Мариана Векилска: Постигнала съм всичко тук, правила съм всичко в Би Ти Ви, но ми стана тясно

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7240349 www.24chasa.bg
МАРИАНА ВЕКИЛСКА

Известната журналистка става част от преговорен екип към европейска организация по въздухоплаването в Брюксел

След интервюто в Брюксел й казали, че е демонстрирала доста сериозно самочувствие

Ники Кънчев ми се обади, след като видял епизодичната ми роля в “Хитмен: Бодигард” с Райън Рейнолдс. Дори и аз не го бях гледала, разказва журналистката

- Г-жо Векилска, изненадващо обявихте в ефира на Би Ти Ви, в която сте от създаването ѝ, че напускате телевизията и заминавате за Брюксел. Къде отивате и защо?

- Отивам в една европейска организация, която отговаря за сигурността на въздушния трафик и е структура на Европейската комисия. Ще бъда част от преговорен екип.

- Защо се решихте на такава стъпка, коренно различна от професионалните ви занимания досега?

- Аз съм постигнала всичко, което съм могла и което съм искала, в областта на медиите. Защото не съм искала никога да бъда политически журналист например, макар че и в новините работих дълго време. Постигнала съм всичко това в рамките на държавата и в българското медийно пространство. Оттук нататък няма смисъл да тъпча на едно място в името на това само и само да стоя на екран, да се появявам по телевизията и хората да ме познават. За мен е важно личното удовлетворение и смятам, че за един човешки живот едно нещо не е достатъчно. Ако си гениален творец например, художник, актьор, писател, това е твоето призвание, следваш го. Но от гледна точка на познания, на умения, на среда смятам, че за да се развива човек, трябва да променя всичко това. Трябва да се среща с нови хора, да общува, да попада в нови ситуации, да открива нови измерения.

Когато направиш такава коренна промяна, смениш държавата, средата - а в Брюксел тя е много интернационална, просто се открива един нов свят пред теб. А и в самата организация, където отивам, работят много хора от цяла Европа. Така че за мен ще бъде много интересно. Твърдо съм убедена, че развитието е промяна и промяната е развитие.

- Как ви хрумна да търсите промяна в тази посока?

- От доста дълго време флиртувах с идеята да отида в чужбина, но не просто да емигрирам, а да отида да работя и да продължа развитието си там. Първо, да направя уточнението, че много обичам България и не се виждам в чужбина. При всички положения мисля, че ще се върна. Не съм от хората хамелеони, които, където и да ги пуснеш, веднага хващат корен. Коренът ми си е тук. Приемам го просто като поредната стъпка в живота си, поредното предизвикателство.

В един момент реших, че ми е малко тясно. Иска ми се да опозная други култури, нрави. Аз съм правила всичко в Би Ти Ви. Шегувам се, че само с прахосмукачка не съм минавала, макар че имам и такава снимка. Снимах се как чистя с прахосмукачка около работното място. Много интензивен е този живот. Хората имат съвсем различна представа за нашата работа. Те смятат, че тя е чудесна, мечтана, прекрасна, сладка, седиш си на топло, гримират те, фризират те, заставаш, усмихваш се и съм известна отгоре на всичкото. А всъщност това е само връхчето отгоре, точката на айсберга. Зад това стои много труд, напрежение, стрес, изключително много информация, която твърде уморява. В един момент дори не можеш да спиш. Точната дума за всичко това е нервно напрежение.

Също така има голяма наситеност откъм човешки истории, съдби, проблеми, казуси, ситуации. Сякаш живееш няколко живота. Всъщност съм благодарна за това, защото прилича малко на актьорската професия. И артистите се вживяват в различни образи, без да плащат цената за това. Може да играеш престъпник и убиец, а не си такъв, но донякъде го изживяваш и тази съдба става част от твоята съдба. Така и с мен. Цялото това нещо хем те обогатява, хем те изтощава изключително много.

Затова категорично исках да променя всичко. Отивайки в чужбина да работя нещо друго, с цялото си съзнание, че това е много трудно, след като имам 20-годишен стаж в областта на телевизията. Реално

аз правя отлично това, с

което съм се занимавала,

много добре го познавам, много сигурна и уверена се чувствам, но ако скоча в нещо различно там, отивам на съвсем друго ниво. Точно затова тази промяна изискваше обмисляне. Някъде преди година видях, че има отворена позиция, и просто кандидатствах.

- Какво представляваше кандидатстването?

- Като за работа, подаваш си документи, CV. В един момент се явих и на интервю.

Оттогава минах през всякакви фази, защото изтече доста време. Първо през тази, в която чакаш нещо, а то не се случва, после през фазата “По-добре, че не стана”, защото си ми е много добре, толкова време съм градила, сега трябва да бера плодовете, защо да отивам там и да почвам наново. И в един момент, когато вече дори бях забравила, пристигна съобщение, с което ме питат:

“Може ли да започнете

от 14 януари?”

- Кога ви попитаха с конкретна дата?

- Преди Коледа. Буквално 10-ина дни преди да го обявя. Беше доста стресово. Не вярвах, че ще ме вземат, защото съм много тясно специализирана в областта на телевизията. Но все пак имам икономическо образование, добри комуникативни способности, отговарях на условията.

- Вероятно и езици са били нужни?

- Знам английски, много малко немски и руски. Сега тепърва ще уча френски там.

Наложи се бързо да взема решението, за да не мотая колегите си. Просто си казах, че ще съжалявам винаги, ако пропусна тази възможност. Вярвам, че след като съм получила отговор от другата страна, в който ми казват “Ела”, значи така е трябвало да стане, драснато ми е, както се казва.

- Как практически се справяте с всички подробности около заминаването?

- Тук ми помогна много един мой добър приятел, той е офталмолог, гостувал е в студиото, д-р Светослав Дойчинов. Той каза: “Мариана, 18 години на едно място е страшно много време. Махни всякаква емоция, емоцията пречи в такива моменти и просто тръгни смело напред.” И е абсолютно прав. Ние не живеем 1000 години, за да може да си позволим да се закотвим, да се обградим с вещи. Какво взимаш със себе си, ако утре си тръгнеш от този свят? Къщата, апартамента, колата, паркинга, работата, бюрото, привилегиите? Всичко, за което всъщност идваме на този свят, е опитът, уроците, ако щеш и емоционалните преживявания. Те се трупат само по този начин, общувайки един с друг, с нови хора, отивайки на ново място, в нова среда, ей така - да скочиш.

Аз съм зодия Овен, обичам да скачам надолу с главата, в дълбокото и да се гледам отстрани после. Даже някой път си казвам: “Хе-хе-хе, Мариана, видя ли сега, иначе много знаеш.”

- Какво ще правят двете ви деца, с вас ли идват?

- Дъщеря ми Габриела учи финанси в Маастрихт. Това е нейният избор и мечта. Синът ми Момчил е на 13 г. и много се надявам в един момент да мога да го взема при мен и той да учи в Брюксел.

За едно 14-годишно дете тази нова интернационална среда ще му е много полезна. Знаем какво е нивото на образователната система в България. Аз уважавам и обичам много прекрасните учители и хора, които работят в тази система, но нито едно правителство няма смелост да направи образователната реформа. Поради две причини - първо, защото това е твърде консервативна среда и много трудно се приемат всички промени, това съм го чувала от хората от министерството. Втората причина е чисто политическа - че дивидентите от тази реформа няма да са за този, който я направи, а за следващите. И никой няма да я направи, за съжаление.

 - С кого ще остане Момчил тук?

- Остава при баща си. Аз дори нямам още къде да живея, сега си търся апартамент и ми предстоят огледи. Но се оказа, че там имам много познати, страшно много хора ми се обадиха. Оказа се, че имам и бивши колеги, включително от Би Ти Ви, които са в Брюксел. Хора от къмпинга, които живеят там.

- Хора от къмпинга?

- Аз ходя на “Градина” на “Баш бара” с приятели, колеги.

- Мъжът ви подкрепи ли ви за заминаването?

- Ние винаги може да разчитаме един на друг със Симо (журналиста Симеон Колев - б.а.), в чудесни отношения сме. Имам му огромно доверие, защото

12 години съм била с него

Продължаваме да бъдем партньри най-малкото защото имаме две деца, тъй като той приема Габи за свое дете. Нашата връзка няма как да бъде прекъсната. Усещам, че мога да разчитам на него, както и той на мене и това ми е напълно достатъчно. Все пак ние не сме заедно вече.

- Завършвате УНСС, но ставате журналистка. Как?

- Стана случайно, не съм мечтала да имам телевизионна кариера. Майка ми, която, за съжаление, загубих, видя обява за конкурс за водещ на сутрешен блок в Нова тв. Казах ѝ: “Къде да се явявам, аз нямам никакъв тв опит, тук става въпрос за водещ, не за стажант.” Но

за мой късмет тогава

телевизията прохождаше,

Нова тв беше нова, за първи път се правеше по-разчупен сутрешен блок. Разбира се, Александър Авджиев (“Добро утро”, БНТ - б.а.) е пионерът, нека да го споменем. Такъв тип сутрешен блок направи и Михаил Михайлов в Нова тв. Изключително раздвижен, забавен, смешен, без ограничения, артистичен. Той вече се е видоизменил според мен, за съжаление.

Явих се, Мишо Михайлов ме одобри, хареса ме и оттам започна всичко. Понеже съм доста артистична, телевизията много ми допадна. Впоследствие вече, развивайки се, започнах да работя и в други жанрове и направления - репортер, новинар, водещ на сутрешен блок, продуцент на новини, автор на няколко филма в “Би Ти Ви репортерите”.

- Имате и една актьорска специализация в Америка. Защо не тръгнахте по този път?

- Поставяла съм едно театрално представление тук с режисьорката Василена Радева - една експериментална постановка. И съм участвала в “Хитмен: Бодигард” с Райън Рейнолдс, който се снимаше тук, в Бояна.

- Това не го знам.

- Никой не го знае. Все пак това беше епизодична роля, играех репортер, който предава от горещата точка, от мястото на събитието. Честно да ти призная, не съм го и гледала. Ники Кънчев ми се обади: “Браво, бе, във филм с Райън Рейнолдс”. Дори се учудих, че тая сцена е останала, защото за всеки филм се снимат много неща и много сцени отпадат.

Това беше преди няколко години.

А иначе в Америка тръгнах да уча драма в Университета на Централна Флорида. Тогава обаче дъщеря ми беше малка, на 3-4 години. Дадох си сметка, че не съм сама, за да мога да си позволя да отида. Още повече в Лос Анджелис всички актьори през деня работят като сервитьори и ходят по кастинги евентуално да им се отвори парашутът. Но това е много евентуално, защото целият свят отива там и иска да стане богат и известен актьор. Разбрах, че е безперспективно. Първо не мога да се издържам там 5 години да уча драма и след това тепърва да се опитвам междувременно да се налагам, а дъщеря ми да остава в България при родителите ми. Осъзнах, че това не е добър план и затова се отказах.

В интерес на истината се върнах за лятото тук и

ми предложиха работа

в Министерския съвет

Това натежа. Вече имах колебанията, защото видях реалността каква е. И когато ми предложиха и работа, си избрах приоритета.

- Ако не ви хареса в Брюксел, какво ще правите?

- Винаги мога да работя в областта на телевизията в България, като се върна. Моят опит не може да бъде пренебрегнат. Знам, че като отида, първите 6 месеца ще бъде ужас. Първо, по цял ден да общуваш на английски с всички около теб е много изтощително. И това е най-малкото. Промяната на държава, на обичаи, ако щеш, и начинът на изхвърляне на боклука е различен, докато си намеря къде да живея - всичко това е огромен стрес. Тепърва трябва да уча страшно много нови неща, включително и език. Ще пътувам до Мадрид, във Франкфурт ще бъда на обучение. Хем е вълнуващо, хем ще ми липсват приятелите ми, семейството ми. Така че съм наясно, че първите 6 месеца ще рева.

- Какво вземате със себе си?

- Когато се явих на интервю, след това ми казаха, че съм демонстрирала доста сериозно самочувствие. Тогава им казах: “Вие сте добри в едно, аз съм добра в друго. Вие вършите вашите неща много по-добре, отколкото аз бих ги свършила, но не можете да свършите моята работа така, както аз бих я свършила.” Това не са някакви свръххора там в централната част на Европа. В някои отношения са по-лоши от нас, в други отношения са по-добри. Така че най-мъдрата позиция, затова и отивам там, е да взема и да се поуча от това, в което те са по-добри. Мисля, че без комплекс за малоценност бихме могли и като държава да се поучим, да вземем положителния опит и да си запазим нашето хубаво. А ние имаме мнооого хубави неща.

Със сигурност ще има моменти, в които няма да знам нещо и няма да съм достатъчно добра, няма да се справям в някаква ситуация, ще сгреша. Това не ме прави по-лоша, не значи, че като идвам от Източна Европа и съм българка, не ставам. Не. Ние ставаме за всичко. Това е най-важното, с което отивам - вземам самочувствието си и гордостта си на българка. И тръгвам благодарна за обичта, която съм получавала през годините.

CV

Тя е една от най-популярните и най-дълго задържали се на екрана тв водещи. Но след 20 години в телевизиите - 18 от тях в Би Ти Ви от самото създаване, Мариана Векилска напусна и заминава да работи в Брюксел.

Журналистката, родена на 11 април 1974 г., е завършила столичната английска гимназия и международни икономически отношения в УНСС. Работила е в правителствената информационна служба в Министерския съвет. Преди Би Ти Ви за кратко е била в Нова тв и “Канал 3”.

Защо променя коренно професионалния си път, Векилска разказва единствено пред “24 часа”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Добре е, че махат един абсурд в НПК

    В наказателния процес има много ненужни, понякога абсурдни формалности, които компрометират и обезсмислят правосъдието, което трябва да е бързо и справедливо. Един такъв абсурд ще бъде премахнат в петък, когато влизат в сила промени в НПК. Надали може да се счита за нормално от май м.г. прокурорите да четат 5 хил.
  • Защо арабите - 5% от населението на света, са половината от бежанците

    Петродоларовите икономики вече не изглеждат толкова впечатляващи РЕДИЦА промени настъпиха в арабския регион през изминалите десетилетия, за съжаление, не с положителен знак. Днес петродоларовите икономики, които доскоро се къпеха в златен дъжд, заделяйки огромни средства за инфраструктурни проекти, не изглеждат вече така впечатляващи.