Коментар на седмицата №2 Как Самуил, цар на българите, излиза от прокрустовото ложе на измислиците

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7254284 www.24chasa.bg

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал близо 73 хил. прочитания.

В България нямаме нужда да си измисляме история, но ако някой се съмнява, да си зададе въпроса: срещу кого е воювал византийският император Василий II Българоубиец

В края на 2018 г. историческата комисия от Р Македония се съгласи, че в историята от преди повече от 1000 г. цар Самуил е бил легитимен представител на Българското царство. Подир това полупризнание веднага трябва да се изрече и следващата истина: Самуил е бил българин и е бил не само цар на България, но и цар на българите. Не съм оптимист, че след почти стогодишно облъчване с термина за “македонска” нация в държавата на запад от Деве баир (както и да се казва тя, защото в тези земи от 1919 г. до днес се смениха много имена) бързо ще поправят недомислията, лъжите и откровените фалшификации в учебниците по история.

“Македонската” нация бе политически конфигурирана в московската лаборатория на Коминтерна на откровено антибългарска основа. Тя обаче влезе в арсенала на комунистическите фалшификатори в Сърбия (и тогавашна Югославия) едва след Втората световна война. Вкупом голяма част от българския народ, останала извън пределите на родината майка бе обявена за “македонски народ”, а

неговата история бе

написана, като бе

открадната и

манипулирана

историята на

България

в югозападните предели на Балканите, които съставляват днес историко-географската област Македония. Прочее през средните векове тези земи са познати в историческите извори с названията Славиния, Долната земя Охридска, Третия дял на Българското царство, но не и с името Македония.

Един средновековен хронист е автор на сентенцията Regnum est natio et patria (Царството е народ и отечество). Повече от 1300 години България, българската държава е била народ и отечество на Балканите. Днес българите естествено припознават царството на Самуил като негови потомци. И това припознаване не е отскоро. То датира още от Средновековието. Цар Калоян (1197–1207) в писмата си до папа Инокентий III (1198–1216) посочва цар Самуил като един от своите предшественици заедно с цар Симеон (893–927) и цар Петър (927–969).

През втората половина на ХIII в. византийският агиограф Йоан Ставракий между другото пише: “В предишно време и не много отдавна владеел над българите онзи прочут Самуил, който и досега е в устата на българите.” В Синодика на българската църква Самуил и неговите наследници стоят редом с другите български владетели от IХ–ХIV в.

В среднобългарския превод на Хрониката на Константин Манаси, извършен през ХІIV в. българският преводач отбелязва само онези исторически факти за царуването на Василий II (976–1025), които са свързани с българите: “Този цар Василий разби българския цар Самуил на два пъти и завладя Бдин, Плиска, Велики и Мали Преслав и много други градове. И Скопие му бе предадено от Роман, сина на цар Петър, там му бе дал цар Самуил да владее, защото българите царуваха до Охрид и до Драч и по-нататък. Този цар Василий направи много и безчислени поражения и люти грабежи над българите. Като разби цар Самуил, ослепи 15 хиляди българи, остави на стоте един с едно око и ги отпрати при Самуил. Когато ги видя, този умря от мъка”.

Тук могат да се приведат още много свидетелства от български и чужди извори за царуването на Самуил, за това какъв цар е бил и кой народ е управлявал.

През последните 70 години, най-напред в СР Македония, а после и в Р Македония припознаха Самуил като свой държавен предшественик и в това нямаше да има нищо лошо, ако

на него не му се

приписваше някакво

антибългарско

поведение

и той бе определян като “македонски цар” или “цар на македонски народ”. За професионалните историци и тези от Р. България и тези от Р Македония и тези от Европа и САЩ е пределно ясно, че става дума за българина Самуил, царя на българите и владетеля на Българското царство.

Нищо не пречи паметта на Самуил и на неговите ослепени воини да се отбелязва от двете съседни държави. Щом и едните, и другите се смятат за негови потомци, то трябва тези чествания да се базират на общата памет. Така, както има паметник на Самуил в Петрич, в Скопие, в София и на други места, така както местните хора, така и общо хората от Р България и от Р Македония да могат

ведно да положат

цветя пред тях и да

кажат: Да, това беше

царят герой!

Крайно време е да се спрат инсинуациите с националната (народностна) принадлежност на Самуил. В това отношение надписът на цар Йоан-Владислав от Битоля е повече от категоричен. Ето неговия текст:

† В година 6524 от Сътворението на света [= 1 септември 1015–31 август 1016 г. от Рождество Христово] обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните [двама] апостоли. Тази крепост беше направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната беше крепостта Битола през месец октомври, 20 ден, а се завърши в месец… края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където беше взето злато… а този… велик цар [Самуил] разбит биде от цар Василий в 6522 година от Сътворението на света [= 1 септември 1013–31 август 1014 г. от Рождество Христово] [в Ключ и почина през] настъпващата [6523 от Сътворението на света = 1 септември 1014–31 август 1015 г.] година.

Както се вижда от този надпис, цар Самуил и неговите наследници

са се смятали не

само за царе на

българите, но и за

потомствени българи Това е още едно доказателство срещу лансираната в последните години теза, че Самуил се нарекъл “цар на българите”, само защото трябвало да продължи нечия царска традиция. Ако е искал да се нарече цар на друг народ, той е могъл да го направи, но не го е направил. Изключително интересен е този надпис, в който сред всички етнически понятия доминират термините българи, българин, български,

До 997 г. Самуил не се титулува “цар на българите”, защото по това време цар е Роман-Симеон (978–997). Това се вижда от сведенията на Яхя Антиохийски, който ясно посочва, че след българския цар Симеон на власт дошъл комитопулът Самуил.

Но ако някой се съмнява в твърденията на българските историци, ако някой мисли, че в България измисляме история (ние нямаме нужда от това, защото сме преситени от история), то нека да попита: византийският император Василий II срещу кого е воювал и кого е завладял в петдесетгодишния си двубой със Самуил. През 1019 г. в грамотата си за учредяването на автокефалната Българска архиепископия с център Охрид той казва: “Много и големи са добрините, с които човеколюбивият Бог е дарявал през различни времена нашето царство, и които надминават всякакъв брой. А най-голямата от всички е, че ромейската държава се разшири и че държавата на българите мина под един ярем [с нея]”. Същият този Василий II, който ослепи 15 хил. българи и поради това бе наречен от средновековните автори “Вулгароктонос”, т.е. Българоубиец.

Но нека заедно нашите колеги, историци от Р България и от Р Македония да изследват политическите и военни действия на Самуил, да проучат неговите крепости, да изследват неговата църковна политика, да изучат културните достижения на неговата епоха. И това да не става през призмата, която иска да пригоди историята отпреди 1000 години към днешната политическа ситуация в Р Македония.

През Средновековието историко-географската област Македония по различно време е била част от Византийската империя, от Българското царство, от Сръбското кралство и от Османската империя. Няма случай обаче местното население да се е противопоставяло на Българското царство на етническа, политическа или верска основа. Това е един твърде показателен факт, който не трябва да се изопачава с оглед на днешните ни представи и желания. През Средновековието цар Самуил е принадлежал на един народ – българския, днес той е герой на две държави и обект на изследване от историците по цял свят.

Нашата обща средновековна история не пречи за развитието на двете съвременни държави – Р България и Р [Северна] Македония. Напротив,

това ни прави близки

по пътя към

НАТО и ЕС

и всички произхождащи за двете държави добри последствия.

Ако обаче някой поиска да вмести Самуил в прокрустовото ложе на една историографска измислица, която обслужва матрицата на македонизма, той със сигурност ще се разбие в скалите на историческите извори.

Авторът е зам.-декан на Историческия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Кой забрави, че кучетата се водят само на каишка

    Помните ли смъртта на един възрастен професор, нахапан жестоко от глутница кучета през 2012 г.? След неговата драматична история мерките за бездомните кучета и правилата за домашните любимци пак се затегнаха. Само че - както винаги, от ден до пладне. Правила има, но никой не ги спазва. От 10 кучета в парка най-много две-три да са на каишка,
  • Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

    “Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо