В това трудно и болно време не трябва да забравяме миналото, но да помним само хубавото
И както строим пътища и учим нови песни, така и самите ние трябва да се обновяваме
- Валя, твоята песен “Излел е Делю хайдутин” напусна пределите на Слънчевата система. Представяш ли си, ако след години я чуят извънземни?
- Ако решат да ме повикат извънземните, и там ще отида да я изпея, но с уговорката да ме върнат обратно на Земята -
да си се прибера
в Родопите
Песента е хубава, сигурно няма да ги смути. Родопската песен няма синор, няма край. Имам смелостта да отида и там, при извънземните, въпреки годините ми. Само да ме върнат, че имам внуци, деца, приятели и искам да си ги виждам.
За тази песен има нещо важно, което искам да се знае. Бях научила песента от плоча на Надежда Хвойнева. Питам я в София: “Наде, прощавай, позволяваш ли ми да ти пея песента?”. Тя каза, че иска да я пея, защото ще я научат много хора по този начин.
Отидох после на един концерт в Златоград и една баба след това ми каза, че не я пея по “златоградски”. А песента е златоградска. Каза ми къде има високи тонове и къде да акцентирам. Промених я и я изпълних по неин модел. Залъка ми подаде тази баба.
- Навършваш 77 години, близо 60 от тях на сцена. Как от висотата на тези години виждаш живота, на какво те научи?
- Че човек, докато си отиде от този свят, не може да се пребори с всичко и не може да научи всичко. Има стара поговорка: “Човек се учи и ненаучен си отива”. Песента за мен е била и хлябът, и семейството, и животът. Израснала съм в махала от 5 къщи.
Пеех нявсякъде.
Майка ме укоряваше,
че мълча само когато спя
Моят учител Петър Бечев в Арда е първият, който ми подаде ръка, затова ще го наричам моя учител, докато си отида от тоя свят.
Когато бях в първи клас, правихме програма и трябваше за първи път да изляза на сцената да изпея една песен. Като видях публиката, избягах от сцената. И той ме пита: “Защо бягаш?”. Казвам му: “Виж колко люде ме гледат.” Тогава той ми заръча да пея и на хората, не само на ливадите. Изведе ме за ръката и запях, докато го бях стиснала здраво. След това видях, че го няма.
Докато съм пяла, той ме е пуснал и е слязъл от сцената. И изпях не една, а три песни. Като излязох, учителят ме хвана за главата, целуна ме и каза: “Виждаш ли, с твоята песен прозорците се отвориха.”
Заради песните и работата ми често не съм била при семейството си, но всички ме разбираха и подкрепяха. Съпругът ми почина преди 15 години, той никога не ме е спирал, никога не ми е пречил в работата.
Със свекървата една лоша дума не сме си казали. Трите деца се родиха едно подир друго, а всички помагаха в отглеждането им. Аз
не спрях и когато
бях бременна,
и когато децата
ми бяха бебета
Носех ги на репетиции и концерти и израснаха сред песните. По хотелите съм ги повивала и къпала.
- С такава дълга кариера идвало ли ти е да се откажеш от песента и сцената?
- Никога! Докато имам поне малко сила в мен, ще пея. Дойде време и да нямам този глас, защото направих тежка операция на гуша, но имам Божията сила. Майка ми е покойница. Баща ми е убит през 1944 г. на фронта, аз съм била на 2 години, по принуда майка се жени за втори мъж. Но мисля, че двамата ми помагат от небето.
5 деца бяхме. В това трудно и болно време не трябва да забравяме миналото. Но трябва да се помни само хубавото. Да влизаме в нови пътища. И както строим пътища и учим нови песни, така и самите ние трябва да се обновяваме. Но не бива да забравяме откъде сме тръгнали.
Имах прекрасни колеги
Носех децата си на репетиции и концерти и израснаха сред песните и с помощта на колегите в ансамбъл “Родопа”. Няма да забравя един концерт в Дома на армията в София. Бях бременна със сина ми, а коремът ми беше огромен. Бяхме 25 певици хор и за да ми е равен коремът с колежките, ме накараха да стоя една стъпка назад. Изпях няколко песни, но накрая бай Георги Мусорлиев, с когото дълго работих, засвири една песен общо, за да има защо да стоят на сцената останалите.
Поклона го направихме също общо, за да не стърчи коремът. На 1 юли се прибрахме от София и на 2 юли родих сина си - 4,8 кг. Мъжът ми беше тогава още войник, защото го бяха отложили заради заболяване две години.
- Какво всъщност определи живота ти - вътрешна страст, човек, ситуация?
- От една страна, семейството и малката махала, в която всяка вечер имаше седенки и пеехме.
Родопчани пеят и
от зор, и от радост
Майка ми също пееше, но казваше, че приличам на баща си, защото той пеел много хубаво и свирел на кавал. Аз не го помня, била съм малка, когато са го убили. Когато майка се омъжила за друг човек, му изгоряла къщата. Спали сме на пода върху козяк, а колибата бе покрита със слама.
Когато вече трябваше да дойда в Смолян, майка беше много против - от махалата да отида в града. Притеснявала се е много жената. По онова време кой пуска женско дете да отиде някъде? Лоша приказка каза тогава. Но простено да ѝ е.
Дори я излъгах, че идвам на дело в Смолян, а то бе да се явя на конкурс в ансамбъл “Родопа”. След това песента ме обсеби.
- С какво не си правила компромис?
- Със съвестта си и чувството, че си тежа на мястото. Имала съм предложения да остана да пея в Лос Анджелис и Канада, но никога не съм се изкушила да ги приема. Защото камъкът си тежи на мястото.
Ако една вода
се разлее,
тя губи
силата си
Не съм правила компромис и с амбицията си от млада да бъда стилова родопска певица. В ансамбъла съм пяла и песни от други фолклорни области, все са били хубави. Никога през живота си не съм изпяла пошла песен.
Самостоятелно като солистка аз съм пяла песни от моето село, от моя си край. Когато облека родопската носия, искам да ми е хубаво и прилично. Пея си това, което ми е дадено от Бога. Защото усещаш някаква сила и път, който те води.
- Тази година ще има отново събор на Рожен. Традиция е да го откриваш, но последния път се изказа много критично към провеждането му като комерсиално събитие. Ще откриеш ли отново и този Роженски събор?
- Никога, докато съм жива, аз няма да се откажа да пея на Рожен. Аз съм тръгнала от сцените там преди 58 години. Рожен е дух, чист фолклор, родова среща, а не е бира-скара и търговия.
Той е символ, там България е била разделена и мисията му е да обединява хората, а не да ги разединява. Това събитие през годините е било правено от родопчани. Държа да си го правим пак родопчани, а всички могат да дойдат да ни видят. Не искам да е комерсиално и политическо събитие.
Ние, българите, не
сипваме на другите, ние
само искаме, голямата
алчност, завист избива,
доста видима. Виж в чинията какво си сложил на другите и тогава искай. Уважавай другия. Уважавай традициите му.
Вижте образованието накъде върви, сложили телефоните на главите си и скоро няма да могат и да се подписват. А трябва да ги учим да четат книги и да вършат нещо за родината. Учена будала ще ни управлява в бъдеще, учена будала от телефон. Трябва всеки да си мине през ченгелчетата, буквичките, книгите.
Тогава ще е и учен, и ще уважава традициите. Не всичко е пари.
- Често излизаш на сцена с млади певици. Виждаш ли сред тях свои наследници?
- Насила на никого не може да му вкараш. Можеш да влагаш като моя учител, да му помогнеш с малката частица, ако има почва.
Но всичко идва от дома, от семейството, как се възпитават децата. Там е почвата. Радвам се на млади хора, които оценяват родината си и фолклора си. Те ти дават силата и куража. Има млади момичета, които могат да ме наследят. Покойният Младен Койнаров възпита такива деца. Колежки имам, които учат такива деца, но всичко идва първо от вкъщи.
Излезе ли през вратата - не можеш да го командваш, затова вкъщи трябва да се формира, с човешко обяснение, да попие детето, да размисли, да го усети. Българите сме твърд народ и трябва да възпитаваме и да даваме на младите, защото не го ли дадем на по-младите, вината е наша.
- Народът те обича, стана символ за българщината.
- Има неща, които са вдълбани дълбоко в душата ми. Сега ми е достатъчна обичта на хората и мога да кажа, че я имам. Когато ги видя усмихнати, когато ми кажат “мила Валя” или “нашата Валя”, ми стоплят сърцето.
Но има и хора, които се гаврят: “Какво е Валя, тя вече не може!”
Колкото мога, ще давам
Не е това, което съм могла преди. Но аз си обичам семейството, хората, родината.
И за какво са ми на стената тези награди - те мълчат. Когато видиш хората, е друго.
- Вярваш ли в хората? Много от нашите певци се разочароват с времето.
- Има много лицемерни хора - и сред приятели, но човек не бива да губи вяра, че има приятели и хора, които ти помагат.
Един дядо веднъж ме среща и ми вика, където ходя, да си строя къщичка. Викам, че навсякъде ли да строя по света? Не, вика, дъще, истински приятели да имаш навсякъде, това да строиш.
Много съм благодарна на мои колеги и приятели, като ми кажат, че греша. Трябва да преработиш през главата, да видиш дали си прав ти, или той е прав. Но е важно да ти казват истината с обич. Има ли един човек да ти попречи, то ти действа в главата отрицателно.
Аз съм пример как,
когато един път ти се
помогне, тръгваш напред
Аз съм слухар, не съм завършила музикално училище, но с помощта на колегите си през годините се образовах.
В ансамбъла, като общуваш с други певци, музиканти, чуваш идеи, започваш да живееш с това.Тръгнала съм да пея с Атанас Капитанов, един добър ръководител и в ансамбъла, и в читалището “Кирил Маджаров” в Смолян, в академичен хор през 1957 г.
Пътувала съм с него в Пловдив, Кърджали и без съпровод съм пяла. Всички в този хор ме носеха на ръце като малко бебе, радваха ми се, казваха, че ще израсна, ще пея много.
Няма да забравя, че почувствах тогава сила и кураж от тези хора. Като дойдох в ансамбъла и усетих, че давам нещо от себе си. Ако не са ми били добрите приятели, семейството, колегите, нямаше да успея.
Визитка
Валя Балканска е родена на 8 януари 1942 г. в махала Лъгът, недалеч от смолянското село Арда. През 1960 г. започва работа в ансамбъл “Родопа”. В 58-годишната си кариера на сцената има над 2000 концерта у нас и в чужбина.
Най-известното изпълнение “Излел е Делю хайдутин” е избрано между хиляди песни от цял свят, за да полети на борда на космическия апарат “Вояджър”. В кариерата си има над 20 златни медала и международни награди. Носител е на орден “Стара планина”, има звездна плоча в българската Алея на славата.
След участие в първата олимпиада по изкуствата в Лос Анджелис е обявена за най-българската певица и ЮНЕСКО я обявява за “Гражданин на планетата”.