Как Самуил, цар на българите, излиза от прокрустовото ложе на измислиците

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7242492 www.24chasa.bg

В България нямаме нужда да си измисляме история, но ако някой се съмнява, да си зададе въпроса: срещу кого е воювал византийският император Василий II Българоубиец

В края на 2018 г. историческата комисия от Р Македония се съгласи, че в историята от преди повече от 1000 г. цар Самуил е бил легитимен представител на Българското царство. Подир това полупризнание веднага трябва да се изрече и следващата истина: Самуил е бил българин и е бил не само цар на България, но и цар на българите. Не съм оптимист, че след почти стогодишно облъчване с термина за “македонска” нация в държавата на запад от Деве баир (както и да се казва тя, защото в тези земи от 1919 г. до днес се смениха много имена) бързо ще поправят недомислията, лъжите и откровените фалшификации в учебниците по история.

“Македонската” нация бе политически конфигурирана в московската лаборатория на Коминтерна на откровено антибългарска основа. Тя обаче влезе в арсенала на комунистическите фалшификатори в Сърбия (и тогавашна Югославия) едва след Втората световна война. Вкупом голяма част от българския народ, останала извън пределите на родината майка бе обявена за “македонски народ”, а

неговата история бе

написана, като бе

открадната и

манипулирана

историята на

България

в югозападните предели на Балканите, които съставляват днес историко-географската област Македония. Прочее през средните векове тези земи са познати в историческите извори с названията Славиния, Долната земя Охридска, Третия дял на Българското царство, но не и с името Македония.

Един средновековен хронист е автор на сентенцията Regnum est natio et patria (Царството е народ и отечество). Повече от 1300 години България, българската държава е била народ и отечество на Балканите. Днес българите естествено припознават царството на Самуил като негови потомци. И това припознаване не е отскоро. То датира още от Средновековието. Цар Калоян (1197–1207) в писмата си до папа Инокентий III (1198–1216) посочва цар Самуил като един от своите предшественици заедно с цар Симеон (893–927) и цар Петър (927–969).

През втората половина на ХIII в. византийският агиограф Йоан Ставракий между другото пише: “В предишно време и не много отдавна владеел над българите онзи прочут Самуил, който и досега е в устата на българите.” В Синодика на българската църква Самуил и неговите наследници стоят редом с другите български владетели от IХ–ХIV в.

В среднобългарския превод на Хрониката на Константин Манаси, извършен през ХІIV в. българският преводач отбелязва само онези исторически факти за царуването на Василий II (976–1025), които са свързани с българите: “Този цар Василий разби българския цар Самуил на два пъти и завладя Бдин, Плиска, Велики и Мали Преслав и много други градове. И Скопие му бе предадено от Роман, сина на цар Петър, там му бе дал цар Самуил да владее, защото българите царуваха до Охрид и до Драч и по-нататък. Този цар Василий направи много и безчислени поражения и люти грабежи над българите. Като разби цар Самуил, ослепи 15 хиляди българи, остави на стоте един с едно око и ги отпрати при Самуил. Когато ги видя, този умря от мъка”.

Тук могат да се приведат още много свидетелства от български и чужди извори за царуването на Самуил, за това какъв цар е бил и кой народ е управлявал.

През последните 70 години, най-напред в СР Македония, а после и в Р Македония припознаха Самуил като свой държавен предшественик и в това нямаше да има нищо лошо, ако

на него не му се

приписваше някакво

антибългарско

поведение

и той бе определян като “македонски цар” или “цар на македонски народ”. За професионалните историци и тези от Р. България и тези от Р Македония и тези от Европа и САЩ е пределно ясно, че става дума за българина Самуил, царя на българите и владетеля на Българското царство.

Нищо не пречи паметта на Самуил и на неговите ослепени воини да се отбелязва от двете съседни държави. Щом и едните, и другите се смятат за негови потомци, то трябва тези чествания да се базират на общата памет. Така, както има паметник на Самуил в Петрич, в Скопие, в София и на други места, така както местните хора, така и общо хората от Р България и от Р Македония да могат

ведно да положат

цветя пред тях и да

кажат: Да, това беше

царят герой!

Крайно време е да се спрат инсинуациите с националната (народностна) принадлежност на Самуил. В това отношение надписът на цар Йоан-Владислав от Битоля е повече от категоричен. Ето неговия текст:

† В година 6524 от Сътворението на света [= 1 септември 1015–31 август 1016 г. от Рождество Христово] обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните [двама] апостоли. Тази крепост беше направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната беше крепостта Битола през месец октомври, 20 ден, а се завърши в месец… края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където беше взето злато… а този… велик цар [Самуил] разбит биде от цар Василий в 6522 година от Сътворението на света [= 1 септември 1013–31 август 1014 г. от Рождество Христово] [в Ключ и почина през] настъпващата [6523 от Сътворението на света = 1 септември 1014–31 август 1015 г.] година.

Както се вижда от този надпис, цар Самуил и неговите наследници

са се смятали не

само за царе на

българите, но и за

потомствени българи Това е още едно доказателство срещу лансираната в последните години теза, че Самуил се нарекъл “цар на българите”, само защото трябвало да продължи нечия царска традиция. Ако е искал да се нарече цар на друг народ, той е могъл да го направи, но не го е направил. Изключително интересен е този надпис, в който сред всички етнически понятия доминират термините българи, българин, български,

До 997 г. Самуил не се титулува “цар на българите”, защото по това време цар е Роман-Симеон (978–997). Това се вижда от сведенията на Яхя Антиохийски, който ясно посочва, че след българския цар Симеон на власт дошъл комитопулът Самуил.

Но ако някой се съмнява в твърденията на българските историци, ако някой мисли, че в България измисляме история (ние нямаме нужда от това, защото сме преситени от история), то нека да попита: византийският император Василий II срещу кого е воювал и кого е завладял в петдесетгодишния си двубой със Самуил. През 1019 г. в грамотата си за учредяването на автокефалната Българска архиепископия с център Охрид той казва: “Много и големи са добрините, с които човеколюбивият Бог е дарявал през различни времена нашето царство, и които надминават всякакъв брой. А най-голямата от всички е, че ромейската държава се разшири и че държавата на българите мина под един ярем [с нея]”. Същият този Василий II, който ослепи 15 хил. българи и поради това бе наречен от средновековните автори “Вулгароктонос”, т.е. Българоубиец.

Но нека заедно нашите колеги, историци от Р България и от Р Македония да изследват политическите и военни действия на Самуил, да проучат неговите крепости, да изследват неговата църковна политика, да изучат културните достижения на неговата епоха. И това да не става през призмата, която иска да пригоди историята отпреди 1000 години към днешната политическа ситуация в Р Македония.

През Средновековието историко-географската област Македония по различно време е била част от Византийската империя, от Българското царство, от Сръбското кралство и от Османската империя. Няма случай обаче местното население да се е противопоставяло на Българското царство на етническа, политическа или верска основа. Това е един твърде показателен факт, който не трябва да се изопачава с оглед на днешните ни представи и желания. През Средновековието цар Самуил е принадлежал на един народ – българския, днес той е герой на две държави и обект на изследване от историците по цял свят.

Нашата обща средновековна история не пречи за развитието на двете съвременни държави – Р България и Р [Северна] Македония. Напротив,

това ни прави близки

по пътя към

НАТО и ЕС

и всички произхождащи за двете държави добри последствия.

Ако обаче някой поиска да вмести Самуил в прокрустовото ложе на една историографска измислица, която обслужва матрицата на македонизма, той със сигурност ще се разбие в скалите на историческите извори.

Авторът е зам.-декан на Историческия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Строго наказание за измамника, продавал белина като лекарство

    Прокуратурата в Бургас е образувала досъдебно производство срещу измамник, продавал белина като чудотворно лекарство срещу рак, аутизъм, камъни в бъбреците, бактерии, вируси и др. Това не е обикновена измама и затова прокуратурата, а евентуално и съдът след това трябва да се отнесат с цялата строгост на закона към извършителя.