Президентът се простреля в рейтинга

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7239967 www.24chasa.bg
КРИСТИНА КРЪСТЕВА

Дори на българите, които го харесват, им дойде в повече критиките от сутрин до вечер, дори 5 минути преди полунощ

Политикът, който вечно критикува. В този образ се самопостави държавният глава.

Каквото и да се случва в държавата, веднага след като е казал “Добър ден!”, Румен Радев забива: “Българите не живеят добре.” Да, прав е - до голяма степен и за доста хора. Но с какво помага държавният глава с това, че от сутрин до вечер - и даже в 12 без 5, на прага на новата година, го повтаря?

Това може да го каже всеки от нас, някои - и доста по-убедително като изражение и артикулация. Но това ли е функцията на президента, на бащата на нацията? Само и единствено да размахва пръст, след което величествено да се оттегля с чувство, че е изпълнил дълг?

Политиката е

екипна работа,

дори когато за

пребиваването

си в нея имаш

индивидуална

къща.

Какво пречи на стопанина на “Дондуков” 2 да вдигне телефона на премиера Борисов, така, както се чува вероятно и с г-жа Нинова, и да му предложи да решат заедно нещо, за да се възцари повече справедливост и повече спокойствие за народа?

Кой ще прекоси пръв 100-те метра до другия, е технически детайл. Ако искат да го обявяват, ако искат да го крият, така, както Библията ни учи, че с добрите дела не трябва да се хвалим.

Но наистина - щом внушава, че ГЕРБ не умее да управлява, а явно има поглед върху всички ресори на държавата и визия какво трябва да се прави, нека държавният глава я предостави на правителството. Иначе ще изглежда, че рути властта, само и само, за да се възкачи възможно най-скорошен ден той лично върху нея.

Друг е въпросът, че г-н Радев управлява държавата в началото на мандата си в продължение на 3 месеца. Може би затова предишното му новогодишно обръщение към нацията не беше така зловещо. Но пък тогава държавният глава не счете за нужно да спомене, че България е на прага на първото си председателство на Европа.

Това обаче е нищо в сравнение с гръмотевичната буря, с която Радев ни поля в последните мигове на 2018-а. Тогава, взели вече по чаша шампанско, на тези, които слушахме неговата реч, ни се доплака. Всичко в това слово крещеше, че целта на говорещия е не да ни ободри и поздрави, а направо

да ни накара да

съжалим, че сме

се раждали в

България.

Като черна злокоба прозвучаха думите му, че новата година ще е изпитание за българската демокрация. Представих си едновременно кръв и смут, и барикади. И разбира се, единствената утеха насред цялата разруха - фигурата на президента, цялата в бяло.

Може да искам прекалено, но моята представа е, че като слушам и гледам обръщенията на държавния глава, трябва да чувствам гордост, че съм българка.

Проследих настроенията във фейсбук - да не би пък аз превратно да съм изтълкувала нещата. Наистина, ходът

“пир със

страховете

на хората

навръх Нова година” масово е отблъснал аудиторията. На едно-две места прочетох признания, че зрители са си мутнали звука, и аха да им завидя. Но после си дадох сметка, че не е честно спрямо ритуала на обръщенията, спрямо институцията държавен глава, и в крайна сметка спрямо обществения договор, който негласно сме сключили, да живеем организирано заедно.

Може би затова не е изненадващ и статистическият сигнал, който дойде навръх 10 януари, че политиката на “Дондуков” 2 не е най-добрата.

Проучване “Алфа рисърч” показа, че президентът Румен Радев губи 5% одобрение за 3 месеца и за първи път от встъпването му в длъжност положителните оценки за неговата дейност са под 50% - 47% одобрение срещу 17% неодобрение. Подобна тенденция впрочем улови преди месец проучване на Изследователски център “Тренд”.

Освен това трябва да се има предвид, че нито едно от двете не е “хванало” нестандартното обръщение на г-н Радев в последните 3 минути на 2018 г. Тогава, вярвам, резултатите по рейтинга му щяха да са още по-неприятни. Защото заиграването с положението на “обезверените, болните и самотните” не е добра политика и неизменно се обръща срещу този, който иска да трупа рейтинг на най-немощния гръб.

  • Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Светът беше абсолютно безпомощен преди повече от година и половина. Пандемията го постави на колене. Лекарите бяха в шок, защото срещу тях беше напълно непозната болест, с която не знаеха как и не можеха да се справят. Стреляха напосоки, докато налучкат каква терапия да приложат. Човечеството не можеше и не искаше да приеме за реалност
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо