Виновната държава

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7236375 www.24chasa.bg

Защо хората обвиняват управляващите от броя на хапчетата в един блистер до убийствата от любов и ревност

Влизам в аптеката, заварвам опашка, най-отпред стои дядо с очила, чака да му изпълнят рецепта. Фармацевтката вади някакви кутийки, върху всяка записва отгоре предписанията.

- От това - казва тя, почуквайки върху едно от лекарствата, - ще ви дам още един блистер, защото няма да ви стигне опаковката за 30 дни.

Най-неочаквано дядото шупва, все едно смукача му издърпаха:

- Можете ли да ми кажете защо слагат 28 хапчета? Месецът има най-малко 30 дни, нали? За да ни вземат парите, нали?

Жената зад

щанда е старо

куче,

не губи самообладание. Кротко обяснява, че броят на хапчетата се определя от европейска директива - на Запад лекарствата се изписвали не за месец, а за седмица. Обикновено един курс на лечение е четири седмици, което прави 28 хапчета. Дядото обаче не мирясва, засилва се още повече.

- Не мога да не говоря за това, без да псувам - изревава той. - Мен питал ли ме е някой дали искам да съм в Европейския съюз? Даваме им по 15 милиарда, те ни връщат пет и ние се радваме. Как да не псувам? Че ви викам “госпожо”, а не “другарко”, това ли? Единствената държавна политика е да ни вкарат по-бързо в гроба, не се правете, че не знаете. Аз съм на 81 години, тези неща съм ги казвал по телевизията, който е гледал внимателно, ме познава...

Никой не дръзва да го спре, монологът застрашително набира сили. Споглеждаме се с аптекарката безмълвно, чакаме да му размине, но сериозно се притесняваме от наближаващата кулминация. Най-сетне дядото взема пликчето с лекарствата и се затътря към изхода, без да си прекъсва мисълта и да намалява звука. Дори след като е затворил вратата, тътенът от баритона му продължава да отеква откъм улицата като отдалечаваща се танкова дивизия. Питам тихичко жената:

- Колко струваше тоя блистер?

- Четири и шейсет - въздъхва тя.

За четири и шейсет този човечец се надигна срещу Европейския съюз, демокрацията, Световната здравна организация, Бойко Борисов и световния заговор. За един допълнителен блистер ни овика и за малко да ни прокълне до десето коляно. Ако имаше “Макаров” в джоба,

спукана ни беше

работата на нас,

госпожите и

господата,

които се радваме, че вече не сме другарки и другари и приветстваме благата на ЕС, включително лекарствата, които здравната каса поема.

Незнайно как в аптеката личното неудовлетворение звучи нелепо, а във фейсбук прави сензация. На осми този месец майка на едно жестоко убито момиче написа злъчен статус, който моментално бе цитиран в информационни сайтове и напоително коментиран като правдива равносметка на съвремението: “ДОКОГА БЕ, ГОСПОДА И ГОСПОЖИ УПРАВЛЯВАЩИ, ЩЕ СПИТЕ, НИЕ ЩЕ СИ ПИШЕМ И ЩЕ СИ МРЕМ КАТО ПИЛЦИ!!!!!!!!!! ЗА 8 ДНИ ТРЕТИ СЛУЧАЙ, УЖАС И БЕЗУМИЕ.”

Казва се Ваня Министерска, в края на октомври 23-годишната й дъщеря Дарина беше застреляна в дома си от своя приятел, който след това уби и невръстната им дъщеричка Никол. Ужасна трагедия, всеки би разбрал отчаянието на родителите, дори неадекватните реакции са простими. И все пак, защо фокусът на тази жена са управляващите? Няма значение Бойко ли е, Валери или Корнелия, в такива случаи цар високо, бог далеко.

Ваня Министерска била провокирана от други подобни драми напоследък: 25-годишната Юлияна, убита от 65-годишния си съпруг Митко Симеонов в Стара Загора и рейнджърката Деси, чийто живот бе отнет от неин колега.

И трите фатални развръзки са резултат от неясни психически разстройства и сложни взаимоотношения, проблеми, свързани със семейството, възпитанието, образованието, начина на живот, ценностите, вярванията, амбициите...

Не че управляващите не са виновни за сто неща, че сме примерно най-бедната държава в ЕС, не им дреме за здравеопазването, “копче” не казват на изедниците монополисти или че парите за всичко изтичат в обръчите от фирми и чиновниците. Отнемането на човешки живот обаче е избор,

не държавата им

слага пистолети

и ножове

в ръцете

Освен това обикновено престъпниците търсят вината във фактори извън себе си, какво друго да кажеш, след като си посял смърт!

Политическата система никога не ни е предпазвала от битови убийства, посегателства от ревност, страст, алчност, злоба и завист не зависят от Тодор Живков, Иван Костов, царя и Бойко Борисов. Щатите са уж най-великата демокрация, но това не спира психарите, които избиват с пушки съучениците си, серийните убийци, расистите.

Миналата година френско семейство, живеещо в Уимбълдън, изгори тялото на бавачката си, в Холандия проведоха най-мащабния ДНК тест в историята, за да хванат убиец на дете от 1998 г., българин удуши съпругата си в Испания, австрийка застреля трите си деца, майка си и брат си, след което се самоуби... От Каин и Авел насам човеците се избиват, на най-близките си нож вадят, нито живота ценят, нито от греха се боят.

От държавите може да се търси сметка, когато “мрем като пилци” заради слаба полиция, лоши закони и сгрешена политика, когато пияни мигранти изнасилват до смърт 16-годишно момиче в Италия, надрусан циганин се гаври и затрива 30-годишна журналистка в Русе, друг идиот изнасилва и убива самотна баба в Бяла Слатина... Държавата отговаря за обществената сигурност, длъжна е да пази гражданите си и да наказва престъпниците, но тя не ни е в леглото. Няма отношение към застаряващ, побеснял от ревност мъж, нито към бивш рейнджър, убил колежката си заради кола на старо или към обезумялата от комплекси психика на млад баща.

За такива трагедии хората се вглеждат вътре в себе си, на бдение се излиза тогава за бог да прости, не на протест за оставки.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кадрите свършват, бизнесът отсега да обучава нови

    Всички блажени времена някой ден свършват. Ще ви го каже всеки, прочел (поне) няколко умни книги. Така и в туризма идва краят на хубавите дни, в които и туристите бяха бол, и кадрите, които ги обслужват, лесно се намираха. Нищо, че заплатите им бяха едно нищо и никакво. Те и затова кадрите се разбягаха,
  • Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

    “Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо