Така се случва, когато приятели стават врагове, Европа се лута, а Китай тихо напредва
Тръмп срещу света. Путин срещу Eвропа. Северна Корея срещу всички. Реакционери срещу либерали. Глобалисти срещу националисти. Така светът навлиза в навлиза в 2019-а след година на дълбокото разделение.
Пластовете на глобалната политика продължават да се разместват, довчерашни съюзници днес са врагове, а враговете си сътрудничат. САЩ се оттеглят от ролята си на световен полицай и я заменят с икономическата палка, състояща се от санкции и мита. Русия сбъдва мечтите си да е отново военна сила на световната сцена, макар и предимно по телевизията. Европа все още не може да намери пътя си. В Близкия изток войната продължи, Турция се превръща в авторитарна президентска държава, Бразилия се оказа колос на глинени крака, а Индия така и не зае мястото на глобален лидер. Само Китай напредва със сигурни стъпки и
без много шум
се превръща в
незаобиколим
фактор
Надежда миналата година дойде изненадващо точно от Доналд Тръмп. Той се срещна със севернокорейския лидер Ким Чен Ун. В края на 2018-а обаче се оказа, че този разговор е довел до задънена улица. Пхенян отново плаши с ядрената си програма, а САЩ категорично отказват да свалят санкциите срещу страната. Докъде ще стигне Пхенян, не е ясно, но според различни анализатори в страната отново има проблем с доставката на храни и може да се стигне до глад като преди 20 г., когато около 2 милиона души загинаха от недохранване по данни на “Амнести интернешънъл”.
Демонстрации на военна мощ в севернокорейски стил проведе Русия. Преди седмици Владимир Путин обяви за успешен теста на оръжие от ново поколение – свръхзвуковата ракета може да поразява цели във всяка точка на света и достига и САЩ, обявиха руски експерти. Путин заяви, че ракетите не може да бъдат неутрализирани от противоракетен щит и служат за запазване на световния мир. Дали наистина руснаците имат такава ракета, породи съмнения сред специалисти.
“Ако Русия наистина може да произвежда интерконтинентални свръхзвукови ракети с ядрен двигател, то това би било
технологична
революция,
равна на тази на
създаването
на интернет
С парите за нея биха могли да се изхранят всички руснаци през следващите 30 г.”, коментира руският военен експерт Александър Голц. Със сигурност се знае обаче, че дори и да не са стигнали до такъв етап, руснаците влагат много пари и усилия в развитието на нови оръжия, като част от тях се тестват в Сирия. Последно това са били новите бойни самолети Су-57. Спекулира се, че именно това е причината Путин да не може да осъществи обявяваното неколкократно вече оттегляне на руски войски от Сирия. Смята се, че има конфликт между него и военните по този въпрос.
Вместо Русия САЩ обявиха, че изтеглят войските си от Сирия. Тръмп за пореден път изненада световната общност.
Дали наистина ще прекрати американското участие в Сирия обаче все още не е ясно. Първоначално той обеща в туитър това да стане в рамките на няколко месеца. След разговори с републиканците обаче се прокрадват съмнения, че това наистина ще стане толкова бързо.
От изтеглянето на САЩ в Сирия ще спечелят Русия, Иран и Турция. Особено засилването на позициите на Иран там е кошмар за най-верния съзник на Тръмп – Израел.
Разделението между САЩ и ЕС продължи най-вече на икономическия фронт. Американците и европейците така и
не намериха
изход от
търговската
си война
След инфарктните преговори, на които Жан-Клод Юнкер успя да постигне нещо като сделка, търговският конфликт бе отложен, но не и решен.
Все по-належаща се видя, че е идеята за европейска армия, след като Тръмп многократно поиска всички да плащат договорените 2% от своя БВП за пакта, като успоредно обяви, че САЩ вече няма да носят основната тежест на мисиите зад граница.
ЕС цяла година бе изправен пред кризи, които не са вътрешно предизвикани. Брекзит, Украйна, Сирия, разтърсването на световния ред от Тръмп. Френският президент Еманюел Макрон очакваше Берлин и Париж да се обединят около идеите му за реформи в ЕС и да изведат общността по нов път. Меркел охлади надеждите му и не откликна на повечето предложения. На всичкото отгоре тя обяви постепенното си оттегляне от политиката.
Движението “Жълти жилетки” във Франция постепенно се превърна в масов бунт срещу обедняването на средната класа.
В очакване на
съдбовните
за пътя на ЕС
европейски
избори
през май тази година партиите в Евросъюза се отказаха да следват общи линии, които биха застрашили победата им.
Не бе постигнато споразумение между членките за ново Дъблинско споразумение, с което да се начертае нова обща миграционнна политика.
Засега от нов наплив на хора от Близкия изток защита е само споразумението с Турция. Но превръщането на президента Ердоган в диктатор поставя преговорите с него също под въпрос.
Бежански поток се отправи и към САЩ. В отговор Тръмп затегна максимално мерките за сигурност и приема на бежанци и настоя да продължи строежът на стена по границата с Мексико.
Голямата въпросителна продължава да е Брекзит. През 2019 г. отново сме там, където бяхме през 2018-а – никой не знае по какъв начин Великобритания ще напусне ЕС.
Всички тези събития предвещават една още по-неспокойна и хаотична 2019-а.
БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА
България, която бе председател на Евросъвета, успя впрочем да запише поне един от малкото успехи в Европа през 2018 г. – върна темата за членството на Западните Балкани в ЕС отново на масата за преговори и спомогна за решаването на конфликта между Гърция и Македония.