Решаващата битка за джоба и икономиката ни: 3 външни и 3 вътрешни тренда

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7234341 www.24chasa.bg

* И местните избори ще окажат влияние

* България на четвърто място в Европа

по най-висок реален растеж на потреблението

* Защо влизане на България в Шенген и ERM 2 е ключово

Докато всички празнуваха новата година, на 1 януари 2019 година Европейската централна банка прекрати покупките на ценни книжа, чрез които вля над два и половина трилиона евро в европейската икономика. Така беше спряна четиригодишна програма за количествени улеснения, която осигуряваше всеки месец десетки милиарди ликвидност. В голяма степен

точно заради тази

програма лихвите

днес са рекордно

ниски -

включително и в България

С вливането на тази ликвидност беше потушена и кризата в еврозоната, като дори най-задлъжнелите страни намалиха лихвите по дълга си и нямаха проблем с обслужването и рефинансирането на дълга.

Следващата стъпка на ЕЦБ вероятно ще бъде вдигане на лихвените проценти – макар че това може би ще се случи едва в края на годината. Тогава ще бъде назначен и нов управител на Европейската централна банка и ако той е по-консервативно настроен, вдигането на лихвите ще е неизбежно.

Във всеки случай 2019 г. вероятно ще е преломна за монетарната политика –

вижда се краят

на лесните пари

и нисколихвените кредити.

Промяната няма да стане рязко, но лека-полека ще се усеща през следващите няколко години. Ще се усети и в България, макар и с известно закъснение. По-затегнатата монетарна политика вероятно ще забави икономическия растеж в Европа, а оттам ще се пренесе и към България. Да не говорим, че някои свръхзадлъжнели страни могат отново да изпаднат в криза.

Но това не е най-големият риск, защото през март ще се случи БРЕКЗИТ – Великобритания ще напусне Европейския съюз, при това все по-големи са рисковете това излизане да стане неорганизирано и без споразумение между двете страни. Великобритания и ЕС са едни от най-големите световни икономики, при това силно интегрирани помежду си – и едно неуправляемо разделяне ще повлияе негативно и на двете страни, както и на бизнеса, и на гражданите. Всякакви ежедневни неща -

от търговия до

полети и

пътувания - ще

бъдат нарушени Без съмнение този риск вече влияе на икономиката и инвестициите в цяла Европа, а когато се реализира, ефектът няма да е безобиден и ще повлияе негативно на икономическия растеж (а някои по-близки до Великобритания страни може дори да се приближат до рецесия).

Но дори и това

не е най-

големият риск,

защото има и геополитически фактори

Търговската война между САЩ и Китай продължава – въпреки че ескалацията временно е отложена, за да се проведат преговори между двете страни. Все още остава и заплахата на президента Доналд Тръмп да наложи мита върху Европа (особено върху износа на автомобили) и да започне втора търговска война. Има преговори между САЩ и ЕС, но докато те не доведат до споразумение, рискът си остава. За много индустрии и износители този риск води до спиране и отлагане на нови инвестиционни проекти, съответно също влияе негативно на икономиката – индиректно и върху българската. Например, ако се наложат мита върху износа на немски автомобили, това

ще удари и

българските

производители на

автомобилни

части

и компоненти – сектора, в който се строят все повече заводи в страната.

Въобще международната среда през 2019 г. ще бъде негативна, а това няма да е благоприятно и за България. Забавянето на европейската икономика заедно със забавянето на икономиките на съседните Турция и Румъния ще действа забавящо и върху българската икономика. Да не говорим, че рекордно високата заетост и дефицитът на кадри поставят и сериозни вътрешни предизвикателства пред развитието на бизнеса в страната.

Въпреки това има и някои фактори, действащи в обратна посока – към ускорение на растежа на българската икономика. Например ниската безработица и повишаването на заплатите и пенсиите ще насърчава растежа на потреблението. По последни данни на Евростат България е на четвърто място в Европа по най-висок реален растеж на потреблението. Оптимизмът сред домакинствата и ниските лихви води до все по-висок растеж и на потребителския и ипотечния кредит – дотолкова, че наскоро

БНБ взе мерки

за охлаждане

кредитния пазар

Но въпреки това кредитът за домакинствата продължава да се ускорява.

Инвестициите също се повишават – не само частните, но вече и държавните, от националния бюджет и от еврофондове.

Местните избори също оказват влияние, тъй като

кметовете ще

се опитат да

приключат

максимален

брой проекти

и да ги открият преди изборния ден. Ниските лихви също благоприятстват кредитирането и инвестициите, макар че банките са предпазливи при кредитиране на строителство и недвижими имоти – което всъщност е добре, след като се опариха от предишния имотен балон.

Накратко, ще имаме противоположни фактори – от една страна, външната среда, както и дефицитът на кадри ще действат забавящо на икономиката, от друга страна, вътрешното потребление и инвестиции ще дърпат в обратната посока. Как ще завърши тази битка, е рано да се каже, вероятно в различните тримесечия резултатът ще е променлив според това как се развива геополитиката.

Но не всичко зависи от произвола на съдбата. През 2019 г. България трябва да положи всички усилия да влезе в Шенген и ЕРМ2 (чакалнята на еврозоната). Това ще е много силен ход, който ще повлияе силно положително на доверието към страната, на икономиката и инвестициите и ще компенсира голяма част от негативите на външната среда.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Методика за обезщетения час по-скоро

    Ако е имало съмнения, че трябва методика за обезщетенията за неимуществени щети при катастрофи, то те отпадат, щом се видят данните за ръста на претенциите.  От тях става ясно, че само за една година исканията за пари са нараснали с близо 50% и гонят 1 млрд. лева. Ако всички те бъдат уважени, куп застрахователи ще трябва да фалират,
  • Защо трябва да привлечем “Гугъл” в България

    Аргументите и предимствата ги имаме, нужна ни е целенасочена кампания ПРЕДИ пет години със създаването на Дигиталната национална коалиция (ДНК) обединихме в България технологични лидери, университети и неправителствен сектор с една-единствена цел - България да се доближи до шампионите в иновациите на ЕС.