Изборите за Европейски парламент са по-важни от всички досега
След три месеца и половина България влиза в гореща предизборна кампания - за новите депутати в Европарламента.
Политическата прогноза е, че този път интересът към гласуването за общността ще е много по-голям от всички досега. По две причини. За последните 1-2 години българинът вече разпознава не само Ангела Меркел, но и Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск и Манфред Вебер. И без да се задълбочава действително в детайлите, знае, че Европа е изправена пред най-голямата криза от доброволното си събиране в наднационален съюз през 1992 г., според някои - дори отпреди 40 г. по-рано, когато част от днешния ЕС създава първоосновата като Европейска общност за въглища и стомана. Мигрантската вълна разтресе дори най-стабилните държави - ядра на общостта.
И второ, някои анализатори вещаят, че ако ГЕРБ и партньорите му, включително потенциални, тоест патриотите и бившите реформатори, не вземат повече от БСП и ДПС, плюс всички техни възможни съюзници в бъдещ парламент, правителството пада.
През 2014 г. активността на евровота бе едва 35% - с 13 на сто по-ниска от провелите се след това парламентарни избори. Но без първите нямаше да си тръгне кабинетът “Орешарски”. Защото на евровота подкрепящите го БСП и ДПС получиха общо 8 депутати, а опозицията ги победи с аритметиката ГЕРБ (6), ББЦ (2) и РБ (1). Което пък даде основание на тогавашния лидер на ДПС Лютви Местан да дръпне килимчето и да удари изненадващ шут на Сергей Станишев.
Истината е, че премиерът Бойко Борисов не е казвал, че ще дава оставка, ако не победи опозицията на евровота. Но от друга страна, и той, и Цветан Цветанов многократно заявяват, че на изборите през май ще се види българите на кого вярват. Така че гласуването наистина ще е нещо като междинен вот на доверие към правителството насред мандата.
Което със сигурност ще вдигне интереса на избирателите към вота, независимо че е за представители на Европа. Гласувайки за 17-те български членове на Европарламента, всъщност едната част от избирателите ще декларират, че искат ГЕРБ да си изкара мандата, а друга ще вдигне червен картон на управляващата партия.
При тази емоционална дилема всичко опира до мобилизация и дисциплина.
И ето тук се спотайва риск - в календара. Около 24 май българинът неизменно отскача на първата за годината блицпочивка - я в Гърция, я към друга топла дестинация. (Тук не включвам тънката прослойка, наречена VIP класа, която целогодишно се плацика из топлите басейни на планетата.)
А и е доказано, че десният избирател, освен че има повече пари за една мини ваканция, е малко (или повече) над нещата: “Ако не гласувам аз, ще гласуват другите от клуба, ама дай аз да отскоча да си почина. Блъскам като луд/а цяла година! Един-два гласа няма да променят нищо...”
Което е идеално за БСП и за ДПС - все партии с дисциплина сред електората. Особено втората, с оглед на сегашната незавидна поне отвън ситуация в соццентралата. Като споменах ДПС, та се сетих за 100-те хиляди гласа, до които стигна ДОСТ на Местан. Макар и партията му вече да се разпада, ще се влеят ли те обратно към формацията - майка? Защото, както и да го гледаме, тези 100 000 гласа са си, ако не цял, то едно 2/3 евродепутатски мандат.
Разбира се, насред хора, вещаещ, че кабинетът пада, ако на евровота ГЕРБ не закове поредната си изборна победа, има и гласове, които шумно акламират обратното. Ето какво каза пред “24 часа” народният представител и бивш конституционен съдия Георги Марков: “Съветът ми е премиерът Борисов да заяви ясно, че, както и да свършат евроизборите, той има вот да изкара пълния си мандат. Има и много стабилно парламентарно мнозинство от над 130 депутати. Аз пак прочетох изрично конституцията. Никъде в нея не пише, че 4-годишният мандат на парламента и излъченото от него правителство - еманация на мнозинството в парламента, трябва да прекъсне мандата си поради това, че в промеждутъка на 4-те години са проведени някакви други избори, чийто резултат е по-различен от този на парламентарните.”
Марков напомни, че на евроизборите активността е винаги ниска и от тази гледна точка те не могат да бъдат критерий за нагласи в обществото спрямо парламентарните.
В типичния си стил той се възмути: “По тази логика Румен Радев не трябва вече да стои президент, след като след избирането му ГЕРБ победи на вота. Това ми напомня на “три корни - дузпа” - дай тогава, който загуби 3 поредни вота, въобще да не участва на избори повече.”
Понеже футболът не е най-силната ми страна, аз чисто прагматично ще напомня ползата, която донесе дотук на България членството ѝ в общността - страната ни получава 4 пъти и половина повече, отколкото внася. Това е договорено от евродепутата на ГЕРБ Андрей Новаков и за новата година. България е една от страните, които получават най-много от бюджета на общността, включително заради това, че е стабилна и спазва правилата от Маастрихт.
Така че да се бойкотират изборите - ей така, от инат, звучи вече не просто изтъркано, а твърде глупаво. Да се гласува, е вече секси. Бунтарският период, в който всеки се хвалеше, че не е упражнил това право, мина. Да се пъчиш вече, че не си го направил, за да “накажеш” (интересно как?!) “и тия, и ония”, категорично се изтърка дори на село в хоремага. Затова нека пък ние изненадаме политическата класа - родна и общностна, като гласуваме. Избор има. Особено ако водещите партии разнообразят утвърдените политици и овкусят леко втръсналите си слогани с привлекателни и нови за политиката, но вече популярни и харесвани лица.
Защото, както казах - и това e аксиома, изборите са емоция.