Още акценти от интервюто:
Понякога идеологията се проваля. Не съм ляв или десен - тези понятия все повече губят стойност днес
Сегашните партии имат дефицит и на идеи, и на лица
С председателя на "Милениум Клуб България", в който членуват реализираните по цял свят българи, родени след 1981 г., разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА
- Г-н Чолаков, започнахте годината ударно със заявка за участие в евроизборите.
- Защото тя е ударна по отношение на бъдещето на Европа. За нас, милениумите, е много важно как ще се развие европейският проект. Брекзит показа, че именно нашето поколение е много проевропейски настроено. Ние сме били най-големите бенефициенти на привилегиите на ЕС. Нормално е 2019 година да бъде много значима за нас като поколение и за “Милениум”.
Политиката не е
мръсна дума
за нас,
както е в съзнанието на повечето от българите още от времето на комунизма. Ние трябва да се преборим с това, защото се нуждаем от по-позитивен подход - въобще към политиката и към вземането на дългосрочни решения. Ние насърчаваме нашите членове да участват във всички избори. Изглежда, че на европейските избори има някакви очаквания, от различни посоки, и някаква логика ние да се включим.
- С какво започвате?
- С кампания за бъдещето на Европа. Най-важно е да представим идеите си за него. В понеделник започваме дискусия на тема “Три перспективи за бъдещето на обединена Европа” - и трите ще са проевропейски. Искаме да започнем с общ фронт, от България, на проевропейски настроени обществено ангажирани личности. Вярвам, че българското население и въобще европейското остава позитивно към по-голямата интеграция на ЕС.
След това идва въпросът, че се надяваме хора от нашето поколение и с нашия профил, без значение дали съм аз, хора от УС или от нашата организация въобще, да участват в изборите по някакъв начин. Винаги съм насърчавал партиите в България, и най-вече ГЕРБ и БСП да гледат и към “Милениум”, и към поколението на милениумите като на банка кадри и възможност да се появят нови лица и нови идеи. Политическият вакуум, какъвто в момента очевидно има в България, щом се спекулира за нови проекти - на Слави, на Радев, на Мая Манолова, говори, че сегашните партии изпитват стагнация в очите на хората. И на идеи, и на личности.
- Как препоръчвате на хората си да се кандидатират - с партийна листа или като независими?
- При нас има хора, които биха подходили и по двата начина. На този етап обаче ние не дискутираме дали това ще се случва, нямаме ангажименти към никого.
- В какъв срок ще решите?
- Не сме поставяли нито срок, нито конкретни планове как и дали ще стане това. Преди 2 г. имахме вътрешно проучване в “Милениум” дали организацията или хора от нас трябва да участват в политиката. Най-голям брой от членовете ни казаха, че в следващите 5 г. биха искали това да се случи. Европейските избори сега са много логичен момент. Дали това ще се реализира, зависи първо от общественото доверие и нагласи, второ - от възможностите. Ние не сме си поставили срокове. За нас влизането в политиката не е нито фиксидея, нито самоцелно. Ще го направим, ако нашите идеи са харесвани, ако има подходящи възможности и ако смятаме, че ще имаме позиции, от които действително да можем да направим някаква промяна. Няма смисъл просто да вземем и да вкарваме нови хора в политиката. Важното е
да са хора, които
имат солиден
профил
- Кажете за себе си - вие самият ще се кандидатирате ли за евродепутат?
- Не съм решил още. Ще се кандидатирам единствено ако има подходяща възможност и смисъл. Имам сериозна кариера в Лондон като адвокат, която трябва да оставя. 11 г. живея тук. Работя в най-голямата адвокатска кантора в света по приходи. Винаги всеки човек трябва да прецени заслужава ли си да остави успешната си кариера заради политиката. И аз, и колегите ми в “Милениум” бихме го направили, но само при подходяща възможност. Трябва да имаме възможност едновременно да изразим своите виждания, а не някой да ни диктува, и свободата да можем да го направим. Ние сме хора, които сме се доказали, и имаме силата, ако след това видим нещо нередно, да напуснем. Дори в някакъв етап от живота си да вляза в политиката, това няма да е, за да имам в нея дългосрочна кариера. Винаги трябва човек да има едно наум и да може да излезе, когато нещата не отговарят на неговите принципи.
- Ако решите все пак да играете на тези избори, коя партия чувствате най-близка?
- На този етап нямам конкретен фаворит и не съм водил политически разговори за предложения и предпочитания. Докато съм председател на “Милениум”, за мен е много важно да държа политическа независимост и за организацията. Да можем да контактуваме с всички партии. Затова не мога да заявявам предпочитания. В момента, в който реша, че се включвам в политиката, ще напусна “Милениум” като председател, за да остане тя независима организация.
- Български партии не искате да оценявате. Да ви питам тогава така - ЕНП, ПЕС или либералите в Европа?
- Разбира се, в личен план имам конкретни предпочитания, които са по-скоро не към централи, а към идеи. Идеологически не мога да кажа, че съм ляв или десен. Тези понятия все повече и повече губят стойност в епохата, в която живеем. Предпочитам да ме питате по конкретна политика, по конкретен въпрос. Понякога идеологическата формулировка се проваля и тя по-скоро спира развитието, отколкото да му помага. Затова аз по-скоро
споделям един
балансиран,
центристки
подход,
който обаче означава, че на моменти може да заема позиция по-вляво или по-вдясно. Много е важно да се гледа какви са обстоятелствата. Аз не вярвам в универсализма на политическата доктрина, защото различните държави са в различен етап на развитие.
- Ще успее ли да мине Брекзит на 15 януари през Британския парламент?
- Струва ми се, че ще бъде трудно да мине гласуването на този етап. Не мисля, че Тереза Мей е успяла да спечели мнозинство за сделката си. Ако аз бях на нейно място, макар че тя малко закъсня и не зная дали този вариант е все още възможен, щях
да свикам втори
референдум,
след като гласуването не мине в Европейския парламент. На този референдум аз бих дал две опции - напускане без сделка и напускане със сделка. И по този начин народът ще задължи парламента след това да подпише сделката. Опцията оставане в ЕС, която бих подкрепил с две ръце, не е политически реалистична. Защото представете си втори референдум, на който печели оставане в ЕС, с 1% отново. И след това какво ще направим? 2 от 3 или 4 от 5? Докога ще правим референдуми? В крайна сметка, има един резултат, макар и да не съм съгласен с толкова малка разлика в резултата да се вземат такива важни решения. Ако беше 2/3 или по-близо до 60%, разбирам. Но британската конституция позволява на Парламента да игнорира референдума, защото
във
Великобритания,
за разлика от
България,
суверен не е
народът,
а Парламентът. Така че референдумът няма никаква юридическа стойност.
CV
Роден на 16 април 1991 г. в София
Завършил е история в Кеймбридж, Великобритания (Тринити Колидж) и право в University of Law (London) и Kaplan Law School
Адвокат по корпоративно право в известна лондонска кантора
Председател на УС на “Милениум Клуб България” - сдружение на младите българи, родени след 1 януари 1981 г. Целта им е да дадат възможност на българите в чужбина да участват в развитието на родината си дори без да са на нейната територия, да създадат мост между сънародниците ни навън и българската държавна администрация. Организацията е създадена на 28 март 2016 г. в двореца “Врана” на събитие под надслов “Пътят от Европа: Какво ще върне младите българи?”.