България е на по-предно място в класацията на “Икономист”, защото избягва крайностите в поведението си
Ислямизацията на ромите не се случи. Не се сбъдна и едно от големите опасения - че ислямизираните роми ще се радикализират
В живеещите на Запад ромски семейства се раждат по 1-2 деца и този модел се пренесе в някои цигански квартали и у нас
В с. Войводиново възниква социален експеримент - за първи път в малко населено място ще бъде разрушен целият ромски квартал. Дали това ще има възпиращ ефект върху криминалните масови инциденти от роми, ще видим
Трябва да се подготвят инструменти срещу евентуална нова десоциализация на ромите
- България е на 46-о място от 167 страни по света с резултат 7,03 по качество на демокрацията и е пред Полша и Унгария, Румъния и Хърватия според авторитетно проучване на “Икономист”. Как осмисляте този резултат, г-н Безлов?
- Индексът за равнището на демокрацията показва, че позицията на България не се е променила. През 2018 г. страната има индекс 7,03, колкото и през 2017 г. По-високи оценки страната има при старта на индекса през 2006 г. – 7,10, най-високият е през 2015-а – 7,14. Изводът е по-скоро, че страни като
Полша и Унгария са
загубили много
Знаем, че списание “Икономист” е един от лидерите на либералната гледна точка и е обяснимо страни като Полша и Унгария да бъдат по-негативно оценени. Румъния, Хърватия, Сърбия, с изключение на една година винаги са били с по-нисък индекс от нас.
За да се коментира индексът, си заслужава да се кажат няколко неща. На първо място това е систематична оценка от 2006 г. Прави я “Икономист интелиджънт юнит” - изследователският институт на “Икономист”. Продуктите му са платени и са свързани с консултантски услуги. За разлика от повечето други индекси за демокрация, икономическа свобода и т.н., този има действително значение при вземането на решения от големите световни корпорации.
На второ място, някаква част от този индекс е резултат от социологически проучвания и статистика. Спецификата е, че “Икономист” ползва оценката на експерти, в които разпознава обективни специалисти, познаващи определени страни в дълбочина, с цел да
да се избегне изкривената
гледна точка
Впрочем много труден проблем е един експерт да оцени как стои Унгария спрямо България. Обикновено повечето индекси на други институции, фондации и т.н. използват “вътрешни” експерти. Проблемът е, че ако един български социолог или журналист има усещането, че в България ситуацията е много лоша, той не знае как е спрямо Унгария. И обратното. Ако обаче търсите оценка на чужд експерт, примерно немски политолог, той вероятно е по-безпристрастен, но вероятно не познава достатъчно добре истинските процеси в оценяваните страни. Смята се, че “Икономист интелиджънт юнит” се опитва да търси баланс между двете групи експерти, но предполагам, че няма достатъчно ресурси да покрие по-малки страни като България.
За по-предното място на България в класацията според мен причина е и това, че ние избягваме крайностите в поведението си. Макар че построихме ограда по границата преди Унгария, на политическо ниво се казваше, включително и от патриотите, че има хора сред мигрантите, които действително бягат от война. Нещо, което не е в стила на управляващия в Унгария Орбан. Той търсеше електорална подкрепа за третото си преизбиране и я намери в имигрантите с теза религията, защото противопоставянето на западните банки след края на кризата не бе интересно. Това се хареса на повече от половината унгарци, още повече че Орбан се конфронтира с големите западни либерални партии и администрацията на Европейската комисия. Впрочем рейтингът на Унгария започва да пада още преди Орбан, но ние я изпреварваме още през 2015 г.
При Полша през 2015 г. се случва същото, когато идва “Право и справедливост”. Знаем за споровете покрай закона за независимостта на съдебната власт там. Ситуацията в Румъния е доста по-различна и Кьовеши не промени оценката на “Икономист”. На политическо ниво България избягва да се конфронтира с големите влиятелни европейски политици и брюкселската администрация.
- Любопитно в тази класация е, че политическата ни култура е оценена най-ниско - с 4,38, докато най-високо е оценен електоралният процес и плурализмът в България - 9,17. Защо?
- Можем само да гадаем за мотивите на експертите за тази оценка. Но на интуитивно ниво приемаме, че политическата демократична култура у нас действително е проблем. За електоралния процес очевидно имаме избори, които са в остра конкуренция -
от 2001 г. нямаме партия,
която да управлява
без коалиция
Има партии, които идват и влизат без проблем в парламента, имаме и една купчина референдуми.
- Изненада ли е, че с този резултат за качество на демокрацията България попада сред страните с “демокрация с недостатъци”?
- Ние си седим в тази втора група от самото начало на индекса. Иначе “Икономист интелиджънт юнит” твърдят, че демократичността на политическите системи по страни намалява като цяло. И се приема за нормално да има цикличност. За момента се смята, че има вълна надолу. Но въпреки разочарованието от демокрациите никой не е измислил нещо по-добро. Защото другите две алтернативи от Древна Гърция насам са олигархия или авторитарно управление, тирания. През последните 30 г. периодично в България се появява идеята за “силната ръка”, но никой не знае как да намерим правилния просветен диктатор. Тук не е нужно да припомням политиците спасители, които бяха с по 60-70% одобрение, а някои вече не си ги спомняме.
- На фона на нелошата новина от “Икономист”, битият от цигани командос в пловдивското с. Войводиново предизвика широка дискусия. Интересно е обаче защо един командос, който вероятно владее бойни умения, се остави да бъде пребит от роми?
- В ситуации като във Войводиново може да бъде пребит и човек, който е много подготвен. Зависи какъв е контекстът. По този въпрос се появиха много коментари, вкючително за нивото на подготовката на българските командоси. Според мен важният проблем е, че подобни инциденти и протести станаха циклични.
Някак всичко става по един банален шаблон. Сбиване, пребиване, тежък криминален инцидент, следват протести, в някои случаи национални - да си спомним Катуница 2011 г., намеса на политици, изсипване на полиция и жандармерия, в последно време - събаряния на къщи.
В ситуации като във
Войводиново може да
бъде пребит и много
подготвен човек -
зависи от контекста
в “кръгова
икономика”,
от която
няма излизане
барони държат цели общности
Следва нов цикъл, като най-често инцидентите стават през лятото. Възниква въпросът може ли тази лоша безкрайност да доведе до някаква положителна промяна?
- Само политически ли е проблемът?
- Не. Очевидно е свързан с културни различия, образование, бедност. След 1990 г. вероятно най-важната негативна тенденция е, че ромските деца са оставени на махалата и връщането им към животинското ниво на оцеляване. Затова и се стига до свръхвисока криминалност през първите години след 90-те на миналия век.
- Толкова трагично и непроменено ли е всичко, свързано с ромското малцинство днес?
- Не мисля. Един от позитивните процеси е, че ромските деца тръгнаха на училище за разлика от преди десетина години. Държавните институции положиха усилие и вероятно посещаемостта, ако не е 100%, то се доближава до тази преди 1990 г. Сещам се обаче за коментари на полицаи, че
има огромна разлика
между ромчетата в
3-и и 4-и клас до 1990 г.
и поколенията след това. При първите почти всички могат да пишат и да четат, при другите е рядкост. Затова възниква въпросът, след като днес повече ромчета ходят на училище, какво научават там и кой и как контролира този процес обективно. Защото има стотици изследвания как пада нивото на агресивност и девиантно поведение при хората с базова грамотност. И се смята, че колкото по-високо е нивото на образование, толкова по-малко рискови са произхождащите дори от много криминални малцинства.
Другата важна промяна, която може би е на първо място, е прекратяването на характерната за циганите културна традиция на
раждане на деца от деца Сещам се за едно число в сливенския квартал “Надежда” от 2014 г. - тогава имаше над 180 деца, родени от непълнолетни и малолетни. Сега не знам каква е ситуацията. За мен това значи, че тези деца са се подчинили на “родата”, на ромската традиция да раждат и държавата не е направила нищо за тях. Ако говорите с учители в ромските училища, те ще ви разкажат за една много видима закономерност - във втората половина на седми клас момичетата от ромски произход масово биват спирани от училище. Това се знае от години и не знам да има усилия да се промени. Но държавата не само че не е спряла това раждане на деца от деца, но практически го е и финансирала. Защото раждането на деца от тези момичета се превръща в източник на доходи за рода, затова той е и заинтересован да го насърчава.
- Друг съществен въпрос, който съм ви чувала да дискутирате, е, че криминалните ромски барони в гетата са легитимирани. Каква е причината?
- Да, според мен сме ги легитимирали по два начина - веднъж политически, защото те осигуряват гласове. Това означава, че този ром може да отиде при кмета и общинските съветници и да заяви желанията си. На много места подкрепата с ромски гласове означава сигурна победа. За ромската махала този барон всъщност представлява държавата. Той влиза и излиза от кметството, неговите фирми получават общинските поръчки, дава работа в общински фирми и т.н.
Второ, този ромски бос е легитимиран и от полицейския началник, защото в голям криминален инцидент той му намира бързо извършителя и по този начин
пази полицейския да не му
“отрежат главата”
Затова началникът му е длъжен. Съответно баронът влиза-излиза от РПУ-то или участъка и е ясно дори за българското мнозинство, че няма смисъл да се оплакваш от него. Съответно, когато този барон му каже:“Братчедът е задържан, пусни го!”, началникът няма избор.
Има и трети проблем. Този криминален барон всъщност не позволява на средното ромско семейство да живее нормално - да ходи на законна работа, децата да посещават училище, защото работа и образование за поданика му от квартала означава, че той може да стане независим, а това е загуба на доход. Затова и той определя кой какво да прави: децата да работят - дали в дърводобива, дали да събират желязо, дали да проституират, дали да са джебчии. Варианти много. А крепостното семейство започва да работи в сивата и черната икономика по волята на барона. Съответно влиза в “кръговата му икономика”, плаща му в бакалията за стоките, взема пари от лихвите му, за да играе в циганското казино, и т.н. Ето всъщност основният омагьосан кръг, който води до лоша безкрайност.
- Да, но пък и много от ромите емигрираха със семействата си в “бели” държави. Какъв е ефектът?
- Противоречив. Либерални коментатори го романтизират , като ни разказват как ромите работят, как децата учат “в нормалните страни”. Националистическите коментатори ни казват как сме се отървали от ромите. Същевременно западни политици, медии, изследователи, особено в Германия, Франция и Белгия, коментират, че ромите се заселват в гетата на емигрантите от Близкия изток и Африка. Разчитат на социални помощи, не пускат децата си на училище и така подпомагат увеличаването на престъпността в градовете. Текат политически дискусии как тези рискови малцинства да бъдат върнати в държавите на произход.
Като цяло обаче, заминавайки за Германия и Белгия, Италия и Испания и т.н., нашите ромски семейства действително започнаха да получават по-високи доходи и да живеят по-добре. Това промени демографския им модел - децата престанаха да са източник на доходи. Затова в живеещите на Запад ромски семейства се раждат по едно-две деца и този модел се пренесе в някои ромски квартали и у нас. И тъкмо при тях статистиките са категорични за огромен спад в раждаемостта. Но те са само дял от ромската общност, където всичко е по-старому.
- Вицепремиерът Каракачанов заяви, че циганите в България напоследък са станали изключително нагли и търпимостта на обществото се е изчерпала. Ромският лидер Цветелин Кънчев отговори, че пребилите командоса във Войводиново не са роми, а мюсюлмани. Имаше и протести. Какъв е изходът от тази криза?
- И двете тези са спорни. Криминалната статистика твърди, че престъпленията в страната са по-малко, включително от ромите, в сравнение с последните 10 г., да не говорим в сравнение с 90-те. И най-малко по посочените демографски причини - емиграция и раждаемост. В допълнение има драстичен спад на безработицата, включително сред ромите.
За тезата на Кънчев - той най-малкото трябва да си спомни Гърмен, защото там не бяха мюсюлмани, а християни и мога да дам десетки примери за насилие от роми християни. Да, част от ромите са мюсюлмани, част - християни, част са смесени. За мен обаче един от интересните феномени през последните години в някои от ромските махали е сблъсъкът между протестантски пастори и ислямски духовници. Тезата на пасторите - немци, щвейцарци, шведи от различни протестантски течения, е, че са попречили на ислямизацията на българските роми от Турция и различни арабски страни. На доста места съм виждал десет и повече протестантски църквички, които успяват да променят поведението на ромите. Мнозина престават да пият алкохол, да бият и насилват жените и децата си и т.н. Жалко, че няма православни свещеници по ромските махали.
- Как да изчистим противопоставянето между роми и българи?
- Случващото се във Войводиново е повърхностна политизация и не е особено рационално. Според мен, патриотите имат проблем с електоралната подкрепа, няма бежанци и Войводиново е добър аргумент за радикални тези. Възниква социален експеримент, в който за първи път в малко населено място ще бъде разрушен целият ромски квартал. Дали това ще има възпиращ ефект върху криминалните масови инциденти от роми, ще видим. Мисля, че няма лесни, най-вече евтини и бързи решения. Навремето политиката на Живков проведе един друг социален експеримент, свързан с опита ромските махали да бъдат премахнати и ромите да бъдат заселени сред български блокове. Промените попречиха да видим дали този експеримент ще е успешен. Но изваждането на ромското малцинство от махалите и заселването му в нормални жилища, които са под контрол (защото има провалени подобни проекти), е изключително скъпо усилие. Не мисля, че гласоподавателят е готов да го финансира.
По-евтини и реалистични са стъпките, за да се ликвидира проблемът с децата, които раждат деца. Също да се осъществи контрол върху посещаемостта на училище от ромските деца и това какво са научили там. Трябвало независима система за контрол от образователните и социалните институции. И то такава, че учителите да не имитират само дейност. Разбира се, на тези учители, които работят в такава тежка среда, трябва да се плаща добре.
Хубавото е, че проблемът с ромската безработица вече не стои така остро. Но понеже всички очакват в следващите 2-3 г. икономическият цикъл да тръгне надолу, вероятно проблемът с ромската безработица отново ще се появи. Затова трябва да се подготвят инструменти срещу нова десоциализация на ромите. И поуките от “тлъстите” години, подобни на 2007-а и 2008-а, да се използват.
CV
l Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от СУ
l Има следдипломни квалификации в СУ и Университета на Лайпциг
l Старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията
l Автор е на редица доклади и социологически изследвания.
l Следи отблизо процесите с организираната и конвенционалната престъпност, корупцията и контрабандата