Британците били излъгани? А плува ли корабче?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7254143 www.24chasa.bg

Това е истинска демокрация и тя не прави стратегически грешки

Всичко, което трябва да знаете за:

Човек трябва да е ударен с паве по главата, за да се изказва пренебрежително за британските политици и политика. Не виждам някой от “експертите” по телевизиите да има травма на черепа, но защо тогава от устата им текат потоци от ирония, насмешка и презрение към този тъп британски народ, който се бил оставил да го излъжат популистите на Путин, да поиска развод от Брюксел и сега го докара до кривата круша? 

Аз пък виждам как една истинска, а не имитационна като нашата демокрация променя своята позиция в променения свят. Според брекзитърите (привържениците на напускането на ЕС), Брюксел задушава страната и затова тя си иска свободата и независимостта. Според противниците им тя прави велика глупост. Без да навлизам в това кой е прав и защо, аз предлагам да си водим записки, за да се учим на истинска демокрация.

Според един виден наш грантоед британският премиер Дейвид Камерън извършил непростима глупост, като предизвикал референдума от 2016 година. Истината е, че той нямаше друг избор, тъй като все повече и повече британци настояваха за това. Ако си бе направил оглушки, неговата консервативна партия щеше да катастрофира.

Както е известно, в Обединеното кралство две партии се редуват на кормилото на властта, а останалите са дребни и шансовете им са малки. На евроизборите през 2009 г. евроскептичната Британска партия на независимостта (UKIP) направи пробив и се класира втора, измествайки лейбъристите. На следващите евроизбори през 2014 г. тя стана първа, а управляващите консерватори останаха едва трети. В този момент консерваторите бяха длъжни или да направят референдум, или да допуснат UKIP да пробие в националния парламент и да измести тяхната партия. Веднъж загубила второто място, консервативната партия рискуваше да изчезне някъде в миманса подобно на старата либерална партия на Лойд Джордж. Затова референдумът беше неизбежен.

И

въпреки че всички медии, всички национални и световни политици се опитаха да вразумят непослушните британци, през 2016 г. точно 17,4 милиона гласуваха за Брекзит - напускане на ЕС. Това не е България, където политиците използват книжата на референдумите за тоалетна хартия. Щат не щат, британските политици трябваше да козируват и да изпълняват. Все пак това е народът, който е извоювал модерната демокрация с кралска кръв.

Британците направили велика стратегическа глупост? А колко глупости направиха британците през XXI век в сравнение с германците, французите и нас, българите? Обикновено британците използват глупостта на другите.

Британците били измамени? Но нали веднага след референдума новата премиерка Тереза Мей насрочи нови парламентарни избори. На тях и консерваторите, и лейбъристите обещаха да изпълнят волята на народа и да напуснат ЕС по най-добрия начин. Само либералдемократите се обявиха против Брекзита и това не им донесе никакъв успех. Така че в Брекзита нямаше нищо случайно и нищо измамно. Той бе неизбежен.

П

роблемът бе, че до референдумаЫ кажи-речи целият политически елит беше против Брекзита, а сега му се наложи да го изпълнява. Пазарлъците с Брюксел са тежка битка, в която се иска ентусиазъм и не е никак лесно, ако си в постоянен конфликт с вътрешния си глас. Все едно Доган да оглави “Атака”, а Волен Сидеров - ДПС. Смятате ли, че биха вложили сърце в тази задача?

Първоначално екипът на Тереза Мей вероятно се е разкъсвал между две възможности – дали да отмени Брекзита изобщо, или да го изпълни формално, но де факто страната да си остане в ЕС. Първата възможност отпадна, тъй като там депутатите ги е страх от избирателя. След 2 години пазарлък, Тереза Мей избра втората възможност – кралството уж напуска, но де факто си остава васал на Брюксел.

Голямата слабост на това решение е, че не се харесва нито на едните, нито на другите, защото едните искат истински Брекзит, а другите не искат никакъв. Затова договорът с ЕС бе отхвърлен с разлика от 230 гласа, най-голямата в историята на британския парламент. След това лидерът на лейбъристите Джеръми Корбин поиска вот на недоверие, но правителството го спечели с 325 срещу 306 гласа. Според мен последното, което им трябва на лейбъристите точно сега, е да спечелят избори и да поемат този горещ картоф.

Сега Великобритания трябва да напусне ЕС без никакъв договор на 29 март, но най-вероятно ще поиска отлагане за още преговори или може би за нов референдум. Каквото и да избере, британският политически елит няма достоен изход от капана.

На 15 януари агенцията ComRes публикува социологическо проучване, според което 72 на сто от хората искат „пълна промяна“ на политиката, а 75 на сто вярват, че днешното поколение политици не се справя.

Какво прави тогава елитът в една демократична държава? Много просто – обновява се, прави рокади, за да се хареса на избирателя. Точно това се случва в момента. Ако сега има парламентарни избори, консервативната партия ще претърпи поражение. Но тя има силни козове – може да ги отложи още 3 години и междувременно да постави капан на лейбъристите и Джеръми Корбин. Предпоставки има. Както е известно, официално лейбъристите са против Брекзит, но повечето им избиратели са “за”. Ако се вбие клин, успехът е възможен.

За щастие на

консерваторите,

евроскептичната UKIP

успя сама да се елиминира

Както е известно, тя бе изведена до върховете от добре познатия у нас Найджъл Фарадж. За UKIP Фарадж е това, което е Бойко Борисов за ГЕРБ, с тази малка разлика, че не държи да държи кормилото прекалено дълго.

След като на референдума през 2016 г. каузата му победи, Фарадж се оттегли от лидерския пост с чувството за изпълнен дълг. След това в UKIP започнаха люти интриги от идеологическо и сексуално естество, новото ръководство го прекали с ксенофобията и през декември 2018 г. Фарадж обяви, че е отвратен и напуска своята партия.

Но черен гологан не се губи. Тези дни Фарадж обяви, че ако Тереза Мей отложи Брекзита и Великобритания пак участва в евроизборите, той отново ще се включи в надпреварата. От коя партия? Не се разбра, но нека помислим…

Известно е, че сред

консерваторите

зрее заговор

на привържениците на истинския Брекзит срещу Тереза Мей. Засега водач на групата е бившият кмет на Лондон Борис Джонсън, известен с разрошения рус перчем. И ако този вътрешнопартиен преврат успее, има голяма вероятност Фарадж да се върне при консерваторите, откъдето е тръгнал. И там да получи избираемо място в листата за евроизборите.

Този сценарий означава, че консерваторите ще издърпат някъде между 2 и 5 милиона избиратели от разкрачената лейбъристка партия. Тогава тя ще се види принудена или също да прегърне каузата на Брекзита, или отново да остане далеч от властта.

Така мелят мелниците на демокрацията. Тук ние можем само да внимаваме и да се учим.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Стига сте ги хвалили тези румънци

    Икономическата стабилност е важно нещо, каквото и да си говорим. Съседна Румъния е пред риск да остане без пенсии и заплати на държавните служители. Там спешно назначават за министър-председател съименника на унгарския премиер Лудовик Орбан, за да се спаси страната от колапс. Очевидно българските политици имат малко повече здрав разум и у нас
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,