Ако кметът Тодоров бе осъдил гражданина Киров, може би щяхме и да усетим колко двуличен е фейсбук

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7260632 www.24chasa.bg

Слави Трифонов навремето изля бирата си върху Вулева като отговор на жълтата и скандална журналистика, която демонстрира, а днес насърчава лошото възпитание във фейсбук

Колкото повече време минава, толкова по-малко удовлетворение носят социалните мрежи. Зад маската на виртуалните профили свободата на изразяването вече не е същата, все по-съмнително разпусната изглежда. Неадекватна и арогантна

като жена, която

се мъчи да

проповядва

морал пияна,

с дълбоко деколте и димяща цигара в ръка.

Фалшивите новини не са единствен повод за скептицизъм, защото дори най-космополитните натури не търпят лошите обноски. Усещането за безнаказаност в мрежата обърква ценностите, личността неусетно се раздвоява, изграждайки различен тип поведение за двете реалности. Мерят си думите, докато спорят на маса и се гледат в очите, а във фейсбук се обиждат брутално на “свине” и “боклуци” и сипят зловещи закани.

Всъщност нищо не е такова, каквото изглежда на смартфона, най-лютите тролове и протестъри често са стъписващо безобидни в действителност.

Очакваш

великан,

а той е

оплешивяващ

чичко,

полегнал върху рошав губер. Радетели за интелигентно общуване с претенции за висок морал и професионализъм се оказват обикновени интриганти и комплексари. Пускат си селфи с божоле и крем брюле, а иначе пържат риба на балкона. Подиграват се на Тръмп, че нарича бившия си държавен секретар “тъп и ленив”, но ръкопляскат на потребителя, нарекъл български кмет “смешник”.

Двуличният характер на виртуалната реалност изкривява мисленето, предимно негативни каузи обединяват хората. Групите за натиск се надъхват основно от предплатени кампании, грижата за природата се пробужда само като реакция за определено име или когато бургаски хаймана изравни с багер пясъчна дюна. Протестиращите обикновено са наясно кого мразят, но не и за какво бъдеще се борят.

Така че по-щадящо е за психиката да отминеш с презрение простащината и провокациите, просто блокираш агресора, вместо да търсиш справедливост и да браниш в съда нараненото си достойнство. Затова старозагорският кмет Живко Тодоров не получи обществена подкрепа, когато заведе дело за обида във фейсбук. Някак

е трудно за

вярване, че

за виртуалната

грубост има

възмездие,

а и не е готин онзи, който защитава изедника.

Колкото и абстрактно да звучи обаче, законите действат и в мрежата, никой не е отменил Наказателния кодекс за фейсбук, независимо дали става дума за политическо заяждане, или за лични отношения. В България има спечелени дела за клевета и уронване на авторитета в нета, макар че е много трудно да се докаже вината само по IP адрес. И все пак за публична обида се предвижда глоба от три до десет хиляди лева, ако е “разпространена чрез печатно произведение или по друг начин”. Може да се стигне и до обществено порицание, в случай че от клеветническо твърдение настъпят тежки последици. Отделен е въпросът дали наистина сме склонни да прилагаме утвърдените норми на поведение, или пищим само когато ни изнася.

“Забелязал съм, че много са ни обидчиви управляващите. Все едно не сме ги избрали на работа, а са ни нещо като гаджета. И трябва да ги обгрижваме, дундуркаме и да внимаваме да не ги обидим.”

Изненадващо това го пише не друг, а Слави Трифонов по адрес на Живко Тодоров.

Човек, който години наред е държал телевизионната си аудитория съпричастна с личната си съдебна битка срещу жълтата преса, изведнъж напада друг за това, че отказва да преглътне. Баш Слави ли, дето си изля бирата върху Албена Вулева, е седнал да се подиграва сега на гербаджията?

През 2006 г. спечели дело срещу “Папарак” заради лъжливи твърдения, че е тежко болен, никой тогава не му се подигра, че му е слаб ангелът и иска да бъде дундуркан. Къде е резонът в днешната му позиция, че кметът няма право да се чувства засегнат, защото е слуга на народа?

Обидата е широко понятие, някои хора са по-докачливи от други, Слави примерно не се трогва от “смешник”, ама Живко побеснява, въпрос на възприятие, самочувствие, а понякога и на особености в местния жаргон. Както и да го върти, не може да изкара, че думата е ласкава.

Няма много логика и в аргумента, че крехката 26-годишна възраст на Иван Киров оправдава осмиването на Тодоров.

Покойният издател на “Папарак” Алекс Стоилов е страдал от тежък диабет преди 13 години, това смекчава ли наглите му дописки за Слави?

Най-абсурдна е тезата, че завеждайки дело за обида, кметът погазва свободата на словото в социалните мрежи. Няма такова нещо,

за елементарното

възпитание

става дума,

за напъна на невъздържани нерваци да сипят обиди. Никой не е казал, че спорът е излишен или че гражданинът Киров не е прав да критикува градоначалника за забатачен ремонт, но кой му дава правото на квалификации? Днес един от най-влиятелните мъже в държавата го насърчава и застава популистки зад гърба му, утре 26-годишните ще мачкат както им падне. Какво става с

обществения дълг

на публичните

личности да дават

добър пример?

Жалко, че като типичен и предвидим политик, загрижен за рейтинга си преди местните избори, Живко Тодоров си оттегли иска. Ако си беше отстоявал позицията докрай, можеше да развенчае донякъде поне махленското поведение и масовото чувство за безнаказаност в България. Независимо от изхода на това дело принципът беше важен, не мандатът му. Но явно няма смисъл да товарим с очаквания нито политиците, нито шоумените - хора с различна заетост и еднаква мотивация.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Всеки има право да се връзва на глупости, но в здравето няма демокрация

    Антиваксъри изпратиха открито писмо срещу ваксините до президента Румен Радев и кого ли още не. С основен аргумент, че задължителното ваксиниране не било демократично. Мили антиваксъри, в здравето на всички ни няма демокрация. И не трябва да има. Защото хич не е демократично неваксинирани хора да сеят зарази