Чий живот е по-ценен? На скиорите и
сноубордистите, търсещи лавини заради
адреналина, или на доброволци, които
рискуват своя, за да ги вадят от
страшните улеи. Понякога мъртви
За едно момче, което преди години описа като начин на живот фрийрайда* - страстта да се карат ски и сноуборд извън пистите, е нормално през един сезон да загинат 20 или 30 от тях някъде в Европа. Според него тези модни смелчаци остават неразбрани от големите медии и институции, които, естествено, не са в тренда. Нищо не казва за доброволците, които рискуват живота си. Понякога, за да извадят мъртви момчетата и момичетата, които искат да излъжат смъртта под лавините.
Бъндеришките улеи, Ечмище и Демянишката долина са най-честите отправни точки за екстремно каране по необработени терени в Пирин. Предупреждението “опасно за лавини” е всъщност мечта за екстремните скиори и сноубордисти, които стават по тъмно, за да “нарисуват” някой от заветните девствени склонове под връх Тодорка.
Тези места са и
най-опасните
и не минава зимен сезон, без някой да загуби живота си под тонове сняг. Късметлиите да не попаднат в лавина пък често се губят или изпадат в ужас, че вече нямат сили и не могат да се измъкнат от клопките на стръмните склонове, и звънят за помощ.
И тази година започна с трагичен инцидент, при който двама опитни и добре екипирани сноубордисти предизвикаха лавина, която ги уби. Пет деца на по 16 г. от Сърбия и Русия извадиха късмет, че не попаднаха в същата ситуация, но пък се оказа, че не могат да излязат от улеите и се наложи планинските спасители от Банско да ги евакуират. Това стана в същия ден, само часове след като тоновете паднал сняг убиха двамата столичани.
Ден по-късно петима македонски младежи също решиха, че могат да излязат извън пистите, за да опитат пудрата. И пак закъсаха и викаха за помощ.
И ако вече свикнахме с обяснението, че фрийрайдърите рискуват своя живот и поемат лична отговорност за него, та ако може да не ги укоряваме, то
не може да се
примирим, че те
рискуват и
живота на онези
десетки
доброволци,
които им помагат.
Планинските спасители навлизат в същите опасни терени, за да стигнат до бедстващите. Рискът спасителите да се окажат в ситуация да бъдат спасявани, е също толкова голям. С тази разлика, че докато фрийрайдърите по своя воля отиват там, където знаят, че може и да не се върнат, то спасителите се озовават на това място, водени от призванието си да помогнат и спасят човешки живот, а не да загубят своя.
Акциите са тежки, често като “бонус” и нощни, при сибирски температури. Няма компенсация за риска, който поемат доброволците (голяма част от спасителите не са на заплата в ПСС).
Планинската застраховка, ако въобще я има туристът, не може да покрие емоционалното изживяване, стреса и напрежение на човека, който оказва помощ.
Истина е, че никой не може да спре “лудите глави” да навлизат в опасни терени извън пистите. У нас регламентирани маршрути за екстремно каране няма. Предупрежденията “висока лавинна опасност” явно не важат за тези, които мислят “на мен това няма да се случи”.
Навлизат по
улеите като на
руска рулетка
Същото като с удавниците по морето през лятото. Черен флаг, а във водата пълно с “майстори” плувци и спасителите надуват свирката, за да ги стреснат и да ги изведат на брега. Накрая сами се хвърлят в големите вълни и подводни течения, за да върнат някого към живота. Табела “Плажът е неохраняем” също действа като стимулант на мераклии да се доказват и точно там да изберат да сложат край на живота си.
Същото е и в планината. В Пирин - още повече. Заради това, че там е територия на национален парк и има специален режим на човешко присъствие, карането на ски и сноуборд извън пистите е абсолютно забранено.
Забраните, поставени на видни места в ски зоната на български и английски, като че ли още повече засилват желанието за вдигане на адреналина. Забраненото е най-сладко. Но всеки, който навлиза в териториите на парка извън ски зоната и специално определените туристически маршрути, е нарушител и трябва да бъде глобяван. Ако оцелее...
Всъщност
у нас кой ли пък спазва правилата!
В последните дни в социалните мрежи много се коментира и работата на лавинните оръдия в Пирин. Системата за противолавинна защита има шест такива газови оръдия. Две са на най-голямата лавина на Балканите - Палашица, а 4 - по най-опасните Бъндеришки улеи. За сравнение - във Франция са 3000.
Важно е обаче да се уточни, че поставените тук оръдия, които свалят контролирано критично натрупано количество сняг, са предназначени да предпазят скиорите по пистите. Другите пък - да предпазят туристите, които вървят по маркираните пътеки. Целта им не е да пазят от свличане на снежна маса местата, където по принцип е забранено да се ходи.