме темповете на растеж да спадат. Според прогнозите на Международния валутен фонд (които никога не се сбъдват, въпреки че се актуализират няколко пъти в годината) световната икономика ще расте наполовина по-бавно, отколкото през 2018 г. Ако за отиващата си година очакваме 4% ръст на световната икономика, през новата 2019 г. светът най-вероятно ще произведе с 2% повече брутен продукт. Това означава, че някои страни ще запазят досегашния си ръст от 4-6%, но други ще влязат в рецесия. В рецесия ще изпратят 2018 г. страните в юга на ЕС. За България очаквам и догодина да се запази досегашният

умерен, но трайно

устойчив ръст между

3 и 4% от БВП

4. Колко ще е инфлацията?

Дори в страните от еврозоната, които имат единна валута и парична политика, инфлацията е твърде различна. Да се предвиди инфлацията, не е прогнозиране, а по-скоро работа за гадатели. За страна като България, в която инфлацията през десетилетията с валутен борд е преимуществено вносна (расте при увеличаване на цените на вносните стоки, предимно енергоносителите), можем да очакваме умерен ръст на цените в рамките до 2% годишно. Това съвпада с прогнозата за средната инфлация в еврозоната. Много по-важен е изводът, че в еврозоната, както и в България е трайно преодоляна дефлацията – процес много по-опасен от инфлацията, който се счита за една от основните движещи сили на депресията. След десетилетието на депресия прогнозите за умерена инфлация в еврозоната е по-скоро добра новина за Евросъюза.

5. Къде ще е изгодно да се инвестира?

Както няма универсална рецепта за лекарство, така не може да има единствено инвестиционно предложение. В какво да се инвестира, зависи първо от размера на инвестиционния портфейл и целите на инвеститора – дали става въпрос за краткосрочно управление на временно свободни средства, чието крайно предназначение е (съ)финансирането на собствени инвестиционни проекти, или пък за пенсионен фонд, чийто хоризонт е дългосрочен.

Много по-лесен е изводът в какво да не инвестираме: очевиден за всички е провалът на всички предизвестени “чудеса”, например инвестициите в криптовалути (биткойн, етериум, рипъл, лайткеш и още около 2000 други). Свърши ерата на мълниеносното забогатяване при първоначално публично предлагане на “финтех” компании. Страхът, насаждан от пророците на кризата

през последните месец-два,

отново вдигна курса

на златото

На онези, които очакват този ръст да продължи, ще напомня, че златото все пак ще изпрати 2018 г. с поне 10% спад след 10% ръст през 2017 г. и 20% спад през 2016 г. Принципът е: инвестирай в проекти, които можеш да контролираш. 2019 г. няма да е добра за пасивните инвеститори, както и отиващата си 2018 г.

6. Ще продължи ли ръстът на кредитирането? Или ще расте лихвата?

И двете. Кредитираното ще расте, това ще е причината да растат и лихвите – първо по кредитите, ще ги следват по-бавно лихвите по депозитите. В България ще продължи да се проявява “оранжерийният ефект” на изолирания, периферен пазар – макар че в Европейския съюз отчитат свръхпредлагане на инвестиционен ресурс във всичките му форми, европейските банки се въздържат от разширяване на кредитите в развиващите се икономики в ЕС. И през 2019 г. българските банки ще се конкурират предимно за местния финансов ресурс и ще разширяват кредитирането предпазливо и при досегашните прекомерни изисквания към предоставяното обезпечение. Изобщо – не очаквайте чудеса.

7. Ще влезем ли в чакалнята на еврозоната?

Ние сме в “чакалня” за еврозоната, откак се присъединихме към Европейския съюз. Сега сме на прага на формално включване в т.нар. валутно-курсов механизъм ERM II. Формален акт, защото този “механизъм” съществени мерки не предвижда. Но както при други проекти за присъединяване към важни съвместни системи на ЕС като шенгенския механизъм, влизането на България в еврозоната се сблъсква с необосновани, често дори неназовани опасения на страните членки и органите на ЕС – със страха да не се повторят “грешки” на прибързано разширяване. Като такива грешки управляващият ЕС западен консенсус отчита включването на Кипър, Гърция и Италия в еврозоната. За “спасяване” на Кипър и Гърция бяха вложени стотици милиарди евро, а въпреки оптимистичния тон на отчетите все още не е сигурно устойчиво ли е “спасението”, или ще се наложи страните кредитори и ЕЦБ да преглътнат още загуби. Никой не се наема да изчисли възможно ли е изобщо и колко ще струва подобно “спасяване” на Италия. Еврогрупата е заета да ни убеждава, че никоя страна в еврозоната няма съществени финансови проблеми – но с разширяването трябва да се внимава. Така че пътят на България към еврозоната ще е бавен, макар и не особено мъчителен. Очаквам, че през 2019 г. ще “получим дата” за присъединяване към ERM II. Най-вероятно от 1 януари 2020 г. Включването ни в самата еврозона ще бъде отлагано с всякакви средства и аргументи и най-вероятно ще стане изведнъж, за няколко месеца, ако надделее здравият разум и бъде приета програмата за развитие на икономическата интеграция, която изисква всички страни в ЕС да участват в еврозоната, да имат общ банков надзор и съвместен механизъм за защита на влоговете.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защита на Магурата - ето как!

    Гръмналият скандал с надписа “Ради, Павчо, 2019, Антов” близо до праисторическите скални рисунки в Магурата само напомня, че трябват спешни и адекватни мерки за опазването на пещерата. Нямало повредени рисунки, успокояват ни факторите от Белоградчик, които носят отговорност. Добре, но въобще няма място за каквато и да било дискусия - никой не
  • Коментар на седмицата №2: А мъжът от екипа на Кобрата не беше ли унизен от Джени Суши

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 112 хил. прочитания. Защо репортерката с нищо не показа, че целувката на Кубрат ѝ е неприятна, а дори му благодари АТЛЕТИЧЕСКАТА комисия на щата Калифорния, която се намира в Лос Анджелис, отне до 23 септември лиценза на боксьора Кубрат Пулев